Среднощният монолог на автократа Борисов показа, че той не знае какво (да) прави

Иво Инджев

https://www.dnevnik.bg

Какво ни говори среднощната изява на премиера Борисов, решил да обясни от неизвестно място, декорирано с икони, какво (му) се случва и какво ни чака (без него)?

В изразните си средства Борисов остава ве(че)рен на навика си да иронизира виртуалните си врагове, употребявайки умалителни определения. Спинкащият с постолет до главата, който се подиграваше на потърпевшия от НСО Христо Иванов, че просто го пратили да си джапка в морете, сега му вмени вина за това, че е пил водичка (с шефа на ДПС Карадайъ, когото Борисов избегна да спомене поименно). И между другото премиерът пак обеща строящият се в Алепу хотел да си остане къщичка за птички.

Спинкане, джапкане, водичка, къщички и птички… Това неизменна част е вербалният автопортрет за пред хората  на нашия големец, който се умилква с умалителните и умилителните среднощни обръщения в стила на Сталин от бункера му, заменил за пръв път от началото на комунистическото си царуване обръщението “ другари комунисти и безпартийни” към насилствено болшевизираните съветски крепостни селяни и граждани с нечуваното до юли 1941 година “ братя и сестри”.

Умалителните умилителни думички на премиерчето ни не могат нито да прикрият, нито да подменят актуалните въпроси към него. 

Защо трябваше омразният му бивш министър на правосъдието Христо Иванов да му отваря очите за очевидното от много години безобразие край анклава, заграбен от неговия приятел, шефа на руската компания “Лукойол” Валентин Златев (акцентирайки, че други са му продали “Нефтохим”)? И случайно ли е, че русофилстващият до степен да гони от поста му председателя на ДПС Местан заради “русофобия”, е избрал тъкмо това кътче от заграбената българска територия да си построи замък, в който се чувстваше недосегаем с решаващото бездействие на самия премиер Борисов? 

Защо пак намесва своя учител Тодор Живков, но този път редактира собственото си твърдение, че никога не можел да построи повече от него, за да каже сега, че всъщност вече е построил два пъти повече от правешкия диктатор? Към кого апелира с тази глупава аналогия – ако е към червените носталгици, те ще му се разсърдят и няма да ги спечели с такова неадекватно самохвалство, а останалите българи просто ще подминат или с презрение или с повдигане на раменете неговото твърдение и ще му припомнят, че “строителството” му е задължение, а не е благоволение. 

Защо, след като за пореден път изнася лекция за идването на власт чрез избори, не обясни как само преди година е спечелил изборите в София, където гражданите го ненавиждат, както се вижда? И защо срещу тези граждани изправя докарани от други населени места граждани и селяни? 

Защо, след като дори дясната му бургаска ръка Д. Николов признава за грешка действията на подчинената на изпълнителната и местната власт полиция, опитала се да спре българските граждани да посетят заграбената територия край “Росенец”, Борисов си мълчи за тази “грешка”, която няма как да бъде хрумване на шашардисаното местно районно управление?

Защо само преди ден Борисов настояваше всинца да се радваме, да се прегръщаме и играем ръченица заради това, че най-сетне се домъкнахме в чакалнята на еврото (заедно с Хърватия, чиято евроинтеграция започна много по-късно от нашата), а сега пак същият Борисов вещае изведнъж “ужаси”, вместо току-що обещаното ни от него светло евробъдеще?

Защо Борисов вече демонстративно е захвърлил своята самоувереност, че пак ще спечели изборите, каквото ще да става?

Защо Борисов, който има историческа вина за смазването на всяка своя алтернатива, изведнъж сега се оглежда като осиротяло в гората дете? Какво чудно намира в своята самота, след като изсече всяко дърво в тази гора, опитало се да стърчи покрай него?

Защо Борисов не посочи ясно кой точно е сценаристът на сценария на привиждащия му се заговор срещу него? Защото ако има такъв местен гений, не е лошо да му научим името. Мнозина биха гласували за него. Но ако този злодей обитава Кремъл, защо премиерът ни не го посочи и разобличи, за да разчита на патриотичната подкрепа на българите?  

Защо прехваленият нюх на “политическото животно” Борисов не му подсказа да изпреварва ходовете на своя конкурент Румен Радев, а вместо това му се налага да тича по неговите стъпки – например за оставката на шефа на НСО? 

Защо, след като предаде укрепената си позиция на мълчалив сговор със св. Доган и св. Пеевски, най-после спомена имената им със съобщението, че е наредил ( под натиска на събитията) да им бъде свалена държавната охрана? 

Защо остави президента Радев да го изпревари и с искането на оставката на главния прокурор Иван Гешев? И тази позиция ли ще предаде в името на собственото си политическо оцеляване? 

Ето на такива въпроси трябваше да даде отговор в среднощния си монолог Борисов, но вместо това потвърди с изявата, че наистина не знае какво (да) прави, поради което нюхът му стига само да долови миризмата на страх от безславен политически крах на един самовлюбен автократ.