Статуквото ни се смее в лицето, нагло и дебелашко

Kiril Simeonov

Спомням си добре протестите от 2020-та година.

Хиляди Българи, искащи те и децата им да живеят в нормална държава.

Спомням си и как дебелите бяха пратили жандармерията да ги пази от гнева на гражданите, докато хора като Ненков от ГЕРБ се криеха зад завесите на Партиен дом и надничаха плахо като вампир по изгрев.

Спомням си как един колега “отнесе” няколко палки в ребрата.

Спомням си и как биха млади хора до колоните на Министерски съвет.

Спомням си как всички искахме промяна.

Уви, същите онези, които се криха от хората зад полицейските щитове, днес са на път да завземат държавата ни през парадния вход.

Сякаш няма други проблеми в тази клета страна за решаване, най-важното са хартиените бюлетини и изборния кодекс.

18 часа заседание на правна комисия, само и само да мине схемата им.

За да могат да разнасят чували, преправят протоколи, да си уреждат цели комисии, и най-важното – да правят невалидни гласовете на неудобните, както направиха почти половин милион гласа недействителни на последните местни избори.

А машините са сведени до най-обикновен принтер. Типична дигитализация по нашенски.

Гласуваш на машина, принтираш бюлетината и после човек ти я брои ръчно.

Карадайъ пък ни заплашва, че щял да блокира цяла България.

Статуквото ни се смее в лицето, нагло и дебелашко.

Има една невероятна творба на Дилън Томас.

Казва се “Не си отивай кротко в тъмнината.”