„Въпрос към Банковия надзор: И ББР ли не я забелязахте като КТБ?“

Дневник

 

От 1.4 млрд. лв. капитал на държавата в Българската банка за развитие (ББР) близо милиард са налети в 8 компании – това обяви вчера служебният министър на икономиката Кирил Петков. Четири от тях може би са свързани индиректно с Делян Пеевски. Специална комисия ще провери случая, за който няколко медии пишат от години. „Дневник“ събра мнения по казуса, публикувани в социалните мрежи:

Антикорупционен фонд:

Още през 2017 г. сезирахме прокуратурата за това, че Българска банка за развитие раздава кредити в грубо нарушение на собствения си устав. Тогава банката отпусна 31,8 млн. евро на фирми на политика и бизнесмен Георги Гергов в нарушение на устава си, който забранява кредитиране на политически партии и свързани с тях лица. Към този момент Гергов е най-големият кредитополучател на държавната банка. Последните разкрития, изнесени от министъра на икономиката в служебното правителство, показват, че ББР е продължила да раздава кредити на политици и свързани с тях лица – в последните години почти 1 млрд. лева са раздадени на 8 фирми, за 4 от които журналистически разследвания показват, че са свързани с доскорошния депутат от ДПС г-н Делян Пеевски. Как такива нарушения на устава на банката са били възможни?

Липсващата институционална реакция е част от отговора:

През 2017 г. пратихме сигнали до надзорника на ББР Българска народна банка и до прокуратурата. През 2018 г. прокуратурата излезе с постановление по сигнала ни, в което заяви, че „отпуснатите от ББР кредити са законни, а БСП и Гергов не са свързани лица“. В края на 2017 г. БНБ пък ни увери, че „отпуснатият кредит не застрашава сигурността на банката“.

Никола Янков, финансист:

Кредити от Българска банка за развитие за близо 1 млрд. лева в 8 фирми, половината от които свързани с Пеевски. Опорките на „народните представители“ от ГЕРБ по темата:

– това е „претоплена новина“

– от този казус са търсени политически дивиденти

– служебният министър на икономиката следвал информация, излязла от „Да, България“

– 95% от клиентите на ББР били малки и средни фирми (няма значение, че 95% от парите са дадени на другите 5%)

– трябвало да се въртят парите в икономиката.

Тоест нищо нередно няма тук, разотивайте се и забравете. Забравете и за схемите за 5 милиарда в „Автомагистрали“. И там няма нищо нередно, трябва да се въртят пари в икономиката. Някакви хора говорели за злоупотреби с публични средства, за огромни подаръци на държавни пари към близки до властта хора. Глупости, не им вярвайте, няма такова нещо. Това са си нормални неща.

Отново отчайващ пропуск да се застане публично на страната на обществения интерес. Какво по-нормално от това български народен представител да изрази възмущение от ужасяващия размер на злоупотреби с публични пари в държавни структури? Злоупотреби, за които има достатъчно факти, доказателства. Явно няма да дочакаме представител на ГЕРБ – народен или друг – да заклейми дори в лично качество тези, меко казано, „порочни практики“. Когато нейни представители защитават публично тези безобразия, ГЕРБ като партия поема директно ОТГОВОРНОСТ за тях, за тяхното планиране, одобрение и извършване. Как не се разбира това? Как се явяваш на избори с такива неща, гордо заявени в „биографията“ си?

За разлика от случая с „Автомагистрали“ ЕАД обаче, Българска банка за развитие е поднадзорно лице на БНБ. Въпроси към управление „Банков надзор“ в БНБ: и този път ли като миналия път с КТБ не забелязахте нищо нередно в огромната концентрация на кредитен ресурс в няколко фирми, някои от които свързани (въпреки медийните публикации от месеци по темата)? И този път ли твърдите, че всичко е адекватно обезпечено? И този път ли твърдите, че това е в реда на нещата за банка, която по закон и устав трябва да финансира малкия и средния бизнес на България? И този път ли твърдите, че одиторите на ББР са си свършили перфектно работата? Има ли някъде в докладите от проверките на „Банков надзор“ в ББР (ако изобщо е имало реални проверки и доклади от тях) споменати тези кредити като най-малкото странни и извън мандата на държавната банка? Каква е оценката на „Банков надзор“ за риска на тези активи?

Българската банка за развитие е страна по няколко споразумения с международни кредитори, като Европейската инвестициона банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Както и бенефициент по двустранни кредитни споразумения с правителствата на различни държави, отпускащи кредитни линии за развитие на малкия и средния бизнес в България. С цел тези малки и средни фирми да имат облекчен достъп до финансиране, държавата ни да навакса изоставането си в социално-икономически план и да се приближи към средните нива в ЕС. Едва ли тези международни организации и правителства на партньорски държави са се зарадвали да разберат, че огромна част от парите им отиват „с 200“ към малък брой приближени на властта хора. Реакциите им няма да закъснеят. И вратите към тях ще бъдат затворени за дълго. За сметка на всички български фирми и граждани.

Ето затова сме най-бедната държава в ЕС. Затова не сме в Шенген, затова не сме в Еврозоната. Затова сме в периферията на ЕС и не просто във „втората скорост“, а направо в отделна наша си писта. Водеща назад към изхода.

Иванина Манчева, икономист:

Изказването на Кирил Петков, че ББР е дала заеми към свързани лица на стойност 500 млн. лева, не е ли директна покана към Банков надзор. (Тъкмо да разберем за икономическата свързаност, че се загубих при последните промени.)

Владислав Панев, финансист, „Зелено движение“:

Ако се докажат думите на министър Петков, че 4 от най-големите кредити са към свързани с Пеевски фирми, това би било брутално нарушение на Закона за банките. Според него банка не може да кредитира лица от една група за повече от 25% от собствения си капитал. В случая с ББР това означава за повече от 300 – 370 млн. лева, в зависимост от периода на отпускане на заема. Но предполагам, че КОЙ разполага с добри юристи, които да прикрият следите. Все пак черни облаци над държавната банка, чието съществуване в този вид е напълно безсмислено и даже вредно.

Любомир Аламанов, комуникационен експерт:

В неделя новият министър на икономиката изнесе информацията, че държавната Българска банка за развитие (ББР) е раздала 946 милиона само на 8 компании. В този казус има някои интересни момента:

1. ББР е направена с нашите данъци, за да подпомага и финансира малки и средни компании;

2. но ББР е „раздала“ 946 милиона само на 8 фирми, които очевидно не са малки или средни;

3. за 4 от тях министърът ще провери дали наистина са свързани с Пеевски;

4. докато малкият и средният бизнес се задъхваха през кризата, онези са си раздавали десетки и стотици милиони;

5. като казуса с онези 75 милиона, дадени на колекторска фирма;

6. няколко медии и ДБ разказваха за това преди месеци;

7. ГЕРБ са знаели за всичко това;

8. прокуратурата са знаели за всичко това;

9. министрите на ГЕРБ са знаели за всичко това;

10. никой от тях не е направил нищо;

11. появи се „опорката“, че няма нищо лошо, щом кредитите са „обезпечени“;

12. все пак, дали са ни парите от нашите данъци на 8 огромни фирми, вместо да подпомогнат малкия бизнес, както е записано в устава на ББР;

13. всичко това е точно като раздадените милиарди от „Автомагистрали“;

14. всичко това е точно като потъналия милиард в държавна компания за водните дружества;

15. всичко това е точно като потъналите стотици милиони в държавна компания за поддръжка на язовири;

16. всичко това е точно като потъналите стотици милиони в държавното БДЖ;

17. всичко това е една и съща схема – държавни милиарди, раздавани от няколко души на близки хора;

18. всичко това става по времето на ГЕРБ;

19. ГЕРБ са единствените управляващи, които разполагат с милиардите от членството ни в ЕС;

20. и единственото, с което се хвалят за 12 години, са малко дострояващи се магистрали;

21. Всичко това обяснява истерията на ГЕРБ да няма служебно правителство преди изборите – за да не стане публична цялата тази информация.

Цената на „стабилността“ – стабилен застой, стабилно раздаване, стабилна липса на реформи.

Илиян Василев, енергиен експерт:

Мда. Посегнаха на най-свидното. На банката им. Тепърва ще видите какво е вой и отбрана. Тъй като познавам няколко случая на кредити, отпуснати на дружества, създадени предния ден, и то за много милиони, за да се реализират едни сделки а ла „Виваком“, да напомня на защитниците.

По повод на твърденията за обезпечените кредити и че всичко е ОК. Ще гръмнат, яко ще гръмнат. И тъй като тази банка няма депозанти освен държавата, няма пречки да се вади информация.

Ако се приложи същият счетоводен стандарт (IFRS9), който четири години преди влизането му в действие бе приложен, за да се „докаже“ отрицателно капиталово число на КТБ, към оценката на рисковия профил на кредитите в ББР, знаете ли какъв майтап на наш гръб ще стане. Кредитите в КТБ също се обслужваха.

Ами сделката с покупката на надценените акции на ПИБ, където загубата на 145 милиона кредит към момента е 100 милиона? Или не са знаели че сделката е неизгодна, и – забележете – не защото се подкрепя ПИБ за влезем в еврозоната (което е допустимо и оправдано като национална цел), а защото, вместо да се получи срещу тази финансова инжекция, която банката нямаше откъде другаде да получи, половината от собствеността и де факто контрол върху банката от държавата, се получиха под 20 процента, без никаква възможност за влияние. И така за Н-ти път подкрепиха частните акционери с държавна пара.

Разровиш ли го ще мирише? Запушете нос, тепърва ще става непоносимо.

Гроздан Караджов, икономист:

Адмирации за служебния министър на икономиката Кирил Петков за предстоящата ревизия на Българската банка за развитие (ББР). Смислено начинание – заради огромния обществен интерес и още по-големия публичен ресурс, съсредоточен в ББР.

Започнах тази битка за прозрачност в държавната банка и нейните действия отдавна, още като депутат в 43-ото Народно събрание. Ето и въпросите, които зададох към тогавашния министър на финансите:

1. Каква е експозицията на банката към дружества, които не представляват малък и среден бизнес? Какъв е техният процент от общия брой отпуснати кредити? Каква е експозицията на банката към цитираните дружества и какво е обезпечението на тези кредити?

2. Колко проверки в Българската банка за развитие е осъществил Банков надзор през последната година и какви са констатациите от тези проверки? Нарушенията във финансирането от ББР сочат ли аналогия с модела КТБ за присвояване на обществени средства и преразпределянето им в полза на отделни лица и фирми?

Публикувам и копие на отговора, който получих от Министерството на финансите.

"Въпрос към Банковия надзор: И ББР ли не я забелязахте като КТБ?"

"Въпрос към Банковия надзор: И ББР ли не я забелязахте като КТБ?"

"Въпрос към Банковия надзор: И ББР ли не я забелязахте като КТБ?"