„Свободно“

Радослав Бимбалов

"Той току ще се беше изтъркалял от джипа, за да се изпъне в позата на статуя, около която поклонниците са протегнали молитвени ръце."„Той току ще се беше изтъркалял от джипа, за да се изпъне в позата на статуя, около която поклонниците са протегнали молитвени ръце.“

„Дневник“ препубликува от профила на Радослав Бимбалов във „Фейсбук“ фейлетона му по повод споровете как трябва да се гласува на изборите в пандемията.

– Колежке, ама айде извадете си мръсния микрофон от ухото ми! – изсъска една от репортерките, надиплена в плътния журналистически кордон около министър-председателя.

Той току ще се беше изтъркалял от джипа, за да се изпъне в позата на статуя, около която поклонниците са протегнали молитвени ръце. Премиерът огледа още веднъж въздуха над главите на журналистите и заговори – както винаги с оня метален менторски глас, от който настръхваха косъмчетата на ветробраните по репортерските микрофони.

– Вчера Радев… обяви датата за изборите… Аз лично съм леко учуден… Смятам, че трябваше да се спре на некоа по-подходяща дата. Например двайсеивтора, двайсеитрета година… Но това си е решение на Радев и той ше си носи отговорнос… Днес, на изванредно заседание на минстерски съвет… реших следното…

Премиерът направи една от любимите си драматични паузи, в които репортерите обикновено спираха да дишат. Обичаше да ги измъчва така.

– Първо – избори ше има. Второ – понеже отсекъде чуваме за небходимостта от промяна, а и поради сложната епидемиологична обстановка… ще направим рестарт на изборната система. Няма да се гласува в изборни секции, дето може да се заразят хората. Никакви машини, защото може да се хакнат. И понеже некои хора от опозицията се притеснявали, че не можем да броим бюлетините… няма да има бюлетини! Ще се гласува с банкноти! И щото ми повтарят за някакво гласуване по пощата – ще го направим по-модерно – ще се гласува с куриер. И последно – за максимална сигурност урната ще е само една и ще я контролирам лично. Затова ще е до леглото ми. Това е.

Обикновено в този миг репортерите се надпреварват да крещят насъбрала се слюнка от въпроси. Не и сега. Стояха, абсолютно безмълвни и замръзнали, с изпънати към Борисов микрофони. Премиерът чак ги погледна, за пръв път.

– Въпроси… Некой? Ива?

Колежката от ПИК се окопити и се опита да изкашля един въпрос:

– Аааа, да, исках да попитам – г-н премиер, ако нямат банкноти, може ли и с кюлчета да се гласува? Все пак имат право на глас хората…

Премиерът изпъна гордото си чело и отсече с непоколебима твърдост:

– Да, ние сме демократична държава!

Щеше да допълни още поводи за национална гордост, но малкото телефонче без кирилица и възможност за подслушване избръмча в джоба му. Борисов го погледна с половин око. Екранчето светеше DOGAN.

Премиерът го гушна в лапата си и допълни гърбом, влизайки обратно в джипа:

– Айде, свободни сте.

Репортерите останаха с опънати микрофони, докато пушилката от ауспуха бавно ги скри от света. Замръзнали, тихи. Свободни.