СКАНДАЛЪТ С КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА РАСТЕ НЕУДЪРЖИМО КАТО ЛАВИНА -първа част

Grigor Lilov

 

*** Резервната й позиция – очакваният нов премиер на България вече е под въпрос заради евентуална остра международна реакция. *** Част от Проекта "3 мандата за ГЕРБ" *** Онази тайна дата на Проектите - 27 юни 2009 г. ***Е ли е или не агент на тайните комунистически служби***
.
Ръководителите на Световната банка, сред които и тогавашният изпълнителен директор Кристалина Георгиева, са упражнили неправомерен натиск върху екипа, за да повишат Китай в класацията Doing Business през 2018 г., сочи независимо разследване.
Докладът, който Световната банка помести на сайта си
е изготвен от адвокатската кантора WilmerHale по поръчка на етичната комисия на Световната банка.
Констатира се, че Кристалина Георгиева и съветника й Симеон Дянков са притискали служители, "за да направят конкретни промени в показателите на Китай" и да изкачат Пекин на по-високо място в класацията. Освен това се цитират случаи на натиск за подобряване на данните за Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Азербайджан в класацията за 2020 г. Ройтерс съобщи, че тогавашният президент на банката Джим Ким, както и Симеон Дянков, не са открити за коментар.
.
Кристалина Георгиева отхвърли "фундаментално изводите и интерпретациите".
Въпреки това Световната банка отмени цялата класация на условията за правене на бизнес в държавите по света, Doing Business, за периода от 2018 до 2020 г. Причините са, че вътрешен одит и разследването са повдигнали "етични въпроси, включително и поведението на бивши членове на борда, както и настоящи и/или бивши служители на банката". Под „служители” се разбира Симеон Дянков, който у нас се хвалеше неоснователно, че е създател на тази класация. (бел.: в мои публикации съм отбелязал факти на немеродавна класиране, при това за по-ранен период от този в доклада)
Американското финансово министерство съобщи, че намира обвиненията за сериозни и ще „анализира“ доклада. Към обвиненията се присъедини и Пол Ромър – Нобелов лауреат и бивш гл. икономист на Световната банка.
.
Същевременно се развихри и нов скандал около Кристалина Георгиева. Този път в сегашното й битие на изпълнителен директор на МВФ.
Той е повдигнат от конгресмени-републиканци, макар че Кристалина Георгиева стана шеф на МВФ по времето на Доналд Тръмп и е лична приятелка с една от дъщерите му и зетя му Кушнер. Тогава заради нея беше направено специално изключение от Устава на МВФ, който забранява над определена възраст да се заема тази позиция.
Републиканецът Анди Бар пък призова финансовото министерство да направи оценка на действията на Георгиева при подготовката на разпределението на специалните права на тираж на МВФ в светлината на новите разкрития. „гарантирането на почтеността на МВФ е от съществено значение“, коментира той.
.
Тези скандали се прибавиха към предишните. Напомням – навремето Кристалина Георгиева си подаде оставката като заместник-председател и български комисар в Еврокомисията след съмнения, че е ползвала мястото като трамплин и европари за прехвърляне като ръководител на Световната банка. Имаше подобни съмнения и при поставената й кандидатура за ръководител на ООН (във въртележката на гласувания тя зае 8-мо място по гласове). Същевременно беше напомнена излязла навремето статия в много авторитетния Foreign Policy Research Institute, че българката вероятно е сътрудничала на Държавна сигурност (след избирането й за ръководител на Световната банка статията моментално беше свалена от сайта)
 
Кариерата и имиджа на българката, дорасла до най-високи световни постове, е от жив интерес за нас. Защото тя е човекът, който при евентуално оттегляне от поста, който заема, е с осигурена резервна позиция у нас – премиер. Независимо правителството с чий мандат ще бъде – герберски, бесепарски, протестърски, депесарски.
 
Ето какво аз съм писал за Кристалина Георгиева в мои постове и в книги:„Най-богатите българи, (том ІІ, 2004,) „Дуел”, 2012, „Политиците, парите им, мръсните им тайни”(2013)
1.
Пост от 18 октомври 2016 г.
Е ЛИ Е ИЛИ НЕ Е АГЕНТ?
**** Скандалът около Кристалина Георгиева поставя въпроси и дава отговори за пред света. У нас тези отговори си ги знаем **** Някои неизвестни факти относно "не"- и "да" -"принадлежностите" към ДС"
откъси от поста:
Дъщерята Десислава Кинова работи срещу изключително високо заплащане в компанията, наследила Мултигрупата - "Би Ти девелопмент сървисиз".
Тя е шеф на маркетинга и продажбите в тази империя. В тези пост-КГБ и пост-ДС структури случайни назначения няма. Камо ли пък за толкова високи длъжности.
През 2010 г. зам.-председателят на ГЕРБ е подал заявление с искане за проверка на Георгиева в качеството й на кандидат за еврокомисар. Тогава председателят на комисията Евтим Костадинов посочва, че "след извършената проверка не се откриха документи, установяващи принадлежност на г-жа Георгиева към органите на ДС и РС на БНА".
През февруари 2016 Кристалина Георгиева отново е проверявана - този път по нейна молба. И пак председателят на Комисията съобщава на медиите с писмо, че "Комисията не установи принадлежност към органите по чл. 1 от Закона".
.
Това е, което имаме официално. Предназначено за медийно-обществена консумация у нас и за външнополитическа в други държави.
Имаме и това изявление на Кристалина Георгиева, направено пред БТА:
"Никога не съм имала връзки с Държавна сигурност (ДС), никога не съм била вербувана от ДС или който и да е друг. Това е лъжа. Когато ме поканиха да дойда в България като кандидат за еврокомисар през 2010 г., имайки предвид чувствителността в нашето общество, помолих това да бъде проверено. ГЕРБ тогава го направиха, поискаха комисията за досиетата да ме провери. Резултатът беше точно този, който очаквах - нямам никакви връзки, никога не съм имала, с ДС. Това съм сигурна, че е в архивите на комисията по досиетата. Ще Ви бъда много благодарна, ако ги консултирате и тях, за да не бъде просто моята дума, а да бъдат фактите. Отново искам да кажа - такива лъжи трябва да ги спираме, защото те отклоняват вниманието на обществото от важните теми за България, за Европа и за света." (край на цитата)
. Действителноста чрез фактите
В списъка на лицата, разглеждани от Комисията, както и на специалния й сайт, досега се откриват три проверени Кристалини, които са с "неустановена принадлежност" към тайните комунистически структури.(бел. от днес: вече са шест)
Да, ама обаче нито една от тези Кристалини не е нашата - нито по презиме, нито по фамилия, нито по месторабота когато и да било. Нито една не е Кристалина Иванова Георгиева/Кинова!
Оказва се, че официално еврокомисарката ни не е проверявана и съответно няма официален документ, с който да е установена или не нейна евентуална принадлежност към секретните комунистически служби.
"Резултатите от тези проверки не са публикувани в интернет страницата на Комисията, тъй като не са проверки за лица, заемали или заемащи публични длъжности и за лица, извършвали или извършващи публични дейности" - това е отговорът на Комисията, даден от нейния председател Евтим Костадинов.
*****самият той е бивш зам. шеф на управление в комунистическото МВР и затова като шеф на Комисията е в нарушение на Закона, както съм посочвал. Ще отбележа, че на депутатите от всички бои и разцветки това не им прави впечатление, щом са го гласували и за първия му, и за втория му мандат. Изводите оставям за вас.
Естествено, този отговор на председателя на Комисията за досиета е нагла и безподобна лъжа!
Защото според закона се проверяват ОФИЦИАЛНО (а не неофициално, както се видя) и се публикуват всички съответни решения за "принадлежност" или "неустановена принадлежност", вкл. и за тези лица, които са в европейски, атлантически структури и международни организации.
 
"лицата на длъжност в органите на Европейския съюз, Организацията на Северноатлантическия договор и всяка друга международна организация, в която членува или в чиято дейност участва Република България;"
(т.28, чл. 3 от Закона
Какво излезе?
Били я проверили, ама неофициално, не взели и не записали и нищо в решение.
Защо ли?
 
2.
И този пост от 2 юли 2015 г. •
ПОРЕДНИЯТ НЕВИНЕН "АНТИ" МАФИОТ
* Племенник на еврокомисарката ни се оказа невинен
* Историята е далеч по-гнусна и дълбока от един подкуп, макар и за близо милион.
откъс
Първо давам съобщението, което утре ще прочетете във вестниците ( в случая цитатът е от подготвения за публикуване текст в "24 часа")
 
Разследването срещу племенника на Кристалина Георгиева и бивш служител на ГДБОП Виктор Кинов се провали - той е невинен по случая с искан подкуп от 850 000 лв.
През март т.г. съдът окончателно е прекратил секретното досъдебно производство срещу него и останалите задържани през 2012 г.
Служителите на отдел “Контратерор” Виктор Кинов и Борис Събев бяха арестувани на 17 юли 2012 г. заради изнудване на двама строителни предприемачи.
 
.
Ако навремето не бях описал кой е Кинов, днес дори нямаше да четете тези съобщения в медиите. Нямаше и да знаете, че е племенник и чий. А сега давам и съответния откъс от моето разследване, което направих и поместих в книгата ми "Дуел". Такива факти НИКОГА няма да видите, прочетете и чуете от родните медии.
***** Приятно четене на откъса от трилъра ДУЕЛ (книгата е публикувана есента на 2012)
.
Въобще не може да бъде случайност, че ден преди атентата на летището в Сарафово гръмна поредният скандал около тези „рицари на плаща и кинжала”. Онзи вторник с нищо не подсказваше за кръвта, проляла се в сряда. Но намекна за нея.
Тогава задържаха Васил Кинов, Борис Събев, Георги Сучев, Георги Воденичаров. Първият и вторият са служители на отдел „Контратерор” в тайната служба, третият – пенсионер, бивш неин служител, а четвъртият – криминално проявен.
Официалният повод беше изнудване на бизнесдамата Марина Стойчева. Публичните версии посочиха, че предприемачката подала оплакване за шантаж – натискали я да прехвърли нейна сграда на друг човек, но по-скоро така притиснала контрагент. На него дължала пари, взети за незавършения й хотел „Бумеранг” в Слънчев бряг.
Задържаните останаха в килиите на националната следствена служба на бул. „Г.М.Димитров”. Съдът засекрети слушанията, докато се решаваше въпроса за гаранциите и евентуалното освобождаване.
Арестът изглежда трябваше да повлияе на имиджовият проблем. Не пред нашите, а чуждите служби и посолства – как корумпирано звено ще разследва предстоящия на следващия ден най-тежък криминален акт на територията на страната.
Операцията срещу корупцията се оказа наистина имиджова. Хотелът си е напълно завършен, работеше си без проблеми още от началото на лятото на 2012 г. и е собственост на едноименно дружество, в което никаква Мариана Стойчева не фигурира. Историята се оказа напълно измислена. Част от парите, които антимафиотите поискали (300 000 лв.), а като първо плащане – 50 000 лв., се намериха в посредника. Казват, че са само 15 000 лв. Пенсионерът от ГДБОП също се оказа непричастен – бил единствено куриер.
Тогава какво се случи? И защо точно тогава? Съвпадение на случайностите ли беше? Надали!
Защото такива хора като Виктор Кинов никога не могат да бъдат арестувани и обвинени, поне у нас.
Защо ли „такива”? 27-годишният младеж се оказа племенник на нашата еврокомисарка Кристалина Георгиева.
Баща му Васил, поминал се през 2010 г., е известен наш писател. Автор е на 25 белетристични книги и десетки сценарии. Бил е редактор в БНТ, завеждал е отдел „Култура” във в. „Земеделско знаме”, работил е в Българската кинематография. В средата на 90-те години го назначиха за аташе по културата в посолството ни във Варшава. Считаха го за близък на масона Стоян Денчев – един от ключовите фактори навремето в „Мултигруп”.
(бел. от днес: Стоян Денчев е сред корифеите на така нар. библиотекарски кръг покрай скандала „Червеи” с откопираните информационни масиви на МВР и държавата и доскоро почетен консул на ... Оман. Онзи Оман, дето нашумя у нас покрай фалита на Корпоративна банка)
- Познавам Виктор от малък, защото с баща му бяхме приятели. Завърши ВИФ в Полша, където Васко беше на дипломатическа служба. Гъзарче е момчето. Кара чисто нов сребрист джип „Мерцедес” – сподели един от познатите му.
- Виктор беше назначен в ГДБОП с протекциите на Виктор Вълков (и на кръга „Монтерей”). Виктор Вълков е приятел и баджанак на баща му. Първата жена на Васил - Искра, е втора съпруга на Вълков. Беше стюардеса, но когато понатежа, се отказа от професията.Не съм изненадан от случилото се! – заяви Николай Колев – Босия.
Потърсен за коментар по телефона, Виктор Вълков е споменал, че не е в течение на случая. Признал обаче, че втората му (от „10 години бивша жена”) наистина е била брачна половинка №1 на Кинов-старши.
- Тя беше съпруга на Васил Кинов, но нямаха деца. Виктор не го познавам. Но Васил беше много щедър откъм деца – поне 2-3 са във всички случаи. Той имаше още два брака, ако не греша... – споделил доайенът на кръга „Монтерей”.
„Консумираше само екологично чисти храни от Троянския балкан. Защото с брат му – строителният инженер Кино Дулев Кинов, са от Орешака и даже се родеят с патриарх Максим”, разказват хора от обкръжението на бащата-белетрист, чийто син арестуваха.
Лелята Кристалина Георгиева беше категорична, че няма да използва протекции за племенника си. Заяви, че каквито ги е надробил, ще ги сърба. Майка му – Жасмин Димитрова, известна като баячка и врачка – Маг Вая, разтръби, че отдавна тъмни сили били вдигнали мерника на младежа, пребърквали офиса й на пл. „Славейков” в столицата, отправяли заплахи. От брака си с Васил Кинов тя има още две деца – девойки. Едната от тях е емигрирала в Канада.
За мен няма никакво съмнение, че българските тайни служби са дълбоко потопени, макар и обявени за легитимни - спящи клетки на несигурността и мафиотщината в обществото ни.
Една секретна дирекция на МВР, една еврокомисарка, един властови бизнес кръг „Монтерей” и дори патриарх се оказаха забъркани, при това охотно – с изявления в историята. В нашите медии по принцип никога не може да излезе нещо лошо за тези величини на невидимата власт, освен ако не е предварително съгласувано с тях. Колкото и скандален и какъвто и да е случаят или поводът! Защото въпреки всичките „ах и ох”, въпреки всичките сериозни и жълти анализи на ареста никъде не се чу онова, което написах навремето в „Операция Президент” и разказах в ТВ си предаване за атентата.
Задържаният Виктор Кинов, близките му, лелята-комисарка (в случая е внучка) се падат рода на висшестоящия и сложен нависоко в комунистическата йерархия, кавалер на златна звезда „Герой”, генерал-полковник Иван Кинов. Той е бил съветски генерал, революционер от 1923 и 1925 г., политемигрант в СССР, фигура от Коминтерна, близък на Георги Димитров. След 9-ти септември 1944 г. е началник-щаб на армията, висш военен и дипломат, член на ЦК на БКП.
Звездното комунистическо величие има роднинска връзка с ген. Иван Велинов. Той е шеф на Шесто управление на ДС и автор на докладната с приложения-имена до Политбюро от януари 1989 г. Тя е създадена 10 месеца преди историческите промени във властта и е озаглавена „За ролята на новата политическа класа и управляващ елит в условията на демократичен преход”.
Арестът на Виктор Кинов измиваше очите на службата пред западните партньори. Демонстрираше, че тя вече не е под комунистическа опека и обективно ще разследва предстоящия атентат. Намекваше, че логистиката на терористичния акт, проведен под егидата на правителството, е подготвяна някъде другаде, а не, недай си боже, например в звеното „Контратерор” на ГДБОП.
Задържането му освен това беше безукорно алиби – за червените велможи, за властовите кръгове като „Монтерей”, за всички онези – скритият елит, който реди властта и нарежда зад кулисите. Щракналите белезници в самото навечерие на атентата се превърнаха в доказателството, че те нямат и няма да имат никакъв пръст в операциите и действията на правителството! Та затова случаят след моите разкрития беше толкова нашироко и публично разгласен, та затова се посипаха и отзиви от споменатите и засегнатите...
Вече четвърти месец – от юли до края на ноември, няма повдигнато обвинение към задържаните.
Но пък има нова версия – в отдел „Контратерор” работила много хубава рускиня (чужд граждинин!!!???), за която агентът и шефът му се скарали на живот и смърт кой да я ухажва. Воювали за нея на живот и смърт, почти като терористи. Така че арестът си бил нещо като атентат, макар и театрален срещу противника.
Наистина се вижда, че рано или късно Кинов и другарчето му ще бъдат освободени, оневинени и компенсирани щедро от съда в Страсбург за щетите, нанесени им от държавата.
Но правило е, че една мръсна история винаги произвежда и се плоди в други, също толкова мръсни истории.
Правило е, че за такива мръсни дела като разследване на истински атентат най-подходящи у нас винаги са се оказвали най-неподходящите лица...
И откъси от книгата „Операция президент” (издадена в самото начало на 2012 г.)
.
„Съгласен съм, че този политически трилър взривява представите. Но в него няма грам измислица и художествена интерпретация. Приемете, че понякога животът и делата на властта са по-вълнуващи и изумителни от най-развихрилото се въобръжение. Способни са да засрамят всеки бестселър.
От автора – разследващ журналист
.
Властта често пъти преминава тайно и от ръка в ръка, вместо публично и от глава на глава
Невидимото в политиката е солта, съдържанието, кръвта на нейния живот. Видимото е единствено облеклото, в което е загърната – маскировка пред истинската й същност!
Точно тази невидимост на действителната политика огря скритите властови хоризонти на България на 27 юни 2009 г. Логично е, че остана незабелязана на обществения небосклон! Защото в кухнята на живота не можеш да сготвиш вкусно ядене, без да си изцапаш ръцете, казва Балзак, а никой не обича да показва мръсни длани. Защото в кухнята на родната реалност често пъти сервираното върху масата е повече от отровно.
Този ден стартира в политическия летопис на България в поредица срещи с различни лица. Тази утрин разчерта много съдби, промени много кариери и нареди бъдещето на страната за поне десетилетие напред. Създаде двама бъдещи премиери, бъдещ еврокомисар, бъдещ президент... Беше денят на Властта, на тайните й Проекти и на титулярите, избрани за тях.
В същата тази уж безметежна юнска утрин на 27 юни 2009 г. – две години и половина преди вота за „Дондуков” 2, лидерът на партия „ГЕРБ” се стягаше за пътуване до Шумен, където за пореден път успешно и публично се вживя в препоръчаната му антикомунистическа роля. Надълго и нашироко медиите отразиха посещението му. Но никъде, абсолютно никъде не се промъкна вестникарски ред, радиодума, телевизионен кадър за тайната му среща.
Онази среща, която сложи началото на този политически летопис. На нея бъдещият министър-председател, титулярът на „Тайния Проект Бойко Борисов (бел. ред.: виж едноимената книга от същия автор) намери време да се види с титуляра на друг Проект – Кристалина Георгиева. С българката, попаднала в Световната банка чрез родната квота за чиновници там и израснала до неин вицепрезидент, неин представител в Русия и глас на новообразуваните пазарни икономики от бившия СИВ.
Странна беше тази среща. Неафиширана, необявена, некоментирана, пазена в секретност.
Повече от неясна е – та какво въобще могат да обсъждат, да дискутират двамата!?
Нови заеми към България? Според анализаторите обаче към онзи момент страната ни не се нуждаеше от кредити, а нашите политици отдавна не ухажваха така напористо Световната банка заедно с МВФ. Пък и самият Бойко Борисов все още се стягаше за премиер.
Промяна в стопанската политика? Но надали разговорът между кмета на София и световния финансист от Вашингтон е положил началото й – досега нито я чухме, нито я видяхме. Наивно би било и да се очаква. Високите позиции във финасовата институция отвъд океана, както и в Еврокомисията не са толкова на вещи специалисти – от най-добрите сред добрите, както се счита у нас. Висшите ръководства на тези организации преди всичко са дипломати, посланици на национален и международен истъблишмънт, емисари в макар и уж известни, но често пъти достатъчно деликатни мисии. И чак след всичко това, и само ако мястото, ситуацията и времето позволят, и щом им разрешат – икономисти и финансисти.
Но тогава защо въобще се срещнаха двамата?!
Неочаквана, необяснима е спойката помежду им. Работата и интересите им не се бяха пресичали. Изглежда в онзи юнски ден нещо неизвестно, но много съществено свърза пожарникаря от Банкя с глобалния мениджър от Вашингтон, майора от школата на ДС в Симеоново с гостуващата лекторка в световни университети, охранителя – с доцентката, преподавателка по икономикс.
Заради какво събеседваха? И най-вече за какво?
... Пази се от познанието, което можеш да намериш, гласи древната максима. Най-същественото е невидимо за очите, пише Екзюпери. За да зададеш правилните въпроси, трябва да знаеш по-голямата част от отговорите, категорични са философите.
Логиката в шифъра за тази среща може да е само една! Защото тези толкова различни по натюрел, манталитет, образование и дейност събеседници бяха, продължават и ще си останат общественици.
Най-общото свойство на две мнения е тяхното различие, твърди френският философ Монтен. А най-общата проява на мненията в обществото е политиката.
Именно тя – политиката, ги срещна, именно тя ги събра!
Повече от странен беше разговорът им – вместо да се прегърне с присъщата му публичност, той сякаш зашепна в съзаклятие! Не го направи заради листите на предстоящото навлизане във властта. Имената на бъдещите министри отдавна се знаеха – вписани в тетрадката на кукловодите и парафирани от тях за удобна употреба. Нямаше нужда да се обсъждат от двамата. Пък и събеседницата на шефа на ГЕРБ стоеше прекалено нависоко в глобалната световна йерархия на властта, за да бъде изхарчена толкова евтино в нашето правителство, както прогнозираха родните анализатори. Ненужно беше – за сметка на това в проектирания бъдещ кабинет се пазеше мястото на вицепремиер и финансов министър за нейния близък роднина Симеон Дянков.
Затова тази среща не маркира Проекта Борисов. Ала дисектира Проектите – негови продължители и наследници: нов еврокомисар, прогнозиран за някога премиер, скорошен бъдещ президент...
В този 27 юни 2009 г. Румяна Желева се стягаше колкото за външен министър, толкова, че и повече, за бъдещ еврокомисар. Беше човекът на ГЕРБ, избраницата на ДПС, протежето на толкова могъщата групировка „ТИМ”. Празнуваше – само три дни преди това беше избрана за зам.-председател на Европейската народна партия. Очакваше блестящата си политическа кариера. Но за разлика от съпартийците си не толкова у нас – като прогнозиран външен министър, а по-скоро в Брюксел.
Не знаеше, че тази събота ще я препъне месеци по-късно в пътя й към креслото на най-висш европейски сановник. Не разбираше, че е като лъжлива патица в политическия лов – предназначена от самото начало за отстрел. Не подозираше замислената заради външния свят и имиджа на Бойко Борисов в него игра на „добър и „лош”. Загуби я, в нея я измамиха – отредиха й най-главната роля, но не я информираха, че по драматургичния замисъл всъщност е жалка и фалшива.
Юнската сутрин на 2009 г., онзи разговор между Бойко Борисов и Кристалина Георгиева я извади от играта и завинаги ампутира надеждата й като с нож.
- Познавате ли Румяна Желева?
- Запознахме се много странно. Бях на погребение на моя леля. На връщане братовчедка ми предложи да ме закара. Румяна Желева се возеше на задната седалка, аз бях отпред. Тя бързаше, защото трябвало да чете, да се подготви за Брюксел. Аз ни в клин, ни в ръкав я попитах: “Познавате ли Кристалина Георгиева?”. Отвътре ми дойде. Тя малко подозрително ме изгледа: “Лично – не. Вие по какъв повод питате?”. И аз й отговорих: “Защото виждам, че тя също като вас ще се готви за това място!”. Стана конфузно...
Неочаквано откровение. Дадено е от Маг Вая. Маг Вая е артистичния псевдоним на Жасмина Димитрова – екстрасенска, врачка, ясновидка. Тя твърди, че имало още няколко свидетели на този изблик от чувства, довел до гафа.
Но не мислете, че заслугата за познанието е плод на прорицателството й! Би било твърде наивен и смехотворен аргумент, щом става дума за Проектите.
Въпреки това разказът й е повече от сериозно доказателство как се редят сценариите във властта.
Защо ли? – Защото Жасмина е много близка роднина на бившата вицепрезидентка на Световната банка. Тя й е етърва – техните деца са първи братовчеди по бащина линия. Затова вижда – просто с очите си, а не чрез хипотетичната си дарба, как бъдещата еврокомисарка Кристалина се готви за поста си. Онзи, който е предназначен за външната министърка Румяна Желева, както съобщиха медиите веднага след парламентарните избори.
И който пак според тях, съвсем, ама съвсем сигурно се пазеше за Меглена Кунева, но преди парламентарните избори.
- Разбира се, че се срещнахме веднага след европейските избори – уточни хронологията Меглена Кунева (за срещата с Бойко Борисов). – Според добрата европейска практика и в интерес на България трябваше да обсъдим прехода към втория комисарски мандат. Няма да крия, че аз имах подкрепата на Комисията и на много колеги, и затова този разговор би бил още по-интересен, България е в началото на пътя си в Европейския съюз. Той, обаче, имаше своя кандидатура, както знаете.
- Никога не сме имали пост за г-жа Меглена Кунева по времето, когато ГЕРБ подготвяше кабинета си! – категоричен бе отговорът на премиера Борисов.
Някой от двамата лъже. А може би лъжат и двамата? И всички останали?
Това „срещнахме се веднага след евроизборите” означава в периода между 7 юни 2009 г. и парламентарните избори. Срещата обаче не е светкавично организирана, понеже още на 8 юни Меглена Кунева се завърна в Брюксел. Пристигна у нас на 27 юни, отпразнува на патерица рождения си ден и веднага отпътува за Брюксел.
Само онзи 27 юни остана като възможен ден за срещата на Меглена Кунева с бъдещия премиер Бойко Борисов.
Наистина тази дата – 27 юни, беше Денят – общият на властта, на проектите им и денят на техните титуляри.
В този ден – на 27 юни 2009 г. бъдещият евродепутат и кандидат за държавен глава, тогавашен вицепремиер Ивайло Калфин все още не беше сигурен, че след две години ще се се устреми към най-високия пост в държавата. Но в съботния предиобед той прие за разговор финансовият министър на Бахрейн и 22-ри поред наследник на кралския трон – шейх Ахмед бин Мохамед ал-Халифа. Седмица по-късно, на 1 юли преговаря със саудитският принц Алуалид бин Талал ас Сауд, 22-ри в класацията на милиардерите на сп. „Форбс”.
Така арабските капитали потекоха към нас под благосклонния поглед на родната олигархия. Стоящата зад медиите на догановия депутат Дилян Пеевски Корпоративна банка се оказа един от техните пристани. Потокът от пари, договориран от социалистическия вицепремиер и обслужващ интересите на ДПС, предреши предстоящите само след дни парламентарни избори в полза на ГЕРБ.
На 27 юни 2009 г., в същия този ден – бременен с подреждането на властта, предприемачът Росен Плевнелиев не беше натоварен нито с надежди, нито с разочарования подобно на другите. Знаеше, че мястото му в икономическия екип на ГЕРБ ще се прелее в избирането за член на новото правителство. И нищо повече. Големите илюзии го бяха заобиколили, непомерните амбиции му бяха чужди. Стягаше се за следващите години – разписани по делнично в сценария на държавното управление. Само за това и за нищо друго. Авторите на политическата многоактна драма също не предвиждаха за него нещо по-съществено.
Но дори кукловодите на България не подозираха за обрата в режисурата на живия живот, който щеше да ги накара да скъсат страницата за Миглена Кунева - президент, за да сложат на нейното място неговата. Защото две години по-късно стечението на обстоятелствата, играта на съдбата щеше да ги принуди да посегнат към фигурата му и да го вкарат по спешност в интригата за държавен глава.
Защо ли?
Защото колкото и могъщи да са, родните режисьори на политическия театър само си въобразяват, че могат да заместят бог, да се превърнат в негов образ и подобие. Истина е, че манипулират успешно милионите бройки, назовани народ, истина е, че диктуват човешките съдби. Но само дотолкова им е дадено – дотук! Нямат силата да подредят обстоятелствата, които „произвеждат” пътя на страната през годините. Дори те самите се оказаха подвластни на тях, зависими от тях. Защото без капка от съмнение българските кукловоди също са театрални персонажи – от голямата сцена на планетата и глобалната политика.
Парадокс е – хем дирижират марионетки, хем са и играчки на конци, направлявани с невидими връзчици от наистина могъщите и истински постановчици в Москва, Вашингтон и Брюксел.
В слънчевата юнска утрин на 27 юни 2009 г. бизнесменът Плевнелиев четеше в. „Капитал”. В броя беше поместено интервюто му, дадено заедно с патрона му – Симеон Дянков, който го готвеше за титуляр на регионалното министерство, понеже редеше стопанския екип на бъдещия кабинет.
...Денят 27 юни 2009 г. обобщи вече извършеното, както и предстоящото за години напред като в резюме. Макар че може и да е търсен скрит символ, но точно един месец по-късно – на 27 юли 2009 г. ги официализира за първи път с избирането на новия кабинет.
В кухнята на държавното управление бяха подготвили предястието – ГЕРБ, и основното в менюто – новото правителство. Сервираха ги с грандиозен, впечатляващ церемониал – изборите. Социолозите и политолозите като келнери се надпреварваха да тичат с резултатите – блюда в ръцете.
Ала десертът все още вреше и бълбукаше върху говарския плот на властта. Замислен от заведението като неочаквана изненада в списъка – горчива за едни и сладка за други. Нима и той беше сред темите в центъра на странния и необясним разговор?! Между планирания нов премиер и планираната нова еврокомисарка?
.
~~~~~~~~~Конспирацията~~~~~~~~~~~~~~
.
А за ГЕРБ? За колко време е прогнозиран успехът – в рамките на мандат, на два, на три?...
Срещата в юнския ден на 2009 г. даде един-единствен отговор от всичките възможни. Планиран, но спорен – защото на мястото на демократичните рецептурници сякаш се разлистваха алхимични книги. Ала рецептурникът винаги е общодостъпен и добре изпробван, докато алхимията – всякога потайна и опасна. Затова наместо вкусна торта политическото генно инженерство на ГЕРБ също надроби попарата.
Тя вече къкреше в паницата на конспирацията – затоплена за консумация, вдигаща пара...
„Модерният проект за 2020 г. е? – „...три мандата за ГЕРБ... защото сме единствените, които имаме визия за България...”
Въпросът е отправен от седмичника „Капитал” на олигарха Иво Прокопиев, „трите мандата” са отговорът на Симеон Дянков, а репликата за „визията” – на Росен Плевнелиев.
В тези реплики като насочваща светлина от фар премигват същите три мандата от онзи форум, проведен през същия онзи юни на 2009 г. – само седмица преди онази дата – 27-ми!
„Инициатива 2020” събра Центърът за либерални стратегии на политолога Иван Кръстев – един от вдъхновителите на организацията „Глобална България”, създала проекта Бойко Борисов, фондация „Credo Bonum” на банкерката Цветелина Бориславова -приятелка на премиера ни, както и фондацията и изданията от „Икономедия” на Иво Прокопиев
Онзи форум и политиците формулираха еднотипни послания – по-близки и приличащи си дори от еднояйчни близнаци.
...„Може да е имало неофициални приказки за правителства зад кадър, но те никога не са се афиширали официално”, „Няма съпротивителна сила, която да измести Борисов...”, Сериозен политически субект, който може да измести Борисов, ще има след 15 години!”...
Събеседникът се опитва да е нещо като пророк. А иначе не е нито политолог, нито социолог, никакъв учен не е, дори не се води за политик.
Обаче е генерал и бивш шеф на разузнаването при комунизма. В страната на куклите и кукловодите това е много повече и от академик, и от президент. Фигурира сред постановчиците на проекта „Демокрация”, сред вдъхновителите е на проекта „Завръщане на цар Симеон”, водеща фигура е в проекта „Бойко Борисов”, макар че винаги си остана човека на червената столетна централа на „Позитано”. Бил е много нависоко в ЦК на БКП. И при прехода е навръх самите висини, макар и „приземени” от етажите на Партийния дом в центъра на столицата до уюта в едноетажния ресторант „Монтерей” (сега „Модера”) на ул. „Фредерик Жолио Кюри”.
Този ресторант даде наименованието си на властов задкулисен кръг – подобен на правителство в сянка. Собственикът на това заведение Ангел Стойчев (вече е прехвърлено на зет му) е близък по бизнес на Бойко Борисов и част от неговия приятелски и предприемачески кръг, наречен „Банкя”. Други скъпи гости в него са членове на кръга „Сапфир” – редил всички досегашни кабинети на нова България. Без нито едно изключение! (виж книгата „Либийска връзка” от същия автор, бел.ред.) Ресторантът е нещо като „таблото”, с което асоциираха Даниел Вълчев (моя бел. от днес: потенциална кандидатура за президент)– влизат жиците на цели четири бизнес-властови кръга, излизат проводници до всички равнища на държавата, до всички нейни мотори и бурмички, колкото и големи да са иначе те.
Единомислието за това кой, кога, за какво и колко се оказа пълно! Особено за следващите десетилетия – и на форума „Инициатива 2020”, и на Дянков и Плевнелиев, и на кукловодите от кръговете „Позитано”, „Монтерей”, „Хелиос”, „Банкя”, „Сапфир” – преплели членския състав помежду си. И на всички големи постановчици на спектакъла – от чужбина, до един на изток от нас, превърнати в съвсем невидими от сянката, хвърлена чрез родните заговорници.
Затова в онази сутрин на 27 юни 2009 г. –сигурният бъдещ премиер и за контрапункт – спряганата по медиите (но само в тях) „сигурна” премиерка нямаше какво да делят, нямаше за какво да спорят. Ако в действителност Кристалина Георгиева е била опасност за ГЕРБ, то тогава защо трябваше да назначат нейния роднина на второто по важност място след премиера – това на финансов министър?!
На практика предстоящите парламентарни избори бяха призвани да сложат печата на публичността върху взетото другаде, в дълбока тайна, още преди десетилетие решение! Трябваше да парафират и легитимират проекта Борисов. И нищо повече!
Логично е, че в този случай не можеше и да иде реч за някаква българка, макар и вицепрезидент на световна финансова организация. Не я бяха маркирали в кориците на папката-проект, макар че фигурираше в друга, също проект – но тогава, когато му дойде времето според крилатата фраза на цар Симеон. Когато историята прелисти страниците на стария замисъл, с което ще ги направи излишни...
Защото там, където трябваше – в световните столици се знаеше за предстоящото развитие на събитията. И ако в едната ги бяха замислили, то в другата също изпреварващо ги обсъждаха и анализираха. Дипломацията ги дисектираше на съставните им части. Например цели три години преди парламентарните избори, още през 2006 г., на 9 май американският посланик Джон Байърли е изпратил следния секретен доклад до Държавния департамент:
15. (S/NF) Бойко Борисов е непредсказуема личност с необуздана политическа амбиция и очевидно блестящо бъдеще в българската политика....
16. (S/NF) Егото на Борисов може да е най-силният ни лост за влияние върху него - той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ. Ние трябва да продължим да вървим по тънката линия между това да бъдем експлоатирани от пропагандистката машина на Борисов или да отблъснем един изключително популярен и видимо проамерикански политик, който вероятно ще бъде следващият български премиер.
С други думи, ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа.
КРАЙ НА КОМЕНТАРА
Байърли
 
б.ред.: Поради дължината на текста разделяме на две части оригиналната първа част от поста на Григор Лилов
 
Фейсбук