Тогава чалгата си нямаше име

Ако имах право да изпратя няколко телеграми до оня свят, едната непременно щеше да е до Калчо Иванов. И на нея щеше да пише: „Ти беше прав точка удави ни точка”.

Тогава чалгата си нямаше имеТакава жега е, че реката започна да тече през ден. Лекар обяснява по телевизията как да се пазим от горещините. Говори за морето, там водата ставала като бульон, в който се развиват вируси, бактерии, а прекаляването със слънцето също помагало за развитието на инфекциите. По тази причина съветва зрителите: „ Да не стоят като каспичански селяни по 12 часа…”

Каспичан не беше ли град? А даващият съвети не беше ли лекар? Защо тогава говори като касапин? Ааа, да, щом го има оня „якият касапин”, значи другите лекари са обикновени касапи.

По времето, когато докторите все още не бяха касапи, а футболистите не бяха доктори, ми се обади редакторът Калчо Иванов. Говоря ви за началото на 90-те години на миналия век. Тогава сутрин, обед и вечер се правеха митинги. Вееха се много сини знамена, „Подкрепа” сваляше директори, по площадите се пееше на поразия, непрекъснато пращах дописки за някакъв митинг. И сред целия този демократичен вреж и кипеж ми се обади Калчо с поръчка да отразя концерт.

Концерт, моля ви се, когато учебниците по история се пишеха пред очите ми по площадите. За каква музика толкова става дума? – попитах. „Не знам – вика Калчо, – трудно ми е да я определя, жанрът няма име, ако много се вдъхновиш, докато я слушаш, може и да измислиш. Знам само името на певицата, Тони Дачева.” Ти какво, подиграваш ли ми се – попитах го, – в момента по площадите се пише бъдещето на България, а ти ме караш да ходя на някакъв концерт на някаква Тони, която пеела нещо си, което даже си нямало име… Калчо Иванов беше умен и талантлив, но каза нещо, което тогава ми се стори много глупаво. Каза: „Ти пък сигурна ли си, че бъдещето се пише по митингите, може да се пише точно на тия концерти…”

Може да го е казал просто ей така. Но по-вероятно е да беше преценил. Защото също тъй каза: „Тази музика я чух в една кръчма и по лицата на хората разбрах, че ще ни удави.” Тогава не го разбрах. Тогава наистина вярвах, че бъдещето ни се пише по митингите и ги описвах много старателно.Броях непреброимото, организаторите винаги твърдяха, че присъстващите са два пъти повече, отколкото ние сме съобщили. Мина много време, докато един колега ме научи как да се разправям със сърдити организатори на митинги, които крещят срещу ми: Как така две хиляди, бяхме поне четири хиляди, как ги преброи? Започнах да отговарям по следния начин: Амиии, броя краката и деля на две.

Във времето, докато се случваше всичко това, онези концерти ставаха все повече, все по-многобройни, музиката вече си имаше име, а Тони Дачева остана единствената изпълнителка на такава музика с две имена. Когато тази музика превзе дискотеките, когато монополизира баловете на абитуриентите, когато гръмна по всички заведения, когато превзе тишината на курортите, беше странно, беше неприятно, беше заклеймено като проява на лош вкус. После се оказа още по-лошо – чалгата не било само музика. Тогава чалгата си нямаше име. Сега има много имена. Чалгата е блаженството на невежеството. Чалга е това, че всеки вътре в себе си знае пътя към рая, но приема улеснението на по-краткия и по-сладък път към джендема. Чалгата люлее, унася, приспива. „Колко е хубава тази светеща фрегата на витрината!” Това е кич, детето ми. „Като е кич, защо ми харесва?” Защото е лесно.

Съветите на оня лекар по телевизията приключват. Като една каспичанска селянка тръгвам по улицата без шапка и попадам в тропиците на град Сливен. Вървя сред палми. Шейсет каци с унили листа са кацнали тази нощ по още по-унилите улици на този град. Планината гледа изумена странния растителен вид, хората още по-изумени. Това ли ни липсваше? Хората ги броят, някой бил казал, че са сто. По една палма на всеки хайдутин. Не са сто, шейсет са. А-ха, по една на всяка мутра значи. Най-мутрите имат запазена маса на ларгото в Сливен. Там не може да сяда никой, освен те – голи до кръста и с шорти в съответствие с касапските съвети за жегата, ритнали джапанките встрани, вирнали крак на масата. А може би не съм права за палмите? Те се връзват чудесно с масата на мутрите. Лас Палмас. Палма кийч. Като е кич, защо не ми харесва? Чалга е всичко, което не е на мястото си.

Чалгата е повече от това, което си мислим за нея. „Все още няма име, но ще ни удави.” Калчо се оказа пророк. Не лозунгите от онези митинги оставиха трайния отпечатък върху живота ни. И не случайно. Имаше сериозни причини приватизацията да е базата, а чалгата идеологията на прехода. Илюстрирам ги с един монолог от книгата на Айн Ранд „Изворът: „Убий представата на човека за ценностите. Убий способността му да разпознава възвишеното или да го постига. Никой няма власт над велики хора. Ние не искаме никакви велики хора. Но няма да отричаме самото величие, а ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно, изключително. Създай критерии, постижими за всички, до последния човек, за най-негодния, и ще пресечеш стремежите на всички, и на великите, и на нищожните. Ще пресечеш всякакъв стремеж към по-добро, към превъзходство, към съвършенство. Не си поставяй за цел да унищожиш всички храмове – ще уплашиш хората. Издигни в култ посредствеността и храмовете сами ще се изравнят със земята.

Има и друг начин. Убивай със смях. Научи се да го използваш като унищожително средство. Превърни го в подигравка. Съвсем лесно е. Кажи им да се присмиват на всичко. ..Ако унищожиш всичко свято в душата на човека, и самата му душа ще престане да е свята за него. Убий преклонението, за да убиеш героя в човека. Няма преклонение с кикот. Човекът ще се подчини и покорството му ще е безгранично. Ще се съгласява с всичко и няма да приема нищо твърде сериозно. Опустоши човешката душа и ще получиш празно пространство, което да запълниш.”

Прекрасно обяснение, но твърде дълго за телеграма. Затова само: „Беше прав. Удавиха ни.”

В. „Преса”

Веселина СЕДЛАРСКА

Reduta.bg