Спецовете извън Спеца

Написано от Гешо Иванов, Bird.bg

https://bird.bg/special-prosecutors-offices/

 

Протестите от горещото лято на 2020 фокусираха общественото внимание върху фигурата – и настоящата персона – на главния прокурор. Но те постигнаха сходен ефект и по отношение на т.нар. специализирано правосъдие. В обществото се сформира консенсус по отношение закриването на специализираните съд и прокуратура, който се материализира в приемането на първо четене на закона за закриването им в предишното Народно Събрание. За второ четене не достигнаха само няколко дни. В настоящата политическа конфигурация и парламент, управляващата коалиция е дала ясна е недвусмислена заявка, че смята да доведе процедурата докрай. Според изявления на водещи политици от коалицията, очаква се законопроектът да се придвижи в парламента преди края на февруари.

На фона на всичко това, обаче, малко извън и встрани от обществения и законодателен фокус останаха едни слабоизвестни структури, ситуирани извън специализираната прокуратура. Предмет на нашия анализ сега ще бъдат именно те, доколкото те със сигурност ще оцелеят след закриването на СП и АСП. Става въпрос за т.нар. „специализирани“ отдели на Софийска Градска и Софийска Районна Прокуратури. Едва наскоро – и то благодарение на усилията на служебните министри на правосъдието проф. Янаки Стоилов и Иван Демерджиев – обществото разбра за тяхното съществуване. Това се случи в контекста на казуса със случайното разпределение на делата и преписките в съдилищата и прокуратурите. И ако по отношение на съда се наслушахме на напоителни и саркастични коментари от Иван Гешев от рода на „все едно не сме имали правосъдие последните 5 години“, то въпросът за прокуратурата тънеше в комфортна мъгла. Поне докато министър Демерджиев не го постави на преден план в свое интервю пред БНР – откъдето стана ясно, че има порочни практики при разпределнието на преписките в държавното обвинение. Един от аспектите на проблема е именно съществуването на т.нар. специализирани отдели, където преписките се разпределят по усмотрение на шефа – и то само измежду една шепа „подбрани“ прокурори – подбрани на принципа „наши, проверени, верни партийни другари.“ Фактът, че главният прокурор и неговите разклонения (т.е. заместници) криеха информация от министъра стана и повод той да поиска от ВСС да образува дисциплинарни производства срещу Иван Гешев и неговия зам. Пламена Цветанова (повишена лично от него до зам.-главен, след като – в ролята си на кадровик от ВСС през 2019 – гласува за неговия избор като главен прокурор).

Неслучайни Специални Прокурори

Тъй като много често се говори за прокуратурата в абстрактно измерение, или се говори само и основно за нейния Главен каскет Гешев, намираме за нужно да коригираме този „дисбаланс“. Иначе казано, ние ще ви разкажем с имена, номера и подробности що за прокурори работят в тези специализирани отдели, как са попаднали там и с какви „успехи“ и разследвания са известни. Първо ще ви запознаем със специализирания отдел на СГП – т.нар. Пети Отдел.

Започваме с по-известните „прокурорски колективи“ – например по разследванията за златните борисови кюлчета, както и по „Осемте Джуджета“, работят екипи от по трима прокурори. В случая с кюлчетата, прокурорите са Боряна Бецова, Вихра Попхристова и Ивайло Петров. Първото, което прави впечатление, е плоският байганьовски трик на „скриването“ на номера на преписката от деловодната система на прокуратурата, така че да не може да се разбере какво (и дали въобще) се работи – преписка 10019/2020 си остава неоткриваема. За практиката на прокуратурата да крие ключови преписки BIRD писа подробно още преди време. През декември 2020, докато Борисов все още беше на власт, прокурорската троица спря разследването с безумния мотив, че не можели да намерят златото и пачките, та не се знаело дали са истински. Една година по-късно, след формирането на новото редовно правителство, същата тази троица се присети, че можело да се проверят и серийните номера на кюлчетата и „евраците“, видими на снимките – нещо, за което ние и други призовахме още тогава (но те #negoprieha). Какво показа проверката – така и не разбрахме.

Да влезе Петров (но без Илф)

И доколкото прокурор Бецова е печално известна през годините – проваленото дело срещу Христо Бисеров, изпирането на Д. Пеевски през 2013 и още много други – то другите двама не са чак толкова известни. Прокурор Ивайло Петров от години е командирован от СРП, като освен с кюлчетата е известен и с това, че през януари 2021 иска и получава вдигане на банковата и данъчна тайна на БТВ – и то към момент в който БТВ ставаше все по-критична към вече залязващата борисовщина и гешевщина. Какво се случва с това разследване не е ясно и до ден-днешен. А прокурор Попхристова също така работи и по казуса „Осемте Джуджета“, където вече година-и-половина реално нищо не се случва. В контраст с това бездействие, наскоро ГДБОП разпита Петьо и Любена Еврови, както и Младен Маринов. И тук е редно да отбележим, че преписката за „Осемте Джуджета“ също е скрита – само потърсете преписка 10308/2020 и… няма да намерите нищо.

Вторият герой, който работи по „Джуджетата“ е фамозният Иван Петров. Петров, разбира се, също е командирован от по-долустоящата СРП. А е фамозен понеже в негово лице вече стигаме до тежката артилерия на СГП – човек, който работи по цял куп неслучайни преписки и разследвания. Така например Петров е човекът, вдигнал данъчната и банкова тайна на МВР-министъра Бойко Рашков през ноември миналата година, явно на базата публикация в ПИК – любимия на прокуратурата източник на „законен повод за самосезиране“. Очевидно СГП рови под дърво-и-камък да намери нещо, което да употреби като оръжие срещу министър Рашков, който систематично и гръмогласно критикува прокуратурата за престъпното и бездействие или дори саботаж по ключови разследвания – например за „Хемус“.

Петров също така ударно се включва и в корпоративната битка за овладяването на Булсатком от афериста Спас Русев, в ролята му на прокси на собствениците на Виваком United Group – за които писа БИВОЛЪ в контекста на #OpenLux. Това той прави, като повдига скодоумни обвинения на бивши висши мениджъри на телекома, които се съпротивляват срещу попълзновенията и рейдърството на Русев. Не става ясно защо мястото на делото е в Пети Отдел. Казуса е описан подробно тук, като явно в играта от САП се включва и Емил Петров – братът на Петьо Еврото.

На последно – но не и по-важност – място, Петров играе ключова роля и в смачкването на разследването относно ТЕЦ Доган. Но за това ще разкажем подробно по-долу.

Третият и последен герой, който работи по „Джуджетата“ е Юлиян Лефтеров – бивш военен следовател, последователно командирован като военен прокурор, а впоследствие и като редови обвинтел в СГП. Лефтеров е известен с това, че заедно с Димитър Франтишек поддържа пред съда обвинението срещу издателя на „Фрог Нюз“ Огнян Стефанов – обвинение, което вече 3 пъти е връщано от съда с унищожителни мотиви. Какви точно – можете да видите тук. Това разследване (а то е от 2015) Лефтеров влачи и до ден-днешен, без да може да го довлачи окончателно до съд. С по-нова дата, Лефтеров е и прокурорът, който смачка проверката (пр. пр. 18172/2020) за полицейско насилие срещу журналиста Димитър Кенаров, който беше брутално пребит по време на Великото Народно Въстание на 2 септември 2020. Мотивите на Лефтеров са, че „фактически е невъзможно полицай да упражни насилие по време на протест, тъй като на площада има много хора, които снимат, и няма как подобни действия да останат анонимни“. Гениално, нали? Виртуозният обвинител също така се позовава на email от „загрижения гражданин Петров“ (а дали не е гражданина Недялко?), според който Кенаров буйствал и се дърпал. Не го е срам, че не се е оставил да го пребият без съпротива. И като връх на сладоледа, преди Кенаров да има възможност да обжалва безумното лефтерово постановление, от САП експресно го изискват служебно – и също така ескпресно го повтърждават. Иди сега, че се оплачи на арменския поп. Или лично на Гешев – като най-висша прокурорска „инстанция“. Отделно стои въпросът, за какъв дявол СГП се занимава с жалбата на журналиста – при положение, че други идентични жалби неизменно отиват в СРП. Та – защо точно СГП, защо точно Пети Отдел, защо точно Лефтеров. Въпроси, въпроси…

СГП обича Доган – безпределно и безвъзмездно

В следващите редове ще се спрем на сагата с ТЕЦ-а на Доган – и най-вече наблюдаващите (или воайорстващи, по Радослав Бимбалов) прокурори. Тук героите са трима – Ирена Ганчева, Албена Рачева и – отново – Иван Петров. Всичко започва, когато през ноември 2019 чешкият сенатор Лукаш Вагенкнехт сезира чешката, но и българската прокуратури за „общи стопански престъпления“, извършени от ЧЕЗ, Данаил Папазов и Ахмед Доган при продажбата на ТЕЦ Варна и излизането на групата ЧЕЗ от България. Макар първоначално централата да бе придобита от сламения ДПС-човек Данаил Папазов, още в хода на преговорите се е знаело, че реалният купувач е именно Доган – който се и освети формално като собственик скоро след като продажбата приключи. Това поставя СГП в „деликатно“ положение, доколкото те са принудени да работят по сигнал срещу „свещената крава“ и светая-светих на българската прокуратура и служби – лицето Ахмед Демир Доган. Следователно възниква проблемът как най-добре лицето да бъде изпрано. Тук на преден план излиза прок. Ирена Ганчева. За юридическата компетентност – или по-скоро функционална неграмотност – на прок. Ганчева читателят може да съди от факта, че именно тя образува досъдебно производство срещу действащия президент Росен Плевнелиев през май 2014, по сигнал на (разбира се) лицето Бареков. Образуването и провеждането на разследване срещу действащ президент обаче е нарушение на Конституцията – която прок. Ганчева очевидно не е чела. Цацаров не предприе никакви дисциплинарни действия спрямо нея – нито тогава, нито после.

През август 2020, прок. Ганчева се произнася с отказ от образуване на досъдебно производство по сигнала на чешкия сенатор, като в бележитите и мотиви четем, например, следното: „В хода на проверката е установено, че Лукаш Вагенкнехт е пребивавал в България и на 22.11.2019 г. е напуснал страната, което представлява обективна невъзможност от провеждане на среща с него.“ Удобно, не ли? И това въпреки, че сенаторът е оставил всички възможни свои телефони и имейли за контакт. Но очевидно прок. Ганчева нито знае бъкел английски, нито пък реално иска да получи информация по случая от първа ръка. Сакън да не научи нещо „неудобно“ за Доган. Йок!

Сенатор Вагенкнехт обжалва това нейно постановление пред САП, където жалбата се пада на… Емил Петров, брат на Петьо Еврото. Колкото и невероятно да звучи, той отменя отказа на Ганчева. Най-общо казано, мотивите му са, че Ганчева си е свършила работата през пръсти – и е била длъжна да извърши редица допълнителни действия по разследването, което обаче не е направила. И в този ключов момент, когато преписката се връща обратно в СГП, на сцената отново излиза прок. Иван Петров – правилният човек за правилната преписка. През юли 2021 Петров възлага допълнителна проверка на ДАНС, която приключва само за 2 месеца. И така на 1 октомври 2021 Петров излиза с нов отказ. За разлика от отказа на Ганчева, който заема 12 страници, отказът на Петров е… само 4 страници. Разследването е водено по чл. 220 от НК (съзнателно сключване на неизгодна сделка), като от ДАНС въобще не са си направили труда да дадат становище за наличие/неналичие на престъпление. Неясно остава и какво/как са проверявали от ДАНС. Доколкото прок. Петров въобще излага собствени мотиви за отказа, то те са, че няма как колективен орган (бордът на директорите на ЧЕЗ) да извърши престъпление. Така че „не следва да се коментира възможността за извършено виновно деяние“. Удобно, нали? И така случаят е приключен – за втори и вероятно последен път. Отделно стои въпросът какво – и за кого – работи ДАНС, дори и под новото си ръководство. В тази връзка припомняме следния „photo op“.

Но може би има изход. С оглед заявките на новата управляваща коалиция за съдебен контрол над прокурорските откази, чешкият сенатор би имал една нова обещаваща възможност. Да изчака месец-два (примерно) и въобще да не се занимава с Апелативна Прокуратура. След което, след приемането на необходимите законови поправки, да обжалва този отказ директно пред Софийски Градски Съд. Гаранция за успех няма, но със сигурност е по-добре от обжалването в рамките на една вертикално-йерархична, казармено-херметична структура по оста СГП – САП – ВКП.

За десерт ще ви запознаем и с работата по случая на прок. Албена Рачева. Тя се произнася по сигнал на „Да България“ относно нерегламентирана държавна помощ за Доган, доколкото кейовата стена на пристанището на ТЕЦ-а (която е публична държавна собственост) му е предоставена за безвъзмездно ползване. Разбира се, Рачева постановява отказ (изненада!), като формира мотиви от общо 2(!) страници. Прок. Рачева също не е случайна, разбира се. Именно тя е прокурорът, който в съдебна зала защитава някои от прочутите гешевски споразумения с ДДС измамници. Отделен е въпросът защо в зала не пледира самият споразумител Гешев, явно го е срам да гледа съда в очите. За неприятна изненада на Гешев и Рачева, обаче, по преписка 69/2011 на СГП, съдът отказва да одобри споразумението с мотива, че не е възстановена щетата за бюджета. И това не е изолиран случай. Така Рачева се принуждава да пише обвинителен акт и да го внесе в съда. Който обаче и го връща като негоден. След като го „подобрява“ и внася повторно, делото тръгва. И до ден-днешен още цикли, вече 6 години на първа инстанция. А междувременно НАП отписва милиарди несъбираеми от ДДС, свързано с именно такива ДДС измами и „изпиращите“ ги прокурорски споразумения (разбирай чадъри).

Спецове дал бог и в СРП

За финал ще ви запознаем и с някои от „спецовете“ в Софийска Районна Прокуратура. За разлика от побратимите и посестримите си от СГП, те не са чак толкова известни (засега). Така например прокурор Иван Иванов (не си правим каламбурразследва един от случаите на полицейско насилие от 10 юли 2020 – и то за един от младежите, пребит в „задколонието“ пред МС. Прок. Иван е бивш полицай от 4-то РПУ (Гешев беше от 5-то). В отказа си да образува досъдебно производство прок. Иван пише, че ритането на младежа „от служител на МВР представлява действие, унижаващо честта и достойнството му“, което според прок. Иван е само “публично нанесена обида“. Разбирате ли?! А „обидата“ се преследва по частен ред, т.е. иди се оправяй сам да съдиш полицая. Пък и да го осъдиш, по частните наказателни дела обикновено санкцията е средно 1,000 лева. А прок. Иван отказва да анализира видео-записите, налични от оня злополучен 10 юли – записи видени впоследствие от цяла България. Плюс отказва да направи още куп неща, които е било редно да направи като прокурор. Което е очаквано – как бивш полицай ще води дело срещу… други действащи полицаи?! Колеги, така да се каже.

Но прок. Иван води и далеч по-ключово разследване – единственото досъдебно производство, свързано с тези побоища, в което бяха обвинени Андон Андонов и трима негови подчинени (същия Андонов, който беше после приютен на работа в Бюрото на Гешев, лично от Гешев). Разследването по преписка 47834/2020 на СРП се влачи вече година-и-половина, като няма изгледи скоро да стигне до съд. За разлика от делата срещу протестиращи граждани за „хулиганство“, които експресно бяха вкарани в съдебна зала. И това разследване се влачи въпреки участието на следователи от СГП. По-съществено в случая обаче е, че прок. Иван поема това разследване от Вероника Трифонова след избирането и (от Гешев и неговия ВСС) за европейски делегиран прокурор. Самата Трифонова за съжаление се прочу с отказа си да повдигне обвинения и на други полицаи-побойници. Бивша секретарка на Борис „Братиньо“ Велчев в мандата му на главен прокурор, Трифонова е известна и с отказа си да разследва ролята на главния съдебен инспектор Теодора Точкова в замитането на скандала #ЦУМгейт и най-вече ролята на Сотир Цацаров в него. Скандал, който в крайна сметка застигна Цацаров и му коства отнемане достъпа до класифицирана информация наскоро. А дали в структурата на европейската прокуратура е внедрена „подводница“ в лицето на прок. Трифонова, много скоро ще разберем…

Освен Иванов и Трифонова, в спец-отдела на СРП се труди и прок. Иво Боев, който към днешна дата разследва заплахите срещу журналиста Атанас Чобанов. За съжаление Боев също е известен с отказа си да разследва полицейско насилие по време на Великото Народно Въстание от 2 септември 2020. Това се оказва и краткият път към неговото кариерно израстване. Според самия пострадал младеж, “Прокурор Иво Боев твърди, че не е открил никакво насилие и че аз съм оказал страхотна съпротива и затова са били използвани тези “хватки”, които между другото може би са подходящи за терористи.” Да повторим – терористи! Това естествено се връзва перфектно с досъдебното производство за държавна измяна и въоръжен бунт, водено от прокурорите Иван Първанов и Николай Попов от Специализираната Прокуратура (пр. пр. 1425/2020) и напоително промотирано от СП и Гешев като пример за успехите на ПРБ. Напротив – бихме казали ние – това е най-силното основание и причина СП да бъде закрита, а въпросните прокурори – пратени в Елхово и Малко Търново (като за начало). Да квалифицираш мирно протестиращи граждани като превратаджии и терористи и наглост, мракобесие и фашизъм от най-висш порядък!

А иначе Иво Боев е известен и с активното си вмешателство – разбирай с бутонките напред – в търговския оборот и в чисто търговски частно-правни спорове. Според публикация в „Капитал“ прок. Боев си позволява да обвинява търговец, който не си изпълнява договора с друг търговец. Иначе казано, „неизпълнението на един търговски договор или непрекратяването му по процедура, която според прокуратурата е следвало да се приложи, съставлява престъплението самоуправство (който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева).“ Впоследствие съдът „разкоства“ този творчески порив на Боев – но въпреки това, досъдебното производство, барабар с обвиненията, цикли и до ден-днешен (вече 2 години). За съжаление, подобна намеса на ПРБ в частно-правни спорове е честа практика и очевидно няма да престане, преди да бъдат приети законови изменения. Което се очаква да стане скоро.

ПЪТЯТ НАПРЕД

В заключение можем да изтъкнем няколко неща. Първо, т.р. специализирани отдели в СГП и СРП се оказват развъдници на порочни практики и превратно тълкуване на закона – особено когато са комплектовани предимно с командировани (разбирай зависими) и послушни прокурори. Второразпределението на преписките в ПРБ далеч не е случайно, а по-скоро е нагласено – което е безспорна предпоставка за корупция и предизвестен изход по важни за обществото казуси. Иначе казано – „правилните“ прокурори постановяват „правилните“ актове по „правилните“ преписки. Трето – „правилните“ решения са гарант за експресно кариено израстване, без конкурси, само с командироване. Най-яркият пример за това е например Франтишек от „Осемте Джуджета“, но той далеч не е единствен.

В крайна сметка сега всичко е в ръцете на законодателя – като от него зависи прокуратурата да бъде извадена от рамката на „модела Вишински“ и наистина да заработи в полза и интерес на обществото – а не в полза на Доган, Пеевски, пътищарите, латифундистите и най-общо казано чекмеджетата и шкафчетата. Като ключови в това отношение ще бъдат законовите поправки, регламентиращи външен (най-вече съдебен) контрол над отказите за разследване – както и над други форми на бездействие от страна на (уж) държавното обвинение. Заявката на управляващите е тези законови поправки да влязат в Народното Събрание до броени дни и седмици, като ние внимателно ще следим движението им през комисии и пленарна зала.

На фона на тези заявки на управляващите има и друга безспорно добра новина – приемствеността през последните 9 месеца между министрите на правосъдието Стоилов, Демерджиев и Йорданова.  Очевидно приоритетите на това най-важно за съдебната реформа министерство не са се сменили поради честата смяна на министрите – даже напротив. Всеки следващ министър надгражда и доразвива инициативите и работата по посока реформа и върховенство на правото. Както и по посока отстраняването на Гешев – като тук е достатъчно само да споменем сигналите по #ЖосиГейт и #Недосегаемите. Макар че, според министър Йорданова, има и други сигнали и те са вече десетки. Очевидно историческото време на Гешев изтича. Както изтича и времето на тези прокурори, които са свикнали да работят по гешевски, цацаровски, филчевски. И когато Гешев най-сетне изхвърчи от поста си – което ще е скоро – тогава всеки един прокурор (бил той специализиран или не) ще трябва да се замисли как и какво е работил досега. И в чия точно полза. Защото реформата на прокуратурата не свършва с Гешев – а само започва с него.