“Чисто и просто е къпан милиционер”, гласеше вицът. В момента къпят милиционера

Няма да са извинявам предварително, че питам нещо, което звучи банално на просветените хора у нас. Не сме бананова, но сме банална република и се налага да се анализират баналностите в нашата политика.

Да, банално е да се каже, че е важно не какво ги питат кандидатите за президент, а какви въпроси им спестяват. След броени дни предстои да се формализира галопиращата отдавна предизборна кампания. Очаква ни цял месец голямо питане без задаване на истинските въпроси – ако съдим по досегашната практика.

 

Вече писах по темата, но добавям пак: най-малкото е странно да имаш в студиото си полковник от ВВС, ( привлекателна по външност ) жена , седяла преди един ден на женски партиен форум до най-прословутия коцкар в държавата от 10-12 години насам и да не я\го попиташ какво мисли за този многократен “мъж на годината” , “футболист на годината” като Бистришки тигър, “ най-добър геополитик в света” ( по Мастагаркова от меродавната за пропагандата Му “агенция” ПИК).  Същият гняви невъздържано жени наред и дори на посланик Херо Мустафа не прости с насилнически целувки и прегръдки. Сега изведнъж нагонът му се оказа скопен тъкмо спрямо кандидатурата, на която трябва да целува кубинките, ако успее да му поизчисти образа като клиент на мистериозната Мата Хари, проникнала до леглото му, за да му задоволява “човешките потребности”.

Понеже е била гост на Жени ГЕРБ, сложена е била да седне на трибуната до бившия Мъж на годината, не трябваше ли надпартийната му кандидатка да бъде попитана какво мисли за признанието му пред германска медия, че в резиденцията му са го посещавали жени да му задоволяват човешките потребности?

И аз не обичам да ме съдят по това, за което не пиша. Но мога да си го позволя в рамките на свободната си воля на автор, от когото нищо не зависи в държавата. Въпрос на вкус и подреждане на приоритетите е.

Не така стоят нещата с кандидатите да ни управляват. За тях този лукс на личния избор не важи. Нали ( уж) са се посветили на нашето добруване! Ако е така, длъжни са да го докажат в аванс с искреност.

Примерът по-горе е емблематичен за сговора за осигуряване на медиен комфорт чрез лицемерие и опит за измама от страна на току-що появила се кандидатура за управленска слава, която не смята да споделя с нас нито политическите си възгледи, нито отношението си към Политика на десетилетието у нас, оставил своя отпечатък върху изминалите години като “епохата на простите” управленци, апелиращи към простите хора да ги подкрепят, за да взимат прости, т.е. еднолични решения без някакъв си плурализъм и сблъсък на мнения.

Кандидатът на ГЕРБ проф. Анастас Герджиков обикаля вече в това качество медийните трибуни с основна цел да убеди аудиторията, че не е кандидат на ГЕРБ. Освен че е абсурд, това е опит за измама спрямо хората, от които той иска да му дадат доверието си. 

Тактиката на тази игра на криеница, която са вменили на своята двойка от ГЕРБ, заслужава двойка. Защото тя е вид самопризнание, че е срамно да си признаеш близостта с ГЕРБ. Това се отнася и до онези извън ГЕРБ, които застанаха зад гербажийския тендем с надежда, че ще бъдат разпознати като представители на СДС, безгласната буква в коалицията. Сред тях имам приятели, които няма да определя като бивши ( а е тяхна воля за какъв ме смятат), но ги познавам достатъчно добре, за да знам, че няма как да се отъждествяват с простащините на сикаджията, нито с неговата биография. 

И друг път съм отбелязвал, че ще дойде време да бъде срамно да ти припомнят близостта с токсичния бутафорен генерал от милицията, издигнат от Георги Първанов, за когото човекът с фалшивите пагони не веднъж обясняваше в интервюта, че си е близък по линия на  улицата, на която били израснали заедно и пледираше, че нямало нищо лошо двамата да се разбират.

Стоя зад тази прогноза и твърдя, че е близо времето, когато тя ще се докаже. 

Няколко думи за “аналогията” с Лозан Панов, която гузните чистачи на гербаджийската фасада се опитват да намерят във факта, че той също е издигнат от инициативен комитет. “Малката” разлика обаче е в това, че г-н Панов имаше своя ясна гражданска позиция и досега. Тя напълно съвпада с тази на “Демократична България”. Той няма нужда да се доказва като независим от самия себе си, а още по-малко да се оправдава и да заблуждава, че няма нищо общо със съмишлениците си. Защото А. Герджиков прави точно това: тъкмо се замислил дали да не се кандидатира и ГЕРБ взели, че му прочели мислите. Нещо такова се опитва да ни продаде той в медийния супермаркет, обслужващ все още старото статукво.

Къде стои Румен Радев в този триъгълник на (не)любовта? Ами там си е, където си беше. Мрази от сърце конкурента си от ГЕРБ и основателно го определя като страхливец. С което печели привърженици сред българите, които отказват да бъдат прости и да се водят по хитрините на Простия. Заслугата за този бонус към кандидатурата на Румен Радев е изцяло на Простия. 

Може на пръв поглед на изглежда сложно, но всъщност е много Просто. Вицът “що е то чисто и просто” гласеше: “къпан милиционер”.

Е, в момента нашия го къпят.

“Чисто и просто е къпан милиционер”, гласеше вицът. В момента къпят милиционера – Иво Инджев / Ivo Indzhev