Според гербаджиите американците стоели зад първия компромис на Трифонов – ами да ги поздравим тогава!

Не знам за мутрите, но Николай Василев е вън от ултимативния списък на Трифонов за ново правителство след острите реакции на политици, анализатори и … не знаем още КОЙ.

По този повод самият Николай Василев даде днес пресконференция, която въвежда нов жанр с темата “ Казвам ви какво пропускате, като не ме искате за премиер”.

Ако питате пропагандата на Методиевич, решаваща за това отстъпление на Тирофонов от неговата номинация за премиер на правителството му имало американското посолство. “Логиката” на това твърдениe се базира на безсилната злоба на гербаджийницата спрямо новата американската администрация, която чрез  поредица от публични знаци, надградени със санкциите срещу процъфтели при управлението на ГЕРБ олигарси, каза истината за досегашното управление на България.

В превод: излиза че американците, които санкционираха заради корупция цели трима българи  ( повече, отколкото в която и да било в друга съюзническа държава), имат причина да са против Николай Василев.

Този “американски акцент” в контраатаката на провалилото се статукво показа отново до каква степен е засегнато то от американските санкции. След тях вождът Методиевич спря да се прави на американски фен. Дори, както отбелязах в друга публикация на 5 юли, той “пропусна” да каже добра дума за Америка и нейната демокрация на 4 юли от името на “единствената демократична партия”, за каквато той определя собствената си корпорация ГЕРБ. Но е насъскал междувременно своите говорители да вменяват вина на американското посолство за нещо, което всъщност би трябвало да възприема като позитивно решение, каквато е стъпката назад от ултиматума на Трифонов от 12 юли.

Нима първият компромис, на който се реши Трифонов по този начин, не трябва да бъде приветстван, а внушението за американската роля за този положителен развой ( ако има такава намеса), не трябва да бъде приветствано като българофилски жест?

Сред малкото конкретика, която се проясни от събитието, беше краткото уверение на ИТН, че в новия вариант на кабинет на Трифонов няма да има министри, свързани с ДПС и НДСВ. Това е единствената новина от пресконференцията. Видя се, че при цялата обида на Трифонов и  екипа му от критиките за връзки с ДПС и НДСВ, те са отчетени и припознати като основателни от гледна точка на възможността за сътрудничество между ИТН и евентуалните партньори в парламента.

А дали трябва да плачем за несъстоялия се премиер Николай Василев, чието чувство за хумор на пресконференцията се сведе до въпроса “кой беше Пеевски”? 

Въпрос на вкус. Ще жалят за неговото провалено хипотетично премиерство онези, които като него са били изключително национално горди с българския космонавт, за когото се разказваха вицове като за заместител на експериментално куче, чиято задача е била да не пипа копчетата на пулта в съветския кораб. С блясък в очите Василев сподели този носталгичен свой спомен и обобщи, че след онзи полет в България е настъпило едно “спане”.

Едно е да си бил дете и национално горд по онова време, както искрено възкликна Василев, но е друго да продължаваш да възпроизвеждаш детинската си гордост на стари години.

“Спане”?

“Добро утро” на онези, които вярват в басните за десните политици у нас, изпадащи във възторг от българския слугинаж в орбитата на СССР!  От един такъв се отървахме с голяма мъка току-що. В този смисъл беше полезно да се види що за алтернатива в това отношение ни предлагат отново.

Напомням, че сред гордите да бъдат повозени на съветския космически апарат имаше монголци, кубинци и прочее васали на Съветския съюз, който катастрофира в крайна сметка. Според Путин това е най-голяма геополитическа катастрофа на 20 век, но греши. Най-голямата геополитическа катастрофа на миналия век беше самото създаване на СССР и онези, които  не разбират тази истина правят услуга на България с факта, че няма да я управляват повече. 

Според гербаджиите американците стоели зад първия компромис на Трифонов – ами да ги поздравим тогава! – Иво Инджев / Ivo Indzhev