112 място по медийна свобода е като онзи телефон за бедствия

Иво Инджев

Залязващата звезда на българската политика, имитираща руското самодържие, посланията си видоизменя, но самохвалния нрав не. Досега обичаше да плаши опонентите си с “което куче ме е заляло, все е побеснявало”. Днес промени заканата с предизборна цел и заяви на поредния “извънреден” (!)  брифинг, по следния начин:

“Досега всеки, който ме е атакувал, е загубил изборите”.

Доста глупава лъжа в контекста на всеизвестния факт, че загуби позорно президентските избори от Румен Радев, който срази с лекота неговото протеже Цецка Цачева, след което пък на залязващия сега му се наложи тогава да лъже още, че е загубил нарочно – щото бил голямо демократ и не искал да съсредоточава прекалено много власт в едни ръце. Съответно днес залязващият не смее да се изправи на новите президентски избори лично (като мъж, без да се крие зад покорната Цачева този път) срещу най-омразния си личен противник в политиката.

Както се вижда, след няколко необичайни за него опита да говори в множествено число след победното си поражение на изборите от 4 април (“ние победихме, направихме, ние успяхме и т.н.) отново се е завърнал към своето еднолично самоизтъкване. 

Пътьом той отново се изказа презрително за телевизиите “с опакото на ръкта”. Не си причинявал да ги гледа, а се насилил да му покажат някои кадри от политически живот, за да може да излее високомерието си върху опонентите си. Телевизиите обаче продължават да ни причиняват същото негово цитиране и демонстриране по измислени от него поводи. 

Той и преди не си причиняваше да гледа. “Само” се обаждаше по телефона на водещи на публицистични предавания, като моя милост в БТВ, да подпитва кой какво е казал за (срещу) него. Докато но го отрязах след няколко такива опита за разлика от новодошлия по едно време Бареков, който обичаше да му докладва на висок глас, че да чуят всички как си говори с “генерала”.

Защо телевизиите не го “отрежат”, не го откачат от новинарските си емисии като задължително присъствие в емисиите им на базата на подхвърления от него като кокал за глозгане фалшив “информационен повод”?

На телевизиите, ако може да се обобщава така, им е лесно да пренебрегват разни критици, които най-много да се изкажат критично за тях в някакъв си личен блог. Но онзи, когото създадоха като първа величина в българската политика и продължават да крепят на върха й след като попадна в изолация и безизходица, не смеят и сега да откажат думата в образ и звук. 

Те явно не му се обиждат или не им позволено. Той го знае отлично и се гаври с тях като авторитарен началник с подчинени, които не могат да си намерят друга работа.

Човек с достойнство би се засегнал, когато му кажат, че не струва нищо. Такъв човек би отвърнал със същото. Но не и визираните от залязващата телевизионна звезда телевизии. 

Ето защо медийната свобода в България се илюстрира с числото 112. Като телефона за реагиране на бедствия.