Темата за плагиатството на Петър Илиев е символна за “прокарването”, вместо израстването на авторитети в нашето общество.

Evgeni Kanev

Темата за плагиатството на Петър Илиев е символна за “прокарването”, вместо израстването на авторитети в нашето общество.
Обществените науки никога не са били на ниво у нас поне от 9.9.1944 г, когато задължителното зазубряне, цитиране и интерпретиране на “марксизма-ленинизма” стана мерило за научната кариера на всеки млад научен работник. Но все пак имаше някаква инерция докато бяха живи професорите от царско време и техните ученици, завършили или специализирали в западни университети. Те обаче също излязоха от строя до края на социализма. А много от тях ( вкл. моя баща) бяха порязани за професори, заради несполучливото “интерпретиране” на марксизма и прокарване на “буржоазно” влияние.
В началото на Прехода настъпи истински срив, защото повечето хабилитирани научни работници в обществените науки не знаеха на каква методологическа основа да поставят своите анализи, когато вече Маркс, Енгелс и Ленин излязоха от употреба. А бяха вече на възраст, когато единственият чужд език - руския - не стигаше не да се преквалифицират, а да понаучат нещо ново. И да спрат да “четат лекции”( както се казваше), а да преподават. 
И тогава започна Голямото пропадане.
Възнагражденията в науката не предполагаха привличането на таланти (както при социализма, когато беше не само престижно, а и начин да се сдобиеш със софийско жителство). А и дори някой младеж да възприемаше науката за кауза - се сблъскваше със стария естаблишмънт, който закърмен с марксизма - ленинизма изкара до дълбоки старини (може би чак до към 2010) на професорски и доцентски позиции. По онова време и аз защитавах дисертация и бях шокиран да видя десетилетия по-късно същите преподаватели - някои дори на същите позиции!
Неслучайно споменах 2010 - годината, когато “омразната соц” ВАК (Висша атестационна комисия) беше закрита и на университетите се даде правото - по безумната копи пейст идея на Сергей Игнатов - да си произвеждат доктори и професори на килограм. 
Плагиатство винаги е имало - още от социализма - но тогава бяха малко научните трудове с “правилна наука” и много лесно се улавяха преписвачите при много по-строг контрол. (Все пак и тогава знам за един зам.ректор, който възлагаше разработки на теми на студентите и след това хоп издаваше труд с тях). 
Но когато западната литература “нахлу”, чието разнообразие никой не познаваше у нас - най-вече по езикови причини - тогава плагиатството се развихри.
Бивш ректор, почти ликвидирал университета си - беше прочут с възлагането на своите млади колеги или студенти, владеещи английски език, на директни преводи на учебници, които издаваше като свои. А студентите казваха, че нищо не се разбира от учебниците, които бяха длъжни да купуват и учат по тях. 
Търговците вече бяха влезли в храма на … науката.
Разбира се, въпросният ректор - доста преди да стане такъв - беше официално признат плагиат - но това не му попречи да стане и професор, и ректор. Защото търговците на “добре облечените бизмесмени” - неговите покровители - вече бяха в храма. Но какво говоря - много от тези бизнесмени не само получиха дипломи без да се явяват, а някои се сдобиха дори с научни титли! И четеш доцент пред името на известен … бандит. 
Покварата беше вече навсякъде.
Та скалъпването на научен труд по задание на клиента - стана наистина професия на доста хора от академията в годините на мизерни заплати. Хората, които наистина са писали научен труд знаят какви жертви се изискват за това: каква концентрация, воля и себеотрицание в самотни дни и нощи!
Няма, просто няма начин човек от бизнеса, с хиляди ангажименти и с големи финансови възможности да седне и да напише смислен труд от 700 страници - освен ако не е правил само това поне две години! При базовото условие, че въобще има капацитет за това!
Аз написах моята дисертация за 5 години (!) , след като имах 5 години практически опит в публично - частните партьорства в Ирландия и България. Т.е. 10 години работа по темата, за да издам книга от само 200 страници - с много труд и лишения.
А когато видях част от книгата ми като статия в научно списание под друго име - “авторът”, пак от кръга на същия ноторен пловдивски бизнесмен, се извини да ми каже, че не е знаел - защото бил платил на научен работник да я напише!
Така публичното ни пространство - още от времето на “проф. Славков”, по-известен като Батето, беше населено от мними авторитети, които доведоха обществото ни до катастрофа. И за малко да станат дори премиери и вицепремиери!
Но какво пък толкова - нали един “доктор”- пожарникар ни управлява 12 години!
Как се лекува гангрена? 
Като започне да се реже чак от там, докъдето заразата е стигнала.

Фейсбук