Сейго Ямадзава – първият самурай, стъпил на българска земя

Чували ли сте името Сейго Ямадзава?

Вероятно някои от вас си спомнят как преди време в страницата „Българска история” публикувахме една снимка, на която беше заснет японски благородник – първият самурай стъпил на българска земя. В днешната рубрика „Интересните факти” ще ви разкрием как тази личност от далечния изток се е намесила в историческото развитие на нашата държава. Сейго Ямадзава е роден през първата половина на XIX век в Япония, в префектурата Кагошима. Той е бил с благородно потекло и още от малък е показвал едни от най-типичните и висши ценности и характерности на японското общество. Сейго приел самурайския код на честта – бушидо, като своя религия. Известен бил със своята огромна храброст и твърд характер и подобно на други японци от самурайското общество – със страстта си към алкохола. По време на жизнения си път участва в една от най-значимите битки в модерната история на Япония – между войските на феодалния владетел на Чошу и армиите на японския Шогунат. Вследствие на проявите си в боя, Ямадзава е приет в императорската армия. Продължава да жъне военни успехи и се издига до чин майор, след което напуска Нипон за да усъвършенства уменията си в САЩ и Франция.

(Ето и още допълнителна информация от сайта nauka.bg за Ямадзава: Сейго Ямадзава, роден на 12 януари 1846 г. (15 декември през 2-рата година на периода Коука, който започва на 2 декември 1844г. и продължава до 28 февруари 1848 г.) и умира на 30 март 1897 г. Той е военнослужещ на служба в японската армия. Най-високият му ранг (последния получен) е генерал-лейтенант. Има титла барон. (Пояснявам – „барон“ според японската аристократична йерархия, установена след реформацията „Мейджи“. Тя е и най-ниската по степен. Подредени във възходящ ред са както следва барон, виконт, граф, маркиз и принц.) Има няколко псевдонима, единият е Тетсуношин , другият предполагам е Мориюки или Моричи .

Той е най-голям син на Ямадзава Джудайю , който е бил самурай от провинция Сатсума (днес част от по-голямата префектура Кагошима).

През 1869 г. участва във войната Бошин (конфликт между фракции на страната на императора и шогуна), като става командващ на 1-ви батальон, 5-ти взвод. През същата година вече в качеството си на Гошинпей – буквално „почетен императорски защитник/пазител“ – военно формирование, натоварено със защита на императора, както и на императорския дворец, директно подчинено на него, създадено през ранните години на управлението на император Мейджи.) се се насочва към столицата. През 1871 г. е произведен в армейски чин капитан (според тогавашната армейска система на ранговете, валидна от реформацията „Мейджи“ до реформирането на армията в силите за самоотбрана.) През 1872 г. се уволнява от военна служба и отпътува за САЩ за да прави проучване в областта на животновъдството. През май 1874 г. се завръща в Япония и през октомври същата година е произведен в армейски чин подполковник. Работи в министерството на войната. Бива изпратен във Франция в качеството си на надзорник на учащите във военното училище. От май 1877 г. до юли същата година е изпратен като военен наблюдател по време на Руско-турската (освободителна) война от 1877-1878 г. и след обсадата на Плевен получава руски и румънски военни отличия за военна заслуга.

Те са както следва:

японски „Орден на изгряващото слънце“

руски Орден „Свети Владимир“ IV степен

руски орден на Георгиевско-Андреевската лента с медала за участие в Руско-турската война

румънски медал, т.нар. “Дунавски кръст”

Командва съответно 3-ти пехотен полк, 1-ви пехотен полк от японската императорска армия както и и първи императорски гвардейски пехотен полк. През май 1885 г. е повишен в чин генерал-майор. Командва 3-та пехотна бригада, 10-та пехотна бригада заедно с 10-та пехотна бригада (за защита на главните острови), а през януари 1895 г. е повишен в чин генерал-лейтенант от пехотата. Участва в Първата японско-китайска война (1894-1895 г.) като командващ на 5-та пехотна дивизия (за защита на главните острови) и на 4-та пехотна дивизия.

През декември 1895 г. заради участието си в бунта на Сатсума и Първата японско-китайска война е награден с титлата барон.“)

Именно през 1877г. се замесва и в политиката като японски пратеник в Руската императорска армия. Пристигането му обаче съвпада с началото на Руско-турската освободителна война. Майор Ямадзава е пратен на фронта – разбира се, само като наблюдател. Той става свидетел на няколко сражения и е удивен от смелостта на руските войници, които проливат кръвта си по бойните полета на България. Сейго Ямадзава започва да изпитва онова така далечно за нас и типично за японците чувство на дълг. Той категорично заявява пред командващия руските войски, че иска да вземе участие. От страх с предстоящи скандали с Япония, генерал Затов го кара да подпише следното писмо: „Желая от душа и сърце да участвам в третата атака на Плевенската крепост, в дивизията на белия генерал Скобелев!”. След подписването майорът е назначен за командир на взвод и пратен на бойното поле. В деня на битката той се обръща към подчинените му войници с помощта на един френски преводач с думите:

„Момчета, тъй като аз не говоря руски, а вие не знаете японски, по време на атаката няма да ви давам никакви заповеди. Следете ме и правете това, което аз правя. Имам едно единствено изискване – бъдете бързи като светкавици. Разчитайте повече на своите щикове и приклади, отколкото на куршумите. Раниците и багажа си оставете тук, в окопите.”.

В началото на боя японецът се явил в своето традиционно бойно облекло, а единственото му оръжие било катаната (самурайският меч). Той се хвърлил смело в атаката на Плевенската крепост. След войната Ямадзава е удостоен с почетен орден от самия руски император. Той отпътува към Азия, където дълги години служи в Китай. При завръщането си в Нипон е награден и му е присъдена благородническата титла барон. Сейго умира през 1897г. от тежко белодробно заболяване.

bulgarianhistory

Ето и един интересен коментар под статията:

Ивета Людмил Димитрови

Историята е доста по-дълга - всъщност турците се стряскат от вида му и крещейки "Жълт дявол" побягват обратно, което се дължало на униформата му и факта, че се виждали само очите му. А една от основните причини за успешната атака е това, че той и войниците, които предвождал, до последно пълзели, докато другите тичали право срещу врага. Тъй като било кално и дъждовно по това време, турците не забелязали пълзящите войници в калта. Те изкочили в последния момент със саби в ръка и така изненадали врага.За благодарност генерал Скобелев го изпраща до Ловеч , на така да се каже безсмислена мисия състояща се в това да поиска подкрепление, което вече е било отказано тъй или иначе.А войниците, които се включват в бойните действия на следващия ден, остават завинаги в Мъртвата долина на град Плевен. Има още детайли свързани с тази история и ако проявявате интерес, мога да ви изпратя от нещата и да допълните статията.

снимка: Изгубената България

Великият княз Николай Николаевич (втори ред седнали, седми от ляво на дясно, след него генерал Йосиф Гурко) с щаба на армията и чуждестранните военни агенти, на втория ред седнал, втори от ляво на дясно е Сейго Ямадзава, Сан Стефано 19 февруари 1878 г.

Правнукът на Ямадзава Такеми Сасамори е главен учител и продължител на школата по кенджуцу (изкуството на меча)Оноха Итторю Кенджуцу.

Роден е през 1933 г. и учи в престижните японски университети Васеда и Аояма Гакуин, както и в Америка, където получава магистърски степени по литература и религиозно обучение.

Школата по кенджуцу, чийто последовател е г-н Сасамори е едно от древните японски бойни изкуства. (Такова е и иайджуцу-то на Школата Мусо Джикиден Ейшинрю Ямаучи-ха, което беше показано на премиера в Камакура). Затова г-н Сасамори участва в тазгодишното издание на демонстрациите на древни японски изкуства в Ниппон Будокан на 6 февруари, където всеки човек, занимаващ се с бойно изкуство би счел за чест да направи демонстрация. Г-н Сасамори бе удостоен с тази чест, и още повече-награден спочетна грамотаза приноса му за опазване и разпространение на древните бойни изкуства. Той е и един от постоянните председатели на Японската асоциация на древните бойни изкуства и Японската асоциация за насърчаване на древните бойни изкуства, научаваме от сайта http://posredniknews.com