Специализираният номер на прокуратурата (записки по една цветна снимка)

Премиерът Бойко Борисов и братята Атанас и Пламен Бобокови режат лента за откриването на залата в Русе през юли 2015г.

 

Петя Владимирова

 

Прокуратурата затвърждава с почти всяка своя акция такъв стил на публичното й представяне, че все по-малко значение има дори за какво е досъдебното производство. По-важно е да има „хляб и зрелища“, които първо да внушат, че на разследваните със сигурност не им е чиста работата, без значение какво ще стане с обвиненията срещу тях пред независим безпристрастен съд. Ако разполагат само с това, с което размятат пред камерите, то провалът на процесите е гарантиран. Следват обезщетенията, но медийните присъди отдавна са раздадени – още докато се чакат мерките за задържане под стража.

Дават ли си сметка прокурорите за това?

Със сигурност са наясно – затова и не споменават имената на задържаните, когато съобщават за успехите си – напр. по последните разкрития за данъчни престъпления от незаконен внос и обработка на боклук. Оставят това на медиите.

Не споменават имена дори когато свикват специална пресконференция, като тази в събота (30 май), за да информират, че са повдигнати обвинения, но без да посочат и обвиненията като текстове в Наказателния кодекс. С изключение на един единствен – член 321 от НК – участие в ОПГ (организирана престъпна група). Без да бъде посочен ръководителят на ОПГ-то.

Има защо прокурорите да избягват конкретиката на закона

Прокурорите начело с говорителя на главния прокурор, които застанаха пред медиите в събота (30 май), за да информират обществото за разкритията, подхвърляха сензации в ченгеджийски стил – такъв, който означава: медиите да довършат останалото. От жилището на обвиняемия А.Б. (бизнесмена Атанас Бобоков, собственик заедно с брат си Пламен на завода за акумулатори „Монбат корпорейт“ и фирми за смазочни и автомобилни масла „Приста ойл“ – бел. авт.) била иззета „цветна снимка, на гърба на която са изписани имената на публично известни личности в обществото, някои от които са убити през годините“, каза говорителката на главния прокурор Сийка Милева, като добави, че срещу имената са записани и „големи суми пари от порядъка на 70 млн. долара, 100 млн. лв., 120 млн. лв., 300 млн. лв.“…

Признавам си, че се заслушах, макар че познавам този метод за привличане на обществено внимание – в едно изречение са омесени остри думи като „известни личности…“, „убити…“, „сто милиона“, „триста милиона“… Че и „цветна снимка“, за която мнозина са се запитали какво ли има на нея, важно ли е, че е цветна и каква е въобще ролята на снимката в сюжета. (Архивите всъщност показват и цветни снимки на братята с премиера Бойко Борисов – като тази към текста, когато откриват спортната зала в Русе през лятото на 2015г., засега прокуратурата не съобщава дали те са влезнали в домашните албуми и с какви бележки…).

Но това не е всичко: Намерени са в жилището „автобиографии със снимки на длъжностни лица.“ (Дали пък не става дума за биографии… но има ли значение…) И най-сетне черешката на тортата, квинтесенцията на публичността, смисълът на „стила и метода“ на специализираната прокуратура: „Намерена и автобиография със снимка на магистрат, който е наблюдаващ прокурор по дело срещу Васил Божков.“

И понеже сензационните съобщения, поднесени от говорителя на главния прокурор Сийка Милева са изглеждали явно недостатъчно убедителни, та час по-късно спецпрокуратурата пусна до медиите снимката на гърба на снимката, намерена у Бобоков описана по-горе. Конгениално, би казал Остап Бендер – всеки е свободен да тълкува както иска имената и сумите, които вижда.

И си мисли вероятно спецпрокуратурата, че ни казва нещо страхотно…(Колегата Иван Бакалов вече сравни, че съдържанието му вероятно е от книгите на Григол Лилов за най-богатите българи.)

А нищо не може да ни каже, защото нищо не произтича (по НК) от разпространените имена, суми, плюсове и минусчета от снимката, което да има връзка с разследването на престъпленията в бизнеса с отпадъци, нито от притежаването на „автобиографията“ на неназования прокурор.

Прокуратурата просто обработва и напътства насядалите пред телевизорите хора, неизкушени в прокурорската комуникационна стратегия и тактика, да направят връзка между братя Бобокови и довчерашния хазартен монополист Васил Божков, чиито обвинения вече са 15 или 18, сред които дори за опити за изнасилвания и за убийства (Самият той преди няколко дни се пошегува в Туитър – „какви още обвинения ще получа“). Зрителите да направят връзки каквито си искат или подбутнати от определени издания. Не съдът, който няма как да я направи, ако е съд.

Сега става ли ясно защо на официална пресконференция тържествено наредените прокурорки и прокурори, изпълнители на спусканите добри стандарти на главния прокурор, не посочват конкретните обвинения на задържаните за престъпления при внос и обработка на отпадъци? Как да ги посочат, като не се вижда връзката с „доказателствата“, които огласяват?

Връзката е друга: желанието на прокуратурата да омаскари двама бизнесмени (те имат реално производство и добре развит бизнес) по телевизора и да демонстрира, че недосегаеми няма.

Оттук нататък ще гледаме жълтини с претенция за сензационност, които тя нарича доказателства. Това прокурорско изобретение –

разпространяване през медиите на „доказателства“, които нямат връзка с обвинението

е вече стил, който беше брутално демонстриран през януари т.г., когато ПРБ пусна подслушаните разговори на началника на Военно-въздушните сили ген. Стойков с президента Радев, без никаква връзка на огласените СРС-та с делото срещу генерала. СРС-тата трябваше просто да дискредитират президента, а обвинението…какво стана с обвинението и делото, ще попитате? То тъне в забрава, след като постигна целта си.

Същото ще стане и с разпространеното в събота сензационно „доказателство“ по делото за боклука, конкретно за обвиняемия Бобоков. Което вече поставя въпроса:

каква е всъщност целта на прокуратурата, ръководена от Гешев? Да вкара в затвора Бобокови или да освободи терена на техния бизнес за друг?

„Ама кой Бобоков, онзи с акумулаторите и маслата ли“ – чух в събота да пита шофьорът на междуградски автобус в Плевенско, докато слушаше радиото. И след като пътници потвърдиха, отвърна: „Ама Монбат акумулаторите са по-добри от гръцките и сръбските, гарантирам ви го, и маслата им са по-качествени.“ „И ги изнасят в седем държави “ – добави пътник. И продължиха да се чудят в автобуса – ама вярно ли че „и тия ли ще се окажат мошеници“, „ей, всички все бандити излязоха“…

Целта е постигната. Медийна присъда.

И далеч по-сигурна е печалната бъдеща съдба на бизнеса на Бобокови (преразпределяне) отколкото да бъдат осъдени чрез специализираните номера на прокуратурата.

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.