„Зелената“ мафия печели от Плана за възстановяване

Проект за изграждане на минимум 1,7GW ВЕИ и батерии за съхраняване на тази енергия е добавен в новия вариант на Плана за възстановяване.

https://trud.bg/%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%...

Документът е пренаписан в полза на ВЕИ-централите

В бързината дори не са променили мотивите

Лесно се вижда чии интереси са защитени в преработения вариант

“Зелената” мафия е големият печеливш от редакциите в Плана за възстановяване, направени от служебното правителство. Това ясно се вижда като се направи сравнение между първия и втория вариант на документа. А цената на направените промени ще бъде платена от всички - от гражданите и от бизнеса в страната.

Авторите на новия вариант на Плана за възстановяване са го редактирали, така че да вкарат няколко проекта, най-същественият от които е за изграждане на минимум 1,7GW ВЕИ и батерии за съхраняване на тази енергия, т. е. на инсталации за производство на ток от възобновяеми енергийни източници. Ясно се вижда, как проектът тенденциозно е добавен в Плана без ясна обосновка. Това лесно може да се обясни с факта, че един от хората, които имат бизнес с ВЕИ-та е Иво Прокопиев. А хора от неговия кръг са авторите на новия вариант на Плана.

Това, че ВЕИ-та са приоритет на служебното правителство се вижда дори от пръв поглед. В първоначалния вариант на Плана за направлението “Зелена България” бяха предвидени 3,8 млрд. лв., от които 3,586 млрд. лв. за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 216,3 млн. лв. национално съфинансиране. В редактирания вариант общият бюджет нараства на 8,294 млрд. лв., от които 4,284 млрд. лв. за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 4 млрд. лв. национално съфинансиране.

В първоначалния вариант на Плана е написано, че един от основните проблеми на България е използването на твърде много електроенергия от гражданите и бизнеса. Затова в Плана бяха набелязани редица мерки за ограничаване потреблението на електроенергия. В новия вариант на Плана мотивите за това какво трябва да постигнем в направлението “Зелена България” не са променени. Но предвидените инвестиции за по-ефективно използване на електроенергията са намалени значително, а за сметка на това са заделени няколко милиарда лева за производството на повече ток от ВЕИ.

За да видим какви интереси защитава редактирания вариант на Плана трябва да погледнем детайлно предвидените за реализация проекти и мотивите, защо е добре те да бъдат изпълнени.

“Българската икономика е една от най-ресурсоемките в ЕС, изоставайки от държавите членки на общността”, пише и в новия и в първоначалния вариант на Плана. “Икономиката изразходва средно 3,5 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП от средния енергиен разход в ЕС. В сектор индустрия не се наблюдава съществено подобряване на енергийна ефективност, като причините за това включват липсата на значими промени в индустриалната структура, както и на съществено подобрение по отношение на използваните технологии и производствени процеси. В резултат на това енергийната интензивност на българската промишленост остава най-висока в ЕС, при почти тройно по-високо ниво спрямо средното за ЕС. До голяма степен същото се отнася и за сектора на услугите, където обаче изоставането спрямо ЕС е по-малко (2,5 пъти)”.

При тази констатация е логично да бъдат предложени мерки за обновяване на използваните в индустрията технологии. Вместо това обаче в новия вариант на плана са намалени грантовете за бизнеса, а се предлага проект за производство на повече ток от ВЕИ.

“Секторът на домакинствата също се характеризира с висока енергийна интензивност, като 93% от сградния жилищен фонд в страната не отговаря на изискванията за енергийна ефективност. “При това, според извършения преглед на необновените жилищни сгради по енергийни характеристики и потребление на енергия 13,90% от необновените сгради се характеризират с най-лоши енергийни характеристики - с класове на енергопотребление E, F и G. Необходимите инвестиции за повишаване на енергийната ефективност и обновяването на сградния фонд за периода 2021-2030 г. надхвърлят 4,6 млрд. лв.”, пише в документа.

Тази констатация предполага да бъдат заделени значителни средства за саниране на сгради. Но в редактирания вариант на плана парите за саниране са намалени. В първия вариант на плана за саниране на жилищни сгради бяха предвидени 1,427 млрд. лв., а във нови План сумата е намалена на 1,227 млрд. лв. За за енергийно обновяване на нежилищни сгради, включително обществени сгради и сгради в областта на производството, търговията и услугите в първия вариант на Плана бяха предвидени 666,6 млн. лв., а в редактирания вариант - 617,6 млн. лв.

Освен това в условията за саниране са направени промени, които могат да откажат много собственици на жилища от участие в програмата за обновяване на блоковете.

В новия План е предвидено, че за да кандидатстват за саниране, собствениците на сгради трябва да представят технически проучвания, архитектурни проучвания и проучвания за енергийна ефективност на своята сграда. За всичко това те трябва да платят със свои средства и ако блокът не бъде одобрен за саниране собствениците на жилища ще изгорят с похарчените пари. Освен това, ако се окаже, че блокът не е много зле, т. е. е от енергиен клас D, програмата за саниране ще покрие само 85% от разходите, а останалите пари трябва да дадат собствениците на жилища.

Това, че страната няма нужда от много ВЕИ-та ясно се вижда от самите мотиви в Плана. Там е записано, че “през последните дванадесет години се регистрира значително увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, като през 2019 г. постигнатият дял (21,6%) е повече от два пъти в сравнение с 2008 г. (10,3%). По този показател страната продължава да се представя по-добре от ЕС (средно за ЕС постигната стойност през 2019 г. възлиза на 18,9%), като нивото на показателя остава значително над националната цел по стратегия “Европа 2020” (16% през 2020 г.)”.

“Емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 9,1 тона СО2-екв. през 2007 г. до 8,3 тона СО2-екв. през 2018 г., като стойността за страната е по-ниска от средната стойност в ЕС (8,6 тона СО2-екв.)”. Но отговорът на тези констатации, посочени в самия План за възстановяване, е проект за минимум 1,7GW ВЕИ.

Инвестицията е подробно разписана

Предвиждат 2,659 млрд. лв. за ВЕИ

В новия вариант на План е добавена схема в подкрепа на изграждането на минимум 1.7 GW ВЕИ и батерии, които позволяват съхранение на електроенергията. За разлика от повечето проекти в Плана, които схематично са посочени, за този проект има доста подробности, сякаш вече има готов инвестиционен проект.

Посочено е, че: Механизмът за финансиране е планиран с шест тръжни процедури, инициирани от бенефициента на всеки шест месеца (считано от първото тримесечие на 2022 г.), всяка за предоставянето на поне 285 MW капацитет ВЕИ за всеки период. Реализирането на проекта ще бъде подкрепено чрез безвъзмездна финансова помощ за инвеститора. Изискването за инвеститорите при всеки времеви период ще бъде да изградят ВЕИ мощности със съоръжение за съхранение, което да балансира производството на възобновяема енергия.

Съоръжението за съхранение следва да има капацитет за продължителност от поне 4 часа и мощност поне 25% от общия инсталиран капацитет на ВЕИ съоръжението, т. е. минималното изискване за съображение за производство на 100MWp би било 25MW/100MWh литиево-йонна батерия. Това е ключов елемент от предложения проект, тъй като инвестициите в съоръжения за съхранение в подкрепа на ВЕИ електроцентралите са жизненоважни за цялата система. Те способстват за балансирането на произведената енергия, тъй като един от недостатъците на енергията от възобновяемите енергийни източници е, че не може да бъде постоянна. До края на 2025 г. е планирано изграждането на общо 1.7 GW ВЕИ с батерии. Изграждането на първите 285 MW ВЕИ капацитет може да започне през третото тримесечие на 2022 г. Общият планиран ресурс е 2,659 млрд. лв. От тях 877,822 млн. лв. са за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост, а 1,782 млрд. лв. частно финансиране, с период за изпълнение 2021- 2025 г.