"Сякаш забравихме за какво бяха протестите през 2020 година"

Винаги се учудвам на нашата късопаметност, казва проф. Антоний Тодоров пред ДВ. Сякаш забравихме за какво бяха и какво искаха дълго продължилите протести през 2020 година.

 

ДВ: Господин Тодоров, какви са възможните властови комбинации в 48-ото Народно събрание?

проф. Антоний Тодоров: Струва ми се, че тези властови комбинации, които чисто аритметично могат да се случат, ще се окажат нежелани. Не виждам възможност за каквато и да било политическа коалиция между първите две партии по брой на гласовете - ГЕРБ и "Продължаваме промяната". Впрочем, дори и техните гласове са доста ограничени. ГЕРБ изглеждат изолирани - самите те едва ли биха приели коалиция с ДПС, а ДБ и БСП едва ли биха направили коалиция с ГЕРБ. Изглежда, че няма да има възможност да се формира правителствено мнозинство.

Освен ако, тук вече започвам спекулация, не се съгласят на правителство извън партиите и без участието на политически лидери и дейци. Независимо дали ще го наречем експертно или технократско, то би могло да управлява в следващите няколко месеца, докато България премине през най-трудните зимни месеци. Това изисква много ясна програма и приоритети. Подобен кабинет няма да може да прави значителни реформи, а ще се занимава с кризите, пред което обществото е изправено. Засега не виждам желание да се договаря и подобен формат.

ДВ: Ако приемем, че експертният кабинет е възможен, може ли той да бъде полезен за България в момента или асоциациите с правителството на Любен Беров все още са актуални?

проф. Антоний Тодоров: Аз смятам, че т.нар. експертни или технократски правителства са вредни за демокрацията. В случая въпросът не е дали няма да е полезен, а дали подобен кабинет няма да е много вреден за България. Има едно усещане в обществото, че нещата не вървят добре, че ни предстоят изключително трудни предизвикателства. Важното е да се реши дали е по-добре да имаме конституционното служебно правителство или такова, което ще може да разчита на парламента и на това, което той може да направи - например промени в законодателството или бюджета.

Разбира се, разликата с времето на Беров е сериозна, България е в ЕС и НАТО и това създава друга среда. В страната действа и европейската прокуратура. Това дава повече правни рамки и условия за устойчивост.    

ДВ: Докога според Вас ще се отлага укрепването на правовата държава в България? Изглежда, че в пореден парламент мнозинството няма да има особен интерес от подобна реформа.

проф. Антоний Тодоров: Отговарям Ви направо: докато ние гражданите, колективно не изберем мнозинство, което иска и може да се справи с тази завладяна държава и корупция. Докато мнозинството от хората не разберат, че това е неотложно. Без това нищо друго не става. И винаги се учудвам на нашата късопаметност. Сякаш забравихме за какво бяха и какво искаха дълго продължилите протести през 2020 година. Въпроси като войната в Украйна и доставките на "Газпром" не вълнуват толкова избирателите, колкото този проблем.

ДВ: Наистина ли тези избори бяха решаващи за геополитическата ориентация на България? Много наблюдатели и медии изказаха подобна теза.  

проф. Антоний Тодоров: Лично аз не виждам никаква сериозна заплаха за геополитическия избор на България. Само една парламентарно представена партия предлага референдум за излизане от НАТО и се противопоставя на влизането ни в еврозоната. Тя има доста ограничен капацитет и подкрепа в обществото. Големите партии, които имат шанса да управляват по никакъв начин, няма да предизвикат подобно нещо, то изобщо не стои на дневен ред. Най-големият риск е България да стане като Унгария на Виктор Орбан. Но дори и той има своите граници и едва ли би изкарал страната си от Европейския съюз.

ДВ: Могат ли да се правят кардинални изводи от сериозния спад на гласовете на ДПС в Турция?

проф. Антоний Тодоров: Да. Нека не забравяме, че там има една общност, която носи в себе си историческа травма. Тя е на поколението, което преди повече от 30 години е било прогонено от България. За новото поколение, което не е преживявало всичко това, тези неща са история. И бих казал, че връзката на тези млади хора с България е доста проблематична. Въпросът, който стои пред тях, е защо изобщо да гласуват на българските избори? Те го правят в името на родителите си. Но в едно близко бъдеще това все повече ще затихва. Аз мисля, че ние вече доста пресилваме влиянието на ДПС в тази общност. 

ДВ: БСП загуби над 30 хиляди гласа на тези избори. Каква е равносметката за червената партия, обратими ли са негативните тенденции?  

прод. Антоний Тодоров: От 2017 г. БСП е загубила три четвърти от избирателите си. Това е страхотен срив - от почти милион до малко над 230 000. Това няма аналог. Ако сегашното ръководство остане, партията постепенно ще изчезне. На едни следващи избори може да стигне и 4-те процента.

проф. Антоний Тодоров

Но в БСП има и хора, които не искат това да се случи и които се мобилизират. Такива като настоящия министър на правосъдието Крум Зарков, евродепутата Петър Витанов, кмета на Перник Станислав Владимиров и други. Има и такива, които явно не могат да търпят това положение. Но смяната на ръководството е само символичен жест. БСП всъщност твърде много заседна в една консервативно-национална ниша, където не ѝ е мястото

И тези хора първо трябва да се преборят с ръководството. Второ, да проведат сериозен разговор в средите на социалистите. А след това да се обърнат към големите сектори на обществото, с които обичайно социалистическите партии в Европа си общуват. Това означава например сътрудничество със Зелените и с младите либерално ориентирани хора. Защото нишата на националния консерватизъм е заета, а и по принцип не там е мястото на една социалистическа партия. Трябва да се каже, че времето за всичко това все повече изтича. Защото, когато една партия падне под някакъв праг на подкрепа в обществото, хората просто престават да я забелязват.

ДВ: Може ли да се смята, че България е преминала за постоянно в "италиански сценарий" и оттук насетне ни очаква поне по един парламентарен вот на година?

роф. Антоний Тодоров: Страхувам се, че е възможно. Разбира се, в Италия много по-често се сменят правителства, отколкото да се провеждат избори. По-скоро можем да попаднем в израелския вариант - много чести избори и много чести смени на кабинети. Злоупотребата с изборите ги превръща в нещо като ротативка. Много политици си представят, че като се завърти отново тя и може да се паднат три черешки. Това е абсурдно. Хората ще загубят доверие в изборите изобщо като инструмент на демокрацията и това е най-лошото.   

ДВ: Разчитат ли правилно политиците сигнала, който гласоподавателите дават, за невъзможността за постигане на стабилно управление? 

Антоний Тодоров: В самата кампания имаше политици, които твърдяха, че тези избори няма да решат нищо и че предстоят нови. Когато го твърдиш подобно нещо, как можеш да разчиташ, че ще мотивираш и организираш избирателя? Тук имаме сближаване на безотговорността на политическата класа и на безотговорността на избирателите. Хората се държат така, сякаш вотът е супермаркет - каквото им скимне това ще изберат, забравяйки, че посочваме не само депутати, ами и следващото управление. И че един лош избор би навредил на всички.      

Политологът проф. Антоний Тодоров е автор многобройни книги и научни статии, специалист в областта на прехода в Източна Европа и преподавател в Нов български университет.

https://www.dw.com/bg/sakas-zabravihme-za-kakvo-baha-protestite-prez-202...