107 години от Лозенградската операция - "един от най-големите триумфи, които историята познава"
Лозенградската операция е първото голямо сражение в Източна Тракия по време на Балканската война. Тя е част от оперативния план на българското главно командване за разгром на турската източна армия.
Запчонала на 22 октомври 1912 година, по време на тридневните сражение Първа (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев) и Трета българска армия(командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев) настъпват срещу силите на османската Източна армия, концентрирани около Лозенград. В централния участък при Гечкинли и Селиолу Първа пехотна софийска дивизия (командващ генерал-майор Стефан Тошев), подпомогната от Конната дивизия и Четвърта пехотна преславска дивизия(командващ генерал-майор Климент Бояджиев), с тежък бой успява да отблъсне османските части, като разделя подразделенията, прикриващи Одрин от основните сили при Лозенград. На 24 октомври сутринта Трета армия се подготвя за окончателното овладяване на Лозенград, но командването установява, че основните османски войски са се изтеглили от града.
На втория ден от операцията частите на Трета българска армия продължават настъплението си към Лозенград, преодолявайки опитите за съпротива. Османското командване включва в боя резервната Седма низамска дивизия и за кратко спира настъплението. След влизането в сражението на български резервни части, Трета бригада на Пета дивизия и Втора бригада на пазената в резерв Шеста пехотна бдинска дивизия(командващ генерал-майор Православ Тенев), масирана българска атака ликвидира съпротивата на османските части, които отстъпват неорганизирано към Лозенград.
Така българите в следствие на първоначалния си устрем завладяват без бой Лозенград и укрепленията му, като са тържествено посрещнати от българското население.
Неслучайно кореспондентът на английския "Дейли Телеграф" възкликва: "Превземането на Лозенград е един от най-големите триумфи, които историята познава". А западната преса, впечатлена от героизма на войните ни, дава на българите определението "прусаците на Балканите".
В чест на епохалната първа победа над някогашния завоевател народният поет Иван Вазов пише стихотворението "Лозенград".
ЛОЗЕНГРАД
Лозенград, велико слово
в нашата исторья млада,
Лозенград, сиянье ново,
на небето ни лампада!
Лозенград, безсмъртна слава,
бляскава легенда ратна,
млад триумф на мощ корава
и на сила необятна!
Лозенград, напор титански
на народний дух, десница,
на душманите славянски
тежка, шеметна плесница!
II
Вам, полета лозенградски,
поклон вам, на вашта слава
и на гробовете братски,
що нетлен венец венчава.
От вас първен вихром гръмна
бурний ураган народни,
вража сган помете тъмна
от полята веч свободни
и светът видя замаян
силните балкански чеда
да летят в полет отчаян
от победа на победа
III
О, юнаци благородни,
о, герои вдъхновени,
о, вий, синове свободни,
в свободата закърмени,
виждам ви оттук вихровни
как в ехтежа на борбата
фъркате с ура гръмовни
към смъртта под знамената!
Смърт – що значи тя за вази
на Българья пред завета
и честта – орли-витязи,
хали в бойните полета?!
IV
Лозенград! Начало славно
на велика епопея,
предвещанието гнявно
за конеца на злодея!
Твоят гръм омаломощи
в миг един колоса гнили.
Паднаха тогава още
Солун, Скопье, Охрид мили
и възторг света разтресе,
първи път засмя се роба,
клик ликуващ се разнесе
на тиранина въз гроба!
Ноември 1912
