Селекция 2021 – юруш на перифериите

Емилия Милчева, Тоест

 

Големите системни партии са предприели походи за избиратели в нови ловни полета. В периферията има всякакви, но главно огромен брой негласуващи.

Анализът е препубликуван от „Тоест“.

„Политиците и пелените трябва да се сменят често – поради една и съща причина.“ Доста разумен съвет от Марк Твен. Тазгодишната селекция за 45-тия парламент, изготвена от 23 партии и 8 коалиции, заявява определени амбиции. Макар обявеното „проветряване“ да не е точно глътката свеж въздух (или чист памперс) за политическата перспектива.

Да не възлагаме прекомерни надежди на листите, след като дотук сме констатирали фундаменталната неспособност на управляващата класа да работи за интересите на обществото. Не че сред кандидат-депутатите не се намират и читави хора с капацитет и стратегическо мислене. Шансовете им да надделеят над партийната целесъобразност по съществени теми обаче никак не са големи.

Но какво показва информацията за една или друга листа, която се появява в медиите – големите системни партии са предприели походи за избиратели в нови ловни полета. На езика на политолозите означава, че се борят за перифериите, защото са се свили до твърдите си ядра. На езика на гражданите – напинят се за повече гласове в урните. „Периферията“ е доста обемно понятие. В периферията има всякакви, но главно огромен брой негласуващи: някои – поради отвратеност от политическото и затова алиенирани от процеса; други – гласували за различни партии в различно време; млади хора, които не се интересуват от политика.

Не е лесно да се привличат избиратели от „периферията“, след като там „ловуват“ и други политически сили. Поради ноторно известния факт, че не се четат предизборни програми, а повечето хора гласуват емоционално, партиите разтварят ветрилото на листите. БСП дори ги и подмлади в опит да излезе извън поколенческата си обремененост от избиратели в третата възраст – и заради осъщественото от председателката Корнелия Нинова вътрешно „проветряване“ на „Позитано“ 20.

Само ДПС не пробва с „граждани“, те разчитат на твърдите ядра – и в краен случай ще натаманят с ромски гласове. Впрочем в първоначалната информация за водачите на листи прави впечатление, че гражданина Пеевски го няма – в Пазарджик, запазения му район, води евродепутатката Искра Михайлова.

Ще кълват ли на медици

Изглежда, че любимата рецепта на политическите централи за омесване на листите е партийни функционери начело, политически номади и просто известни – в различни пропорции. Лекари и преподаватели са особено търсени, актьори, както и величини в спорта (бивши и настоящи), и непременно бизнесмени (плащат добре за местата си и могат да издържат партийни офиси). Както се вижда от информацията за листите, всички специалисти в здравеопазването, станали известни покрай пандемията от COVID-19 – било като критици на правителствената политика, било като нейни изпълнители, – са намерили място в листите. Коронавирусът е наистина големият политически играч

Макар най-често сменяните министри на Борисов да са в здравеопазването, ГЕРБ са атрактивни за известни имена от лекарското съсловие. В Плевен партията слага начело „граждански водач“ – известния с роботизираните си операции проф. Георги Горчев, почетен ректор на Медицинския университет в Плевен и шеф на местна болница. Горчев участваше и в инициативния комитет за създаването на партията на Георги Първанов – АБВ, а беше и негов съветник. С пари от излишъка през 2007 г. (му) беше купен и медицинският робот „Да Винчи“, с който той беше сертифициран да оперира.

Във Велико Търново ще води министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов. Как ще бъде употребен шефът на Националния оперативен щаб генерал проф. д-р Венцислав Мутафчийски, засега не се знае. (На местните избори с листата на ГЕРБ в Столичния общински съвет влезе известният кардиолог проф. Иво Петров.)

Популярността си на публични личности, придобита покрай пандемията от COVID-19, ще оползотворят и други лекари – доц. Атанас Мангъров сe оказа водач на софийска листа от гражданската квота на АБВ, а кандидат за народен представител от засега неназована политическа сила (може би ГЕРБ?) е и пулмологът д-р Александър Симидчиев.

БСП също включи в гражданската си квота известен медик – бившия директор на УМБАЛСМ „Пирогов“ проф. Димитър Раденовски. За втори депутатски мандат начело на листата в Благоевград е проф. Георги Михайлов, бивш шеф на Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания.

Слави избухна

Както прогнозирахме, Слави и компания уцелиха момента да излязат на сцената точно когато ръкоплясканията на публиката станаха френетични, а мълчанието им почна да тежи. Трифонов представи всичко накуп, стегнато и ясно – не водачи, а екипи, не приоритети, а политиките с хората, които смята, че ще ги изпълняват.

От гледна точка на комуникацията това е добър ход, защото е изпреварващ – никоя политическа сила още не е представила идеите си за политики, освен на парче. Началото на предизборната кампания е 5 март, регистрацията на листите приключва дни преди това. А лидерът на „Има такъв народ“ показа всичките си хора, част от които са достатъчно известни.

И разбираемо за пандемична ситуация, започна най-напред с имена от здравеопазването: с уролога и бивш шеф на Александровска болница д-р Силви Кирилов, кардиолога д-р Николай Драгнев, проф. д-р Андрей Чорбанов, ръководител на Лабораторията по експериментална имунология в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ на БАН, д-р Ивайло Христов – хирург, специалист по болничен мениджмънт, участник в мисията в Афганистан.

Други известни имена са бившият директор на НЕК Иван Хиновски, световната шампионка по шахмат Антоанета Стефанова, Мика Зайкова – бивш експерт към КНСБ, и др.

ВМРО го удря на комасация

Някои партии като ВМРО пък се стремят да комасират националистическия вот. Така можем да си обясним прехвърлянето на бившия дипломат, бивш разузнавач и вече и бивш член на БСП Боян Чуков в листата на ВМРО в Сливен (на трето място). Друг негов съпартиец – изключеният от БСП с обвинение заради побой над съпартиец депутат Иван Иванов – също е присламчен като „гражданин“ в листата на ВМРО във Варна. Нещо като „Националисти от сите партии – обединявайте се при нас!“

Лидерът на партията и министър на отбраната Красимир Каракачанов съобщи, че 105 души в листите им са от т.нар. гражданска квота – това е почти половината от всички кандидати. В тях се оказа и актрисата Ернестина Шинова (съпруга на режисьора Андрей Слабаков, който стана евродепутат именно от ВМРО), но и ръководителят на ансамбъл „Българе“ Христо Димитров и Давид Александров от сдружение РОД, многодетен баща и активист срещу Истанбулската конвенция.

Една силно притоплена яхния от патриотизъм и българщина – и „силна ръка“, разбира се, в лицето на бивши антимафиоти и антитерористи като Арлин Антонов (бивш шеф на контраразузнаването и политик от изтлелия Бизнес блок на Жорж Ганчев), ген. Кирил Радев (начело на НСБОП по времето на Иван Костов), Христо Смоленов, който беше и кандидат за евродепутат от ВМРО. Пак в тази квота е и бившият депутат от партията на Яне Янев „Ред, законност, справедливост“ Димитър Чукарски.

Сред „гражданите“ на Каракачанов се появи и човек, когото очаквахме да видим сред „гражданите“ на Борисов – Кузман Илиев, бивш водещ на предаването „Плюс-минус. Коментарът след новините“ по „Нова телевизия“, лансиран в кариерата си от Института за дясна политика. Явно в листите на ГЕРБ се е намерило място само за колегата му от същото предаване Владимир Сиркаров. И двамата са млади, обучени, с развити комуникативни умения и добра визия.

Политически номади

Част от хората в листите са политически номади, слизали от една партия и възкачвали се на друга с непосилна лекота. Добрите комуникатори сред тях винаги намират аргументи, с които да обяснят защо са суингъри в политиката: „Оставам в същия политически спектър“, „Коригираха неприемливите за мен политики“, „Това, което предлагат, е по-близо до моите разбирания“ – или просто нищо не обясняват. Политическото номадство е характерно за незрели или дефектни демокрации; може да го срещнете, освен на Балканите, и в африкански държави.

В годините преди Борисов такива типажи бяха рядкост. Като Христо Бисеров и Йордан Цонев например, изключени от СДС през 2001 г. заради корупция (както обясни тогава Иван Костов) и появили се по-късно в ДПС. Цонев се издигна и до зам.-председател. А председателят на Движението Ахмед Доган преди време обясни трансфера с визията си за ДПС: да се превърне в партия, в която съотношението „мюсюлмани-християни“ да е „фифти-фифти“ – до ден днешен непостигната мечта.

В десетилетието на Бойко Борисов политическото номадство се превърна в практика. С морков и тояга от първия мандат насам лидерът на ГЕРБ прикотка, опитоми и подкупи доста свои критици. Някои от тях споделиха съдбата на памперсите, като Яне Янев например, на други им предстои. Разбира се, рекрутват се и други. Например Любен Дилов-син, известен някога заради Движение „Гергьовден“, по едно време водещ в телевизията на КТБ – TV7, вече фалирала, ще води листата на ГЕРБ в Бургас – сигурно защото е любител водолаз

Сега активисти на ГЕРБ – кметове и местни координатори, дори и депутати, вече прескочиха при бившия си съпартиец Цветан Цветанов и неговите „Републиканци за България“. Броят ли се за изменници? Какво толкоз – ако не си при единия шеф, си при другия.

Просто известни

Всички тези хора, с които партиите са нашарили листите си, имат една-единствена цел – да убедят колкото може повече граждани да им дадат своя глас. Водач на листа на проруската „Възраждане“ в Кюстендил е бившата съдийка Румяна Ченалова, известна от скандала „Двете каки“ и онова изявление на бившия френски посланик Ксавие Лапер дьо Кабан за „гнилите ябълки“ в съдебната система. Актьорът Веселин Плачков е начело на листата на АБВ в Пловдив.

БСП засега държи първенството, вкарвайки футболни легенди от „Левски“ и ЦСКА в една и съща листа, отбелязано дори в прессъобщението на „Позитано“ 20 по темата „граждански листи“. Изглежда, че в БСП припознават като гражданин и един от верните си съратници, член на инициативния комитет на Георги Първанов при издигането му за втори президентски мандат – издателя Иван Гранитски.

Въпрос за милион е какви граждани ще доминират в най-гражданската от всички политически сили – родената в „Триъгълника на властта“ коалиция на „Отровното трио“ и „Изправи се.БГ“. Преди време оттам обещаха най-малко 70% от местата в листите им да са за граждани, не за политици. С интерес се очакват листите и на обединението „Демократична България“, в които гражданските активисти преобладават.

Ако с нещо са важни тези избори за България, то е, че пандемията от COVID-19 приближи твърде бързо човечеството до вододела, отвъд който едни държави ще успеят в модернизацията, в структурирането на постковид икономика, други ще изостанат безнадеждно. Дали хората, които ни се предлагат, могат да преведат държавата по верния път, или са поредните еднакви плоскоглави човечета, скрити зад високоговорител (помните „Магьосникът от Оз“)?

А граждани в парламента няма, всички са политици.