Срив на ГЕРБ на 11 юли. Звучи съвсем логично.

България се намира в безпрецедентна ситуация, а на изборите на 11 юли може да се стигне до тази съвсем логична "изненада": срив на ГЕРБ за сметка на партиите на промяната. Даниел Смилов обяснява причините.

 

България се намира в безпрецедентна ситуация, а партийната ѝ система е в процес на сериозна трансформация. Вече имаме значителни размествания сред политическите сили и тези процеси сигурно ще се засилят след изборите през юли. Новото е следното:

  • Не е вероятно ГЕРБ да участва в бъдещото управление на страната. Партията на Борисов има около 20% подкрепа сред решилите да гласуват - и няма потенциални партньори, с които да сглоби мнозинство. Дори да прибавим ДПС и “Патриотите” към сметката на ГЕРБ (с традиционните уговорки, че тези партии уж нямат нищо общо помежду си), тези гласове пак не са достатъчни за съставяне на правителство. А голяма коалиция на Борисов с БСП и ДПС е по-скоро фантасмагория или някакъв план за колективно харакири;
  • Двигателите на промяната - партиите ИТН, ДБ и ИСМВ - са във възходящ тренд в сравнение с предишните избори. Проучвания сочат, че сега те имат заедно около 40% подкрепа. ИТН спори с ГЕРБ за първото място и като цяло се развива по модела на ГЕРБ и НДСВ - популистки, персоналистки формации, които разчитат на силно антикорупционно послание и харизмата на лидерите си. "Демократична България" гони 12-14%, което е отвъд постиганото от т.нар. градска десница през последните петнайсетина години: този таван за последен път бе преминат на изборите през 2005 година, когато всички партии вдясно (ДСБ, СДС и формацията на Софиянски) получиха заедно около 21%. С видимото отстъпление на ГЕРБ "Демократична България" има сериозен шанс и потенциал да привлече десен и центристки вот далеч отвъд настоящите си проценти;
  • Служебното правителство е модел, който онагледява как може да се управлява страната без ГЕРБ. Части от това правителство - особено икономическият му екип - се представят като сериозни кандидати за министри в едно технократско правителство след изборите, което би било съставено основно с покрепата на партиите на промяната. Тоест, управленската алтернатива на ГЕРБ не е утопия, а реалност, с която хората могат да се запознаят нагледно. Засега служебното управление се приема по-скоро позитивно от обществото.
  • Пред ГЕРБ продължава да стои лидерският въпрос. Защото това е персоналистка партия, чийто водач за една бройка не попадна в списъка “Магнитски”, макар че е пресилено да се каже, че е останал извън него. Бойко Борисов - като един истински котарак на Шрьодингер - поне от 2020 пребивава в това неизяснено квантово състояние: мнозинството от хората (в България и в чужбина) са убедени, че е в списъка на корумпираните, без обаче да е изрично споменат от домашна или международна институция. Колкото и да е устойчиво това състояние, то би дисквалифицирало всеки като политически лидер на страната му. Дори един Нетаняху, който все пак е възпитаник на MIT.

На този фон електоралният срив на ГЕРБ за сметка на партиите на промяната би бил една логична и предизвестена “изненада” на изборите на 11 юли.

Четири конкретни причини

Конкретна причина за едно такова развитие може да се окаже на първо място отливът от ГЕРБ на т.нар. "конформистки вот”. Значим процент от хората просто обичат да гласуват за този, който ще победи. Борисов и партията му вероятно няма да са победителите, но още по-важното е, че те вече и не изглеждат като победители. Лидерът е в горчиво-оправдателен режим, изпъстрен със заядливи бележки към опонентите. Останалите говорители на ГЕРБ изглеждат като дружина по ограничаване на щетите и изпомпване на водата в кораб със сериозна пробойна. Това не е излъчване, което ще привлече любителите на победата.

Бойко Борисов

Краят на една ера?

Втора причина за отлив на гласове от бившите управляващи може да се окаже комбинацията между машинното гласуване и опитите на Бойко Рашков да ограничи схемите за купен и контролиран вот. Спекулативно е да се дават стойности на тези нелицеприятни феномени, но за съжаление те съществуват. Ако размерът им стане ясен и ако той е значителен, това би хвърлило сериозна сянка върху българската демокрация от последното десетилетие. А тя и бездруго не е огряна от слънцето на високото качество.

Трета конкретна причина за отлив на гласове от ГЕРБ може да се окаже желанието на хората да внесат яснота в ситуацията. България е в политическо междувремие: старото се е компрометирало, но още не си е отишло, а новото не се е наложило съвсем и около него остават въпроси. Възможно е хората да гласуват за продължаване на междувремието. Но мнозина сигурно вече си казват, че страната трябва да върви напред - колкото и болезнено да е това за бившите управляващи и за хората, които ги подкрепят. Един такъв скок на доверие към новото е типичен за демокрацията - иначе управляващите все ще печелят. Надеждата, че страната може да се управлява и по-добре, е силен позитивен мотиватор в полза на партиите на промяната.

И накрая: кампанията, която се води, е приглушена и под сурдинка. Това на пръв поглед облагодетелства ГЕРБ, защото не предвещава големи промени и размествания. Но настоящите тенденции са негативни за ГЕРБ и ако те се запазят, ерозията им ще продължи чак до изборния ден. В този смисъл ГЕРБ имат интерес от разчупване на сегашната динамика, защото тя определено не е в тяхна полза. Кампанията им обаче е изключително вяла и неубедителна. Борисов е влязъл в ролята на старейшина, който е пред пенсия. Поучава младите и се жалва от липсата на уважение, но вече от по-задна линия. Напред обаче все още няма лидер - Даниел Митов е изпълняващ длъжността, подпомаган от Томислав Дончев, но и двамата нямат нито формална, нито съдържателна политическа легитимация за тази си функция. А освен това кампанията се състои от партизански акции на Тома Биков, който разобличава малко или повече вероятни корупционни инциденти на служебното правителство. Резултатите са по-скоро комични: едните раздали 700 милиона от държавния бюджет и 1 милиард от ББР на приближени бизнесмени, а за другите има съмнения, че шефът на НАП продал фирмата си на безимотно лице. За любителите на моралните принципи обаче Ямбол не е Стамбул. Единствен лъч на надежда за хората на Борисов бе всенародната симпатия към уволнения от служебното правителство професор Кантарджиев, но и това беше чудо за три дни, което не съумя да компенсира ефекта от шокиращи назначения на бившите управляващи - като тези в борда на ББР например.

За нуждата от пост-Борисова терапия

Ако “изненадата” със срива на ГЕРБ на предстоящите избори е толкова логична, какво би могло да я предотврати? Основният фактор, който засега играе в полза на ГЕРБ, е, че голяма част от националните медии все още не са осъзнали промяната. Държат се така, сякаш ГЕРБ още управляват или поне са сред основните претенденти за бъдещото управление. Обяснението на този феномен е донякъде в ръководството на БНТ и в скритите участия в собствеността и управлението на частните медийни групи, които си личат по редакционната им политика. Но има и по-дълбок обяснителен пласт: големи сегменти на обществото все още не могат да свикнат с мисълта, че ГЕРБ са вън от управлението. Тези сегменти дори изпадат в скрита паника от този факт. 12 години са една шеста от живота на българина: това не е време, което може да се подценява. Борисов се е превърнал във фрагмент от символната инфраструктура на българското общество, която не може просто да бъде “изчегъртана”.

Даниел Смилов

Даниел Смилов

От тази гледна точка партиите на промяната като че ли подценяват нуждата от пост-Борисова терапия на българското общество. Тази терапия трябва да включва няколко елемента - освен критика на недъзите на “модела Борисов”, които вече и слепите видяха. Тя трябва да гарантира, че позитивите от последните 12 години ще се запазят - нещо, което икономическата политика на служебното правителство прави добре. И най-важното: терапията трябва да демонстрира, че няма да се сдобием с нов Борисов, който персоналистки и шуробаджаначески да ръководи страната през следващите десетилетия. За съжаление обаче изкушени за тази роля има.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

https://www.dw.com/bg/%D1%81%D1%80%D0%B8%D0%B2-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5...