Сбъдна се мечтата на русофилите да сме си заедно с Русия – на дъното на Европа по ваксиниране и на върха по смъртност в пандемията

Българите определено не желаят да посещават Русия, а още по-малко да се преселят там. Този факт поне е безспорна величина в отношението на българите към Великата за мнозина от нас\тях Русия. 

Логиката показва, че българите също така не биха искали тук да е като там. Това се видя и при едно от редките проучвания на общественото мнение през последните 6-7 години, в което във връзка с отношението към Русия беше зададен адекватно точно този въпрос: искате ли тук да е като там. Пренебрежимо малко българи бяха отговорили положително, докато огромната част от анкетираните даваха за пример страни като Германия ( дори и като САЩ в пъти повече, отколкото Русия).

Не се учудвам, че този въпрос повече не се повтори в никакво проучване. Твърде неудобен се оказа отговорът на ( повече от) квалифицираното мнозинство от участниците в допитването у нас и то по времето, когато проруското статукво беше окупирало 100 процента 44-то Народно събрание под командването на вожда на това статукво Бойка Барисов. 

Тъкмо поради този прагматичен усет за положителното и отрицателното сред нашенците е жалко да се наблюдава как пропагандата и недоверието във властта раждат у нас евразийския феномен да се бойкотира ваксинирането. Ето най-после нещо, което доказва колко сме си близки с руснаците!

Попадна ми едно видео в което поляк и руснак се опитват експериментално да разберат какво им казва на български една българка. Не го изгледах докрай защото нашето момиче ме подразни с не особено адекватните си примери, с които  наистина затрудни “братята славяни”, но имаше проблем да им обясни като в детска игра на думи и жестове какво значи например “храна”. Но дори и при това ниво на експеримента се видя и чу, че изобщо не се разбираме без преводач. Т.е. мантрата за близостта на езиците ни е фалшива на чисто прагматично ниво.

Въпросът е защо изведнъж се намери сфера, в която се оказваме опаковани с руснаците почти като сиамски близнаци, с които имаме големи манталитетни разминавания, за да не кажа и противоречия. Достатъчно е да се каже, че след края на комунизма руснаците се оказаха много по-религиозни, докато тук, ако не броим показната православна мимикрия на едни другарки и другари, влиянието на религията по-скоро е някакъв битовизъм, свързан с ходене по църкви и манастири като вид туризъм и повод за хапване и пийване с приятели.

Че у нас вирее суеверието, както и в Русия, е вярно, но това едва ли е решаващо оябсение за този феномен.

Много повече се родеем по своето недоверие към властта. Явно не сме отвикнали от навика, придобит от времето на в .“Правда” и в. “Работническо дело”,  да възприемаме автоматично казаното “отгоре” като нечиста монета. Щом ни призовават да се ваксинираме, значи има нещо гнило, вярват мнозина по евразийски почин и у нас. 

И как да вярват хората на лидери, които шикалкавят. Путин дълго се “дърпаше” и накрая обяви на втората година от пандемията, че ( най-после) се е ваксинирал. Масово не му вярват или го подозират, че не си е сложил точно от руската ваксина “Спутник V” ( чиято формула е била открадната от руски шпиони от “Астра Зенека”, заяви миналата седмица британското контраразузнаване, цитирано от медиите на острова ). 

 

Мъжкарстващият наш (бивш) премиер, подобно на Путин, дълго бягаше от ваксинирането, оправдавайки се с боледуването си от китайския вирус, макар същевременно да твърдеше, че го е прекарал леко. Неговият конкурент в състезанието по мъжкарство, който иначе онзи ден демонстрира спортна форма с лицеви опори пред камерите, до ден днешен не е потвърдил, че се е подложил на боцкането, сякаш за да илюстрира известното правило, че рибата се вмирисва откъм главата – държавната в конкретния случай.

А рибата тук ( балък на турски) бая се вмириса! Насред вонята не могат да се разберат господата дали тя смърди повече сега или при предишното управление. Междувременно се сбъдна пророчеството на бившия главен имунопророк в държавата ген. Мутафчийски, че яко ще се мре. И никой не желае да поеме отговорността за факта, че (и) по този показателен се оказваме на европейското дъно. 

Заедно сме там сега с Русия, доколкото я броим като европейска държава – защото тя не само се зъби на Европа по най-различни поводи, че и без повод, но и сама се определя като нещо различно, маршируващо по свой път в собствения си “руски свят”. 

Нали това искат разните русофили тук – да си бъдем с Русия, а не със Запада. Дали сега са доволни, че желанието им се осъществи?