Сметната палата потвърди липсата на контрол над държавните дружества

Сметната палата потвърди липсата на контрол над държавните дружества - Бизнес - Дневник (dnevnik.bg)

Георги Пауновски

 

Дейността на министъра на икономиката по упражняването на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала не е достатъчно ефективна. Това е основният извод от извършения от Сметната палата одит на дейността на министъра на икономиката по упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала за периода от януари 2018 г. до края на 2019 г.

 

Подобни изводи направи и служебният министър на икономиката Кирил Петков, който откри нарушения в ключови от тях като "Държавна консолидационна компания""Българска банка за развитие" и "София тех парк".

 

В одитирания период министър на икономиката в правителството на Бойко Борисов е Емил Караниколов. През юли 2020 г., той беше сред отстранените министри, за които според ГЕРБ има внушения, че са на бизнесмена Делян Пеевски и ДПС.

 

Без стратегия и визия

 

Според Сметната палата липсва държавна стратегия как търговските дружества да повишават растежа на икономиката и нейната конкурентоспособност. Отчита се и отсъствие на мисия, визия, конкретни финансови и нефинансови цели и определяне на ролята и отговорностите на държавните органи.

 

Одитът показва, че министърът на икономиката не контролира 56 на сто от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества, като няма преки правомощия за вземане на решения във връзка с тяхното разпореждане. Освен това дъщерните дружества не правят отчисления от печалбата в държавния бюджет, а ако такава има, парите отиват в полза на съответното холдингово дружество, чиято собственост са те.
Отчита се и липса на регламент как се взема решение за промяна на субекта, който да упражнява правата на собственост в държавните дружества.

 

Министърът не контролира ключови дружества

 

По данни на сметната палата към 31 декември 2019 г. Министерството на икономиката има дялове, акции и съучастия в размер на 2.26 млрд. лв. Ведомството има дял в 97 дружества, като 54 от тях са действащи, 22 са в процедура по ликвидация, а 21 дружества са в процедура по несъстоятелност.

 

Интересен извод от одита е, че министърът на икономиката упражнява правата на собственост на държавата в "Плод - Зеленчук" ЕООД, гр. Габрово - дружество, което e със собствен капитал от 272 хил. лв., активи в общ размер на 285 хил. лв. и приходи от оперативна дейност от 146 хил. лв. В същото време търговски дружества, които имат в пъти по-големи обороти, управлявани активи и собствен капитал, не са под негови пряк контрол. Като пример се посочват дъщерните на Държавната консолидационна компания дружества като "Вазовски машиностроителни заводи" ЕАД (собствен капитал от 290 млн. лв., управлявани активи за 474 млн. лв. и приходи от оперативна дейност над 254 млн. лв. "Кинтекс" ЕАД (собствен капитал от 81 млн. лв., активи за над 157 млн. лв. и приходи от оперативна дейност 120 млн. лв.) и други дружества от отбранителната индустрия като "Нити" ЕАД и "Авионамс" АД, както и "Еко Антрацит" ЕАД, "Монтажи" ЕАД.

 

И Сметната палата видя проблеми в Банката за развитие

 

Едно от държавните дружества с принципал министъра на икономиката, върху което се фокусира Сметната палата, е "Българска банка за развитие" АД. Изводът е, че финансовата институция кредитира големи предприятия с половината от кредитния си портфейл в разрез със своята мисия. Отчита се също, че от януари 2018 г. до края на 2019 г. не е осъществяван контрол на възнагражденията на ръководните органи на ББР АД и дъщерните й дружества.

 

Така възнагражденията на членовете на Управителния съвет на ББР АД са около 2 пъти по-високи от тези на колегите им в Българската народна банка. Допълнително членовете на УС на ББР АД са участвали и в ръководните органи на дъщерните на банката дружества, като за заеманите позиции в някои от тях са получавали възнаграждение, около 30 на сто от възнагражденията им като членове на УС на банката. "Така едно лице може да участва както при вземането на решение за собственото си назначаване в ръководството на дъщерното дружество, така и при определяне на възнаграждението, което да получава на съответния ръководен пост", посочват от Сметната палата.

 

Губят се милиони заради забавена ликвидация

 

Като друг проблем от Сметната палата посочват дългите процедури за ликвидация на държавни дружества, които продължават средно повече от 17 години. Като пример се дава процедурата по ликвидация на "Месокомбинат-Плевен" АД, която се е точила над 20 години, въпреки че още към 2007 г. имуществото на дружеството е осребрено и са удовлетворени кредиторите му. По време на дългата процедура са загубени около един милион лева.

 

Продължителността на ликвидационната процедура на "Божур" ЕООД, гр.Ямбол, е 21 години до края на 2019 г., а през 2020 г. е назначен нов ликвидатор.

 

Десет препоръки за министъра

 

Последният извод на Сметната палата е, че изборът на членове на органите за управление и контрол и на ликвидаторите на търговски дружества с държавно участие и техните дъщерни дружества се осъществява без прозрачна конкурсна процедура, основана на професионалните умения, компетенции и опит на кандидатите, и без съобразяване с предмета на дейност на съответното дружество.

 

В заключение Сметната палата е дала 10 препоръки на министъра на икономиката, които трябва да бъдат изпълнени до 10 месеца.