„Безумни действия“ и сянката на Русия. Какво се случва с „Булгаргаз“

Държавният газов доставчик „Булгаргаз“ контролира вноса на газ в България, който е доминиран от руските доставки. Новото правителство обвини дружеството, че е работило „против интересите на гражданите“ и не е намалило зависимостта от Русия. Обвиненията в обратна посока обаче също споменават Москва. 

Руско лоби, частно лоби, държавен интерес. Това са едни от най-често използваните изрази, които присъстват във всеки разговор за доставките на газ към България. В сряда към тези думи бяха добавени и „ощетяване на държавата“, „проверки“ и „досъдебно производство“.

Всички тези сюжети се преплетоха в новините, свързани със смяната на ръководството на държавната „Булгаргаз“. В петък старото ръководство, което управлява от 2016 г. насам, беше освободено. На негово място, без провеждане на конкурс, бяха назначени предимно хора без опит в енергетиката. За нов изпълнителен директор беше определен мениджър на частна компания от сектора, свързвана в медиите с руския гигант „Газпром“.

Правителството обясни смяната с решения на старото ръководство, които са били „против интересите на нашата страна, против интересите на бизнеса и против интересите на българските граждани“.

Вътрешният министър Бойко Рашков направи сравнение с разследването на строежа на автомагистрала „Хемус“, за който властите твърдят, че е бил средство за кражба на десетки милиони.

„Булгаргаз“ е държавна фирма, която чрез своите действия и решения е допринесла за настоящото положение в нашата страна с цените на газа“, каза в сряда Рашков.

Тези събития дойдоха след месеци на рекордно покачване на цените на газа от средата на 2021 г. насам в Европа и в частност България, която е силно зависима от руските доставки. Следващите седмици и месеци не обещават подобряване заради риска за икономиката и националната сигурност, който може да представлява евентуален конфликт между Москва и Киев. Русия струпа 120 хиляди войници на границата си с Украйна, което според Запада е сериозен риск от инвазия, за която Кремъл засега отрича.

Българското правителство вече заяви, че основното притеснение за страната около тази криза е свързано именно със сектор енергетика и доставките на синьо гориво от Русия.

Промените в „Булгаргаз“ имат и допълнително значение, тъй като идват не просто в момент на усложнена ситуация и търсене на алтернативни газови източници, а и преди важни за страната преговори с основния доставчик на синьо гориво „Газпром“ в края на 2022 г.ВИЖТЕ СЪЩОИзчезналият милиард. Как руската „Лукойл“ не плаща данък печалба в България

Смяната на ръководството на дружеството предизвика остри реакции от опозицията, а съмнения за действията на правителството изказа и президентът Румен Радев. В експертните среди мненията са разнопосочни. Според едни смяната е логична и ще доведе до намаляването на влиянието на бившата управляваща партия ГЕРБ върху газовия пазар, а според други в нея прозират конфликт на интереси и засилване на влиянието на Русия в ущърб на държавата.

Защо бяха освободени директорите

В петък от своите постове в „Булгаргаз“ бяха освободени изпълнителният директор Николай Павлов, както и членовете на съвета на директорите Светослав Делчев, Диана Бонева, Илия Дуков и Николай Дончев.

Павлов е начело на дружеството още от 2016 г., когато управлява вторият кабинет на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов. В периода, в който той е начело на дружеството, то стабилизира приходите си и отчита загуби само през една финансова година – 2018. В останалите се наблюдава и плавно увеличение на печалбите.

Самият Павлов беше служебен министър на енергетиката в първия служебен кабинет, назначен от Румен Радев през 2017 г. В него министър беше и Асен Василев, който сега е вицепремиер и финансов министър, а заедно с Кирил Петков беше част от втория служебен кабинет, назначен от Радев. През лятото на 2021 г. двамата създадоха „Продължаваме промяната“, която спечели парламентарните избори през ноември.

Преди да застане начело на „Булгаргаз“ Павлов е финансов директор на дружеството, а преди това е бил на високи позиции в държавната енергетика – в ХЕК „Горна Арда“, „Марица Изток 3“ и Националната електрическа компания (НЕК).

Освобождаването на старото ръководство беше предхождано от няколко важни събития и проверки. Първо, още с встъпването си на власт новото правителство започна пререкания с Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) заради поредното повишаване на цената на газа с 30% за януари 2022 г.

Премиерът Кирил Петков обвини комисията в „преднамереност“. В същото време от „Булгаргаз“ бяха прогнозирали увеличение на цената само с 14%, но впоследствие обявиха, че цената отразява „актуални цени“.

В сряда за същото поскъпване Петков директно посочи, че ако от компанията „си бяха свършили работата“, цените през януари са щели да бъдат по-ниски.

В края на декември, компанията собственик на „Булгаргаз“ – Българският енергиен холдинг (БЕХ), започна проверка на дейността на газовия доставчик между 2019 и 2021 г.

Само дни по-късно в офисите на дружеството влязоха и агенти на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и представители на Главна дирекция „Национална полиция“. Акцията беше във връзка със спекулативно препродаване на газ, което беше свързано с използване на количества от газовото хранилище в Чирен, което също се управлява от „Булгаргаз“.

През 2021 г. компанията отново беше проверявана за дейността си, но още преди изтичането на мандата на ГЕРБ. Това се случи в първото тримесечие на годината, а проверката беше за дейността от 2020 г. В един момент срокът на проверката беше удължен до „неопределено време“. Тогава „Капитал“ определи действията Министерството на енергетиката и ръководещата го Теменужка Петкова като „политическо вмешателство“, което освен всичко друго, е довело до отлагането на повишаването на цената на газа в седмиците след изборите на 4 април.

В проверката на БЕХ от декември, резултатът от която беше публикуван на сайта на „Булгаргаз“ с коментари от старото ръководство два дни след като то беше отстранено, се посочват редица притеснителни факти. Те са свързани с формирането на цените за продажба от газохранилището в Чирен, продажбите на борсите и пропуснатите възможности за реализиране на по-големи печалби, както и действията спрямо най-големия длъжник на дружеството – „Топлофикация София“.

От години топлофикацията, която е под шапката на Столичната община, трупа милиони задължения към „Булгаргаз“, а според доклада от компанията системно не са успявали да получат дължимите суми, но са продължавали доставките.

Всички констатации на работната група са или „отхвърлени“, или обявени за „некоректни“ от страна на уволненото ръководство.

Какво общо има газът от Азербайджан

Като основен аргумент за промените, изтъкнат от премиера Петков в понеделник, бяха посочени действията на ръководството на „Булгаргаз“ във връзка с доставките на природен газ от Азербайджан, В последните месеци той е на значително по-ниски цени от тези, които предоставя „Газпром“. По план тези доставки вече трябваше да са започнали да идват през газовата връзка между Комотини и Стара Загора. Тя обаче продължава да се строи и ще започне да функционира най-рано след средата на 2022 г.

Още през 2020 г. част от договорените обеми бяха пренасочени към другата газова връзка между България и Гърция между Сидирокастро и Кулата. Според справка на Министерството на енергетиката, която Свободна Европа получи, количествата азерски газ по това трасе са били под 25% от договорените.

От кабинета твърдят, позовавайки се и на констатациите на работната група от БЕХ, че „Булгаргаз“ е имал възможност да предоговори или да се опита да предоговори възможни алтернативни маршрути през Гърция и Турция, но не го е направило. От думи на енергийния министър Александър Николов пък става ясно, че заради действията на държавното дружество възможността за доставяне на пълните количества газ е станало невъзможно без съгласието на доставчика.

„В следствие на всички извършени действия от „Булгаргаз“ ЕАД, включително сключените анекси към оригиналния договор за доставка, ситуацията е такава, че за доставката към настоящия момент на пълните количества природен газ е необходимо изричното съгласие на AGSC (компанията доставчик от Азербайджан бел. ред.)“, каза в парламента енергийният министър на 12 януари в отговор на въпрос от депутата от „Демократична България“ Ивайло Мирчев.

Прочитът на Николай Павлов беше доста по-различен. Той се оплака, че в последните месеци над дружеството е оказан натиск, то е освободено без мотиви, а констатациите за нарушения, свързани с продажба на газ на занижени цени от Чирен, са лъжа.

„През последните няколко месеца „Булгаргаз“ и ръководството му е подложено на голям натиск. Не се подбират средства, с които се мачка компанията и ръководството“, каза той.

В сряда вътрешният министър Бойко Рашков намекна, че разследван за нередностите в „Булгаргаз“ е бил именно Павлов. Два дни по-рано премиерът Петков пък каза, че очаква прокурорски обвинения, свързани с течащото разследване.

Кои са новите

Веднага след освобождаването на старото ръководство, без провеждане на конкурс, какъвто по-късно беше обещан от Кирил Петков, беше назначено и новото управление.

За нов изпълнителен директор на „Булгаргаз“ беше избран Людмил Йоцов, който идва директно от частния сектор. Досега той е ръководил дружеството „MET енерджи трейдинг България“, което е част от голямата швейцарска верига MET. Самият Йоцов е бивш финансов директор на „Булгаргаз“ от 2015 г.

Интересното за MET е, че заедно с „Енергико“, свързано с Валентин Златев, това е единствената друга компания освен „Газпром“, която резервира капацитет от продължението на „Турски поток“ през България. Дружеството започва да функционира у нас от 2017 г. и постепенно се превръща в един от големите търговци на електричество и газ. В някои публикации MET е определяна за близка с „Газпром“.ВИЖТЕ СЪЩО“Пари на вятъра“. Ще си върне ли България трите милиарда лева за „Турски поток“

В новото ръководство влизат още бившият депутат от „Има такъв народ“ Антон Адамов, свързан с няколко фирми от бранша с недвижими имоти.

Друг човек, който идва от средите извън енергийния бизнес, е Иван Топчийски. За него „Капитал“ пише, че е управлявал медицински център в Бургас, бил е финансов директор на интернет групата, която вече е част от „Нова броудкастинг груп“ – „Нет Инфо“, а от 2012 г. е част от голяма фармацевтична компания.

Другите двама нови членове са бившият юрисконсулт на „Булгаргаз“ Анжела Славова и бизнесменът, който не е свързан с енергетиката – Стефан Войнов.

„Безумни действия с безумни резултати“

По време на пресконференция в понеделник премиерът Кирил Петков изтъкна като фактор за промените в „Булгаргаз“ „безумни действия с безумни резултати“. Той каза, че разследванията на ДАНС и МВР все още продължават и че очаква повдигането на обвинения.