СДС в Бургас заби последния пирон в ковчега си - коалира се с БСП

СДС в Бургас заби последния пирон в ковчега си - коалира се с БСПСините станаха за посмешище дори за редовите си членове

Със самоубийственото си поведение по време и след местните избори СДС в Бургас заби последния пирон в ковчега си. Партията от години е на изкуствено дишане, поддържана главно от фирмите и приятелствата на скандалния зам.-кмет по строителство Костадин Марков. Членската й маса се топи с всеки изминал ден, а хаотичното поведение на местните й лидери действа на ентусиазма на членската маса като леден душ. Все повече сини хвърлят партийните си книжки и се вливат в стройните редици на ГЕРБ, защото там виждат, ако не реализация, поне някаква възможност за топла служба и добра заплата. А старите седесари се присъединяват към масата на негласуващите, защото не могат да направят компромиси с истинските ценности, в които вярват и чието предателство не могат да простят.

Последната глупост, извършена от синята централа в Бургас,

е странната коалиция в общинския съвет, наречена група “Демократична коалиция”. В това демократично семейство в мир и любов съжителстват три субекта – “Синята коалиция”, представена от своите съветници Вълчо Чолаков и Таня Рускова, и партиите ЛИДЕР и “Движение за социален хуманизъм”.

Брак от любов или по сметка е този политически съюз? Любовта съществува само между хората. Между партиите, които са изградени от колективни органи, обикновено движещата сила са парите.

ЛИДЕР е типична бизнеспартия, създадена от бизнесмена Христо Ковачки. На предишните местни избори в Бургас тя се пробва, но не успя да скокне през бариерата. На парламентарните пък беше замесена в скандал с купуване на гласовете на миньорите в мина „Черно море“. Заведоха се и съдебни дела. В Бургас Ковачки притежава доста предприятия – мина „Черно море“, „Топлофикация“, Общинска банка... Колкото и да се мъчи ЛИДЕР да измие от челото си клеймото “партия на бизнеса и интереса”, не успява. Странно е присъствието на СДС в подобно съдружие. Партия, имаща се за демократична, за партия с история, отстояваща 22 години европейските ценности, изведнъж да влезе в една коалиция със съдения за укрити данъци Ковачки? Странно...

Още по-странен е обаче съюзът между сините и червените

Да, присъствието на “Движение за социален хуманизъм” в “Демократична коалиция” е именно такъв съюз. Не само защото бившият лидер на движението Ивайло Зартов беше дясната ръка на кмета Йоан Костадинов и с негова помощ успя да придобие завидно количество общинска земя в Димчево. А защото ДСХ от 1996-та година е неизменна част от БСП. Кандидатите на ДСХ стават депутати от листите на БСП, движението бе част и от Тройната коалиция, управлявала България два мандата - от 2001-ва до 2009-а година.

Реално СДС в Бургас се коалира с БСП! Колкото и съветниците на СДС да обясняват, че видите ли единственият съветник от ДСХ д-р Мигаров бил гражданска квота и нямал нищо общо с партиите, и това било коалиция между граждани, обясненията им не хващат дикиш. Чудим се дали самите те си вярват? Все пак, в общинския съвет не влизат граждани, а партии. Гражданите седят отвън и са само свидетели на случващото се. Най-често неми свидетели, ако и някой да търси мнението им по време на предизборната кампания. А в съвета гражданите влизат като независими. А не като членове на партии и движения.

Поредният грешен ход на СДС – така симпатизантите на партията

определят коалицията в дискусиите във Фейсбук. Ето какво е написал например един от членовете: “Колко още хора ще си кажат  - и тези са същите като Ковачки! Днес казват едно, а утре правят друго! И кой печели от това - ГЕРБ-аджийската мутро-интелигенция, но не и СДС!”.

Друг пък използва още по-цветист език в коментарите си, който не е уместно да публикуваме тук.

СДС в Бургас уверено върви към самоунищожение години наред. Вече започвам да мисля, че дори по начертан сценарий. Неизвестно е кое въобще крепи самочувствието на лидера им Костадин Марков в Бургас. Неизвестно е и как партия с една шепа членска маса е в състояние да поддържа офис на централната улица “Богориди” и как още не са им го взели, се питат редовите членове.

Годината е 1996-та. В дома на НХК се провежда отчетно-изборно събрание на общинската организация на СДС в Бургас. Яки момчета пазят отвън. Яки момчета има и вътре. За радетелите на демокрацията присъствието на черни якета, черни шлифери и черни очила е странно и смущаващо. Но не и като разберат резултатите от гласуването.

Това е годината, в която СДС – още съюз, а не партия, е превзета от мутрите

Йордан Цонев и Венцислав Чамурджиев вече определят политиката й в Бургас. Придружавани неотлъчно от яки момчета.

Тук откриваме и първата прилика между ДСХ и СДС. И някогашният председател на ДСХ Ивайло Зартов, и някогашният председател на СДС Венцислав Чамурджиев в момента търкат арестантските пейки. Единият е обвинен за присвояване на милиони левове от свои партньори – руснаци. Другият – в рекет, лихварство и пране на пари.

“Аз съм върл и дисциплиниран седесар”, обича да казва в интервютата си Чамурджиев.

Докато бе председател на СДС, избухна грандиозен скандал заради пленения в Сомалия кораб „Алфа БГ“ през 1998 г., който се оказа негов.

През 1997-1998 г. от неговата дисциплина пропищяха шефове на предприятия, мениджъри, бизнесмени и обикновени арендатори. Но никой не смееше официално да се оплаче в полицията. През 2001 год. пред в. „Сега“ Йордан Цонев разкрива и какво точно е ставало: „Той си ходеше и си рекетираше, и казваше - това е за СДС, това е за Цонев, това - за еди-кой си...“ Осведомени твърдят, че на директорите на държавни предприятия Чамурджиев е поставял условие - или плащат кеш, или ги уволняват. Частниците пък са били плашени с данъчни проверки и други неприятности. Бизнесменът си имаше и помощници - наемателите в базата “Пиргос плод” вероятно още се кръстят, когато си припомнят времената на Берч Геврекян, също виден седесар от времената на прехода. През 2000 г.  Геврекян бе освободен от длъжност с решение на Бургаския окръжен съд. Дни преди това на общото събрание на акционерите е било гласувано с пълно мнозинство Геврекян да бъде отстранен заради доказана корупция и злоупотреби със средства на предприятието. Установено е, че в края на 1999 г. той е източил над 400 000 германски марки.

Във властта Чамурджиев успя да се завърне миналия мандат като съветник от БСДП, но не успя да го изкара докрая. Той бе арестуван през 2010 г. при съвместна акция на бургаските полицаи и служители на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ по обвинение в лихварство, рекет и пране на пари. Самият Чамурджиев твърди, че е обвинен и натопен от свой приятел и съдружник, а обвиненията са скалъпени. В интервю във в. “Фактор” той се опасява, че делото срещу него ще се проточи, а той иска бързо да изчисти името си.

Дали Чамурджиев е виновен или не, ще реши съдът. Тук  акцентът е друг –

какви фигури преминаха и продължават да преминават и сега през СДС

в Бургас, която твърди, че е радетел на демократичните идеи на Европа...

След превземането на СДС от яките момчета с черните шлифери и очила, през нея премина цяла кохорта от бармани и сервитьори. От обслужващ персонал в заведенията по Черноморието, те за една нощ се превърнаха в строители на съвременен Бургас. И започнаха приватизационни игри и тъмни сделки. Парите обаче не миришат.

Така един бивш областен управител на СДС Васил Камберов се сдоби незнайно как с хотел в Приморско и дял от сграда на ул. “Богориди” в Бургас. Други седесари пък дружно разформироваха някогашното Комунално-битово стопанство и Строително-монтажния комбинат. Трети ликвидираха Домостроителния комбинат. Четвърти....

Списъкът е твърде дълъг. През цялото това време редовите членове, вярващи в демократичните идеи на прехода, стискаха очи и не приемаха, че всичко това се случва в тяхната партия. Че начело на един символ стоят не потомците на интелигенцията, изгонена от България или разстреляна по време на Народния съд, а децата на работническата класа. Че не учените управляват СДС, не образованите в чужбина и завърнали се, а тези, които с труд са изкласили Кашата (така наричаха навремето ТОХ-а, сега Гимназия по туризъм) и с пот на челото са си купили дипломите за висше образование.

Но и този период премина. Част от седесарите не издържаха, напуснаха и сформироваха нови партии и сдружения. Например Валентин Касабов, който в момента е лице на НФСБ. Ангел Божидаров – също говорител на въпросната партия. Д-р Лорис Мануелян, който се вля в “Атака” и в момента продължава да бъде зам.-кмет по здравеопазване на община Бургас. А колко членове хвърлиха партийните си книжки, теглиха по една здрава българска и се захванаха да си гледат семействата и бизнеса?

Постепенно бармано-сервитьорската прослойка бе заместена с умни и интелигентни (уж) момчета,

които се заеха да изправят СДС на крака. Например сегашният кмет Димитър Николов и неговият заместник Костадин Марков. Да, да, ама не. Защото възраждането на СДС се превърна в една илюзия. Димитър Николов хвана последния влак във времето, когато партията бе силна и можеше да се направи някоя и друга заменка. Николов понатрупа опит в общинския съвет, заедно с Марков. През това време се учи и от Йоан Костадинов. И едва, когато усети, че славата на Костадинов залязва, се сети за анти-комунистическите идеи на СДС и започна да го играе опозиция. Обикновените седесари повярваха, че нещата придобиват истински обрат. Но не би. Техният човек заряза СДС и застана начело на ГЕРБ, която започна да се очертава като новата управляваща партия на България. Поредният пирон в ковчега.

Останалите седесари пообърсаха сълзи, па тръгнаха да гледат какво да правят оттук-нататък. Впрочем Николов не постъпи никак глупаво – той оглави ГЕРБ, но СДС остави на своя доверен човек Марков. Така да се каже – прегърна цялата власт.

Вместо да продължи да отстоява своите принципи и да покаже ярко лице, в последните години СДС се превърна просто в придатък на ГЕРБ. От една страна, с изтичането на хората си (например Антонио Душепеев, който бе председател на СДС, но вече втори мандат е съветник от ГЕРБ).

През изминалите четири години името на СДС не се свързваше с нищо друго, освен с далаверите на Костадин Марков. Партията стана нарицателно за нагласени търгове, за наместени обществени поръчки. Колкото и по време на кампанията СДС да обясняваше как е завзела възловите места в общинската администрация, хората разбираха това послание само по един-единствен начин. Вече на втори местни избори СДС не издига свой кандидат-кмет. Което означава, че или няма подготвени хора, или

е толкова послушна, че не смее да слага прът в колелата на ГЕРБ

А може би и двете.

Идентична е ситуацията в цялата Бургаска област. От СДС не остана и помен. Партията няма нито един кмет на община в цялата област. Съветниците й продължават да се топят. Цели структури преминават в ГЕРБ. Красноречив пример е Созопол, където председателят на СДС се вля в листата на ГЕРБ и стана съветник от ГЕРБ. И всичко това – под благосклонния поглед на областния лидер Костадин Марков.

В една партия, в която тлее някакъв живот, за подобно поведение се искат оставки. В СДС отдавна няма живот. Тя е до такава степен умряла, че няма кой нито да иска оставки, нито да ги дава.

Георги ИВАНОВ