Ура! Ревизията започва…

Evgeni Todorov

 

През 1915 година бъдещият вожд на пролетарската революция Владимир Илич Ленин извежда 3 признака, характеризиращи революционната ситуация:

• невъзможност на управляващата класа да запази в неизменен вид своето господство, т.е. това е ситуация, при която управляващата класа не може, а потиснатите класи не искат, да живеят постарому;

• рязко изостряне на всички обичайни нужди и бедствия на угнетените класи;

• значително повишаване активността на масите и тяхната готовност за самостоятелно революционно творчество.

Ако тръгнем отзад напред, едва ли можем да очакваме „самостоятелно революционно творчество” в обозримо бъдеще. Настроените „революционно” очакват засега новият парламент да промени нещо или поне да накаже управляващата довчера класа. Или някои от тези, които я представляват в най-голяма степен.

„Угнетените” по принцип нямат търпението да чакат реформи, те искат бърза „ревизия” – съответно наказания. Символ на тези очаквания е бай Ставри от Софийския затвор.

Така след 10 ноември 1989 година първият лозунт беше „Да върнем милионите на Татко и на Владко”, а първият революционен фотоколаж – довчерашния лидер зад решетките.

Един едновремешен старшина от БНА ме убеждаваше, че държавата ще се оправи, когато се въведат казармените правила. Когато един старшина се пенсионира, примерно, и идва друг, задължително има ревизия. Описва се съдържанието на вещевия склад, касата и т.н. И се търсят евентуални липси.

Тази нормална практика днес някои я определят като „реваншизъм”.

Ако получилите някаква власт на крилете на революционната ситуация, искат да се укрепят и да разчитат на по-благоприятни за тях резултати на едни следващи избори, те трябва да извършат ревизия. Само че да се ревизира държавата е нещо по-трудоемко от ревизията на вещевия склад. И тук идват тънките игри, които далеч не всички разбират.

Колкото повече се разширява обемът на ревизията, толкова по-безсмислена става тя. И чакащите резултатите се обезверяват. А някои от проверяващите биват изкушавани.

Вече се случи това, което се очакваше. Мая Манолова предложи ревизия 4 години назад, Делян Добрев веднага контрира – готови сме и на 10 години.

Очакваме някой да увеличи годините на 20, а главният прокурор да припомни, че всъщност той е поискал ревизия на целия преход.

Колкото повече, толкова повече – беше казал по друг повод Мечо Пух. В случая – по хубаво от ревизията на един мандат, е ревизията на два мандата. Ама едно е да изядеш гърненце с мед, друго е да провериш хиляди сделки.

Дали българите разбират, че държавата няма капацитет и за преглед на сделките от последната година? По съдилищата е пълно с елементарни дела, които се влачат с години.

Да се върнем малко назад в пловдивската история.

Вторият мандат на кмета Иван Чомаков беше наситен със скандали и с разни съмнения. Изборите спечели Славчо Атанасов – подкрепен и от ГЕРБ. От когото се очакваше ревизия. Новият общински съвет конструира такава комисия и се започна почти същата игра – ама защо 4, а не 8 години… И не се стигна доникъде.

След това избрахме за кмет Иван Тотев с надеждите за ревизия, но се оказа, че то имало давност.

Да не продължаваме нататък…

Дали не ни предстои същата комедия? Представя ли си някой какво означава ревизия на 10 години управление? Тонове папки и хиляди „ревизори”. Които, впрочем, едва ли ще искат да намерят нещо компрометиращо. Защото те мразят революционните ситуации, развалящи им рахата… 

Дали няма тогава да стигнем до трета точка?

Ленин е намерил изход – заменяйки ревизорите с ЧК. Ама днес не върви…