Шах и пат е ходът на Трифонов

Партията “Има такъв народ”, която най-напред искаше да се нарича саркастично “Няма такава държава”, но удари на камък със сарказма си в съда, отказва да управлява без стабилно мнозинство и с подкрепата на “алчни и доказано корумпирани” партии от статуквото. Това стана ясно от отказа на лидера Станислав Трифонов да приеме мандата, за което той съобщи във Фейсбук.

Също във Фейсбук беглецът от парламента и неговия контрол Методиевич нарече Трифонов страхливец, който не иска да управлява със 165 гласа и го обяви за нещо повече от Тодор Живков като излъга, че по неговият “университет” от Правец не е имал също пълно мнозинство в парламента ( доколкото подобието на парламент от времето на комунизма може изобщо да бъде възприеман като източник на властта в условията на правешката диктатура).

Трифонов се превръща в олицетворение на максимата “внимавай какво си пожелаваш”. Пожела да натрие носа на Методиевич и успя в тази част. Която е важна не само за него, а за всички у нас и в чужбина, които знаят, че никаква промяна не може да има в България докато българската бутилка е запушена от властното туловище на един същи човек повече от десетилетие насам, през което сме трайно закотвени в тинята на европейското дъно в повечето негативни класации,  свъразни с качеството на живота на хората.

Успехът с премахването на тази запушалка обаче завари “тирбушона” Трифонов неподготвен за консумация на съдържанието на бутилката. Опиянението от успеха трая кратко.

Трифонов отговори на очакванията на повечето коментатори, които разчетоха мълчанието му и оскъдните знаци на неговия говорител Тошко Йорданов като прелюдия към отказ от поемане на горещия картоф, около който мнозина се надяваха да седнат на трапезата на властта без да носят негативите от на амортизацията от нея.

Трифонов обаче не отговаря на надеждите на избирателите си, които, за разлика от някои политически наблюдатели, хранеха надежди той да направи следващата крачка.  Трифонов не играе в това шоу за аплодисментите на шепа анализатори. Пък и арабската поговорка казва “ с една ръка ( т.е. с една шепа,) не може да се ръкопляска”. Тъй че равносметката от постъпателно-възвратното движение на този нов инструмент в българската политика остава за сметка на главния конструктор на самото шоу. 

Инструментът е непригоден за цялостен демонтаж на статуквото. И главният му недостатък е в това, че заприлича на носителя на това статукво – с медийния бойкот, обидни подвиквания към техни представители, криеница от публичността и дори по случайността Трифонов да се окаже болен по едно и също време с Методиевич- удобно и за двамата. 

Да заприличаш на  онзи, когото сочиш за свой за антипод, е антипатично.

Да изброя пак: енигматичното мълчание, самозатварянето с цел нагнетяване на напрежението в пиесата ( и “за да не се изложим като проговорим”), Бойко-тът на медиите и доброволната изолация в собствената партийна телевизия донесоха за кратко дивиденти на “Има такъв народ”. Народът обаче го има(ше) на страната на бунтаря и трудно ще се задържи пред екрана му пред затворените завеси на шоуто.  

И не, не го спасява от разочарованието очарователният факт, че предлага за едноминутен премиер уважаваната шахматистка Антоанета Стефанова, нито нейната саможертва.

Защото ходът, който изигра е шах и пат.