Сценарист-депутатите харесват с добродушен садизъм псуването на “соросоид”, “майкопродавец” и “гнусна паплач”

Сценарист-депутатите харесват с добродушен садизъм псуването на “соросоид”, “майкопродавец” и “гнусна паплач” – Иво Инджев / Ivo Indzhev

Не сте чули сценарист-депутатите на Слави Трифонов да говорят по международни въпроси, ако не се брои гафът на техния кандидат за премиер Пламен Николов да си отвори веднъж устата в първата си изява пред (телевизионна) публика за едно споразумение между Гърция и Северна Македония, което той си мисли за някакъв македонски ангажимент към България.

Запълвам тази “международна” празнина като припомням (може би не) единственото изявление със седем годишна давност на откроилия се като главен човек на ИТН след Трифонов. Тошко Йорданов ме обяви за “русофоб” още преди да чуе отговора ми на зададения от него въпрос какво мисля за току-що състоялата се руска анексия на Крим. Трябва да си или напълно бос в областта на международната политика, или просто да си сляп следовник на Путин, за да сравниш руската окупация на Крим с историята на Косово. Но Тошко Йорданов направи този паралел “от сърце” напълно в духа на опорните точки на кремълската пропаганда ( в края на видеото).https://www.slavishow.com/иво-инджев-18-март-2014-г/

Дали си е променил мнението? Не знам, няма кой да го пита, а и той пази мълчание по саморазобличителната тема. Или може би най-после е разбрал, че близо 90 процента от населението на Косово водеше борба за оцеляване срещу Белград, а когато другите бивши югославски републики си извоюваха и провъзгласиха независимостта, режимът на Милошевич прибегна до геноцид срещу говорещото албански население на автономната област. Стотици хиляди мирни жители бяха прогонени от домовете им в резултат на терора, упражняван от въоръжени шайки, изпратени от режима на Милошевич. Беше катаклизъм от мащаба на масовите човешки трагедии, каквито не се бяха случвали в Европа от Втората световна война насам

Нищо подобно не се е стоварвало върху руснаците под украинска власт в Крим- нито другаде в Украйна, за да бъде правено каквото и да било сравнение. Да не говорим, че стотина държави признаха независимостта на Косово, а Крим си остава практически непризнат като част от Русия в целия свят и до ден днешен.

Сценарист-депутатите на Трифонов обаче бяха принудени да изоставят уютната ниша на партийната си телевизия, в която си говорят сами и да започнат да се произнасят обилно по въпросите на политиката в България. Днес си бяха разпределили посещенията в трите водещи по аудитория телевизии. И какво чухме?

Слави Трифонов ще си дава интервюта на когото иска, сопна се от екрана Тошко Йорданов, който явно не се чувства неудобно в ролята на обслужващ персонал на началника си, комуто сервира договорени за предсказуеми отговори въпроси в ролята на  мъжка версия на Бойковата Севда. Поне да не наричаше този водевил “интервю”! И поне да се беше постарал да използва някаква малко по -любезна форма на изразяване ( на презрението към “всички, които не са с нас” и поради това са “срещу нас”)!

Мисълта за непогрешимостта на вожда (и) в общуването му с населението без посредничеството на медиите беше доразвита от друг “познавач” на международната практика от ИТН. Депутатът Станислав Балабанов  сравни пред друга телевизия Тирофонов с Обама, който станал президент благодарение на Фейсбук. Дали? Да сте чували Обама да бойкотира обичайните медии и да се самозатваря в мрежата, както всъщност направи Трифонов, имитирайки Тръмп? 

Ако трябва да се търсят международни паралели, въпреки разликите в мащаба и значимостта за международното положение, Трифонов напомня именно на своя събрат от САЩ Тръмп, нахлул в политиката като шоумен и бизнесмен, какъвто е Трифонов в неговата балканска версия на антисистемното поведение, допаднало на мнозина поради втръсналото им досегашно управление.

Трети сценарист-депутат потвърди днес в трета телевизия онова, което всички си мислим за шоуто на ИТН като продължение на “Шоуто на Слави”. Защитавайки правото на своя водач да си прави каквото иска, Филип Станев се опита да ни убеди, че началникът  му всъщност не се меси в работата на депутатите си като и преди не им е казвал какви сценарии му пишат. Нека да се съгласим с това трудно за вярване твърдение ( макар нещо друго да ми е известно по въпроса, както и да не се връзва с някои горчиви свидетелства на хора, работили под господарската палка на диригента Трифонов). Остава обаче впечатлението, че в ИТН продължават да си живеят по правилата и с представите за тяхното шоу като база за сравнение и намират тази носталгия за толкова симпатична, че си признават слабостта с гордост. Това мислене да говори за неадекватност спрямо променената ситуация.

Трите изяви на тримата споменати по-горе депутати бледнеят по своята откровеност с кого си имаме работа пред изригването на колегата им от ИТН Момчил Иванов в интернет часове преди да бъде номиниран за министър на правосъдието. Ето какво е решил да ни съобщи преди някой да му нареди да си изтрие откровението:

   

За първи път някой казва НЕ на соросоидните платени политици – майкопродавци. Реакцията ( на Христо Иванов – бел. ivo.bg ) е умопомрачителна. Срещу ПП “Има такъв народ” е активирана цялата гнусна паплач, която последните 30 г. постоянно точи държавните финанси под една или друга форма или схема! Тоя път няма да ви се получи! Ще удържим цялата тази злост в името на България и националният интерес!

Соросоиди платени политици-майкопродавци…

Грусна паплач…

От горното лъха не просто злоба и реваншизъм ( на бивш член на СДС ) , но и, както вече отбелязах в друг свой текст, чисто кремълска пропаганда, която изкова и лансира и у нас обобщаващия термин за “лошите американци” и техните “слуги”, наричани соросоиди по името на филантропа от еврейски произход  Джордж Сорос. Реваншизъм, плюс злоба, плюс нотки на антисемитизъм с руска путинофилска закваска са чудна амалгама от качества, които демонстрира един кандидат за министър на правосъдието на натовска България! 

Обикновено избягвам да популяризирам със снимки подобни екземпляри, които си имат достатъчни ( кални) канали за популяризиране, но този път правя изключение с неговата снимка  от профила му във Фейсбук. За да се запомни .

 

 

 

 

Момчил Иванов можеше някак си да мине за “езкотично” изключение сред проговорилите спътници на Трифонов в политиката, ако днес този кандидат на Слави за слава не беше подкрепен от своя събрат на това поприще Филип Станев. В телевизионната си изява той подкрепи Момчил Иванов с твърдение, че употребената от него дума “майкопродавци” била хубава българска дума. Явно и за Станев да се ругаят сънародниците  на майка е нещо хубаво. Няма голяма разлика между това да напсуваш някого да си такова майката и това да го обвиниш, че си е продал майката.

“Майкопродавци” е любима обида от речника на агресивния болгарски националист Костадин Костадинов,  фаворит от близо три години насам на руското посолство у нас, което му публикува на своя сайт ругателен текст срещу българските “подчовеци” ( термин, заимстван от нацистите) . Така че тези люде, които обичат да обиждат сънародниците си на “майкопродавци”, имат един бащински ориентир. Това е тяхната матушка. 

Стана ли ясно защо толкова дълго се криеха от разговор извън партийната си телевизия резоньорите на Трифоновите мисли и идеи?

Ясно е и друго. Трифонов избива комплекси с издигането на министри, които вкупом и поединично го превъзхождат по своите знания и образование. А с номинирането на тенора Георги Султанов за министър на културата иска да натрие носовете на всички, които го наричат чалгар.

На изпратените да говорят пред микрофоните на други медии сценарист-депутати много им се иска разговорът да се съсредоточи върху качествата на номинираните за министри ( качества, каквито началникът им не притежава). Това обаче е ялова задача, защото нямат насреща си желаещи да спорят, че да си завършил престижни западни университети и да владееш езици е чудесно. 

Дали обаче е достатъчно в комбинация с липсата на управленски и политически опит? И дали е престижно да си протеже на комплексар от по-долно стъпало на образованието, което той придоби на “стари години” от амбиция да се докаже като висшист? 

Всеки решава сам за себе си. Никой не може да накара някого да стане министър насила. Но в случая този букет от биографии може лесно да повехне заради гордостта на онзи, който вече се зове политик, но не желае да играе по правилата на политиката, заставайки в позата на революционер, посегнал към властта, която видимо не желае поради досадната необходимост да се съобразява с нещо друго, освен със собственото си его. 

В политиката се играе за публиката. Точно както при сценичните изкуства, стига да не става дума за публика от поканени клакьори, на които нареждат със светване на червената лампичка кога да ръкопляскат. В играта за публиката няма нищо лошо. Тя е самата природа на този вид занимания. Да заявиш на публиката да си гледа работата и че няма да я удостоиш със себе си, защото не ти харесва сцената ( на медиите ) показва дълбоко неразбиране на същността на работата, с която си се захванал.

Лошо начало на продължението на изборите, които могат да се окажат до дупка, в която да пропадне онзи, който сам си я копае.