Съдът на Европейския съюз: ТЕЖЪК УДАР СРЕЩУ „СЕВЕРНИТЕ” ГАЗПРОМОВИ ПОТОЦИ

Grigor Lilov

Решението неминуемо ще засегне и родната авантюра с „Турски поток”
 
Берлин загуби в съда битката срещу Полша и др. държави в сражението за „Северните” потоци.
Германия обжалва предишното съдебно решение от по-ниската инстанция, но сега загуби пред най-високата, която го потвърди.
Става дума за правилото, което според енергийните, така нар. пакети решения на ЕС ограничава достъпа на Газпром до тръбопровода OPAL, който свързва газопровода "Северен поток 1" с немската мрежа.
.
Ройтерс отбеляза, че случаят е част от дългогодишен спор за транспортирането на руски газ до Европа, който противопостави Полша и други източноевропейски страни срещу Германия.
OPAL свързва газопровода "Северен поток 1" с наземните европейски мрежи. Газопроводът от 470 км минава от Северна Германия до Чехия и има годишен капацитет от 36 милиарда кубически метра природен газ.
.
Делото в Европейския съд е C848/19 P, а Германия се ожали пред най-високия му състав на 20 ноември 2019 г.,
Линк към Решението:
 
.
С жалбата си Берлин искаше да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 10 септември 2019 г., което Полша спечели.Става дума за неправомерно освобождаване на газова тръба („тръбопровод OPAL“) от изискванията за достъп на трети страни и регулиране на тарифите, предоставени съгласно Директива 2003/55 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 98/30 / ЕО ( ОВ L 176, стр. 57).
По тези съображения Съдът (голям състав) реши:
1. Отхвърля жалбата;
2. Осъжда Федерална република Германия да понесе направените от нея съдебни разноски и направените от Република Полша разноски.
3. Република Латвия, Република Литва и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.
.
СЪЩЕСТВЕНОТО В РЕШЕНИЕТО
1. Правото в енергетиката важи за всички – без изключения (това ще засегне и „Турски поток”)
Съдът на ЕС отхвърли аргументите на Германия, че „енергийната солидарност“ е по-скоро политическа концепция, отколкото правен въпрос. Той заяви, че Комисията е длъжна да проучи възможните рискове за сигурността на доставките на газ на пазарите на страните от ЕС и да се съобразява с тях.
„Законността на всеки акт на институциите на ЕС, попадащи в енергийната политика на Европейския съюз, трябва да се оценява в светлината на принципа на енергийна солидарност“, казаха съдиите.
Съдът е прав. Основната същност на правото е, че е равна мярка, че се прилага еднакво към всички.
Не може принципите на така нар. „трети пакет” да се прилагат за различни държави в ЕС, (вкл. и България), но да не се прилагат за Германия.
Това решение вещае проблеми и за „Турски поток”, понеже никой няма право да държи повече от 50% от капацитета на тръбата, а „Газпром” е резервирал с родно съдействие 90% от нашата тръба.
Съдът изтъква, че принципът на солидарност води до общо задължение за Европейския съюз и Държавите, при упражняване на съответните им правомощия, да вземат предвид всички интереси, които могат да бъдат засегнати (вкл( и на други държави).
2. ЕНЕРГИЙНАТА СОЛИДАРНОСТ Е ДЕЙСТВАЩО ВЪОБЩЕ ПРАВО, А НЕ ПРАВО, ДЕЙСТВАЩО В ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ СЛУЧАИ
Германия твърди, че Общият съд е пренебрегнал факта, че принципът на енергийна солидарност е механизъм за спешни случаи, който трябва да се използва само в изключителни случаи и който предполага само в такива случаи задължение за безусловна помощ. Според Берлин отчитането на този принцип във всичко различно от изключителни случаи би имало ефект на възпрепятстване или предотвратяване на вземането на решения в рамките на Европейския съюз, като се има предвид, че различните гледни точки и цели рядко могат да бъдат съгласувани. В случая това е така, тъй като интересите на Република Полша се различават от интересите на Федерална република Германия в контекста на спорното решение.
Съдът обаче е на обратното становище – енергийната солидарност е правен, постоянно действащ принцип в ЕС и следва да се прилага винаги, а не само при зор-заман.
Това означава, че засегнатите от спирането на транзита на Газпром през Украйна други транзитиращи държави (вкл. и България) имат възможността да оспорват това решение заради загубите, които носят от него и на това основание да изработят общо позиция на Еврокомисията спрямо „Газпром”.
И т.н., и т.н.
.
Решението е тежък удар за немските енергийни концерни, които разчитаха чрез двата Северни потока да се превърнат в европейски доставчици на газ и транзитиращи газ и за трети страни, вкл. и такива на Балканите.
Решението е тежък удар и върху поредната българска енергийна авантюра, струващи ни милиарди – Турски поток.
 
Фейсбук