132 години от смъртта на Захари Стоянов - 2 септември 1889г.
Истинските българи, борци за независима България
Захари Стоянов е велик български патриот и революционер, политик националист и талантлив писател публицист, с публицистични творби, непресъхващ извор на много вечни истини.
Той е един от водачите на Априлското въстание от 1876г. и пръв негов историограф с безсмъртните си мемоари ''Записки по българските въстания“. Автор и на първата истинска биография на Васил Левски.
Захари Стоянов е главна фигура в акцията за Съединението от 1885г. Председател е на Тайния комитет в Пловдив, който подготвя и организира този акт самостоятелно без одобрение от нито една велика сила. Той ръководи организацията на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, обявено на 6.09.1885г.
Идеолог е на борбата на българското регенство и правителство на Стефан Стамболов срещу руските посегателства, които разобличава яростно с целия си публицистичен талант. Идеолог на дружинките ''България за себе си''. Той е сред водачите на Народнолибералната партия-Стамболовисти, партията на истинските български националисти, водещи борба на живот и смърт за суверенното и свободното развитие на България. Народен представител в V ОНС (1887г.). Негов подпредседател (1887г.) и председател (1888-1889г.).
Лозунгът на неговия живот е ''България над всичко''. Посвещава целия си живот на борбата за свобода, обединение и независимост на българския народ. Гневен разобличител на всички български врагове. Отровен е от руски агенти. Умира в Париж на 2.09.1889г. Убийството му е всъщност атентат срещу представител на висшата държавна власт на България, поръчан от руския Азиатски департамент.
''ГДЕ Е НАЙ-ГОЛЯМОТО РОБСТВО''
"И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива ИДИОТИ и ИЗМЕННИЦИ даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка!
Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла.
Но Русия ни освободи, ще да ни се каже. Да, но тя освободи и татарите, и черкезите, и бухарците, и поляците, и грузинците и много още други. Ако тя ни е освободила, то е било само за това, за да ни тури на гърба нов самар."
Захарий Стоянов
''Джанъм, ние искаме да имаме история, минало, свои герои, наше ''ура“. Как не могат да разберат това московските славянофили? Ревне ни са, ей така, щото между безбройните чужди паметници по всичките краища на Отечеството ни да има запазено и едно кьошенце наше, българско. Искаме да видим ние, че между различните площади и улици на градове, украсени с имена ''Московска“, ''Александровска“, ''Аксакова“, ''Паренсова“, ''Гуркова“, ''Славянска“, ''Николаевская“, ''Невская“ и пр. да блещука и нещо като: ''6-ий септемврий“, ''Сливница“, ''Драгоман“, ''Батенберг“ и т. н.
Лошо ли искаме? Лошо-добро, искаме си го у нас, дома, на бащиното си свято огнище. Чуждото ние не щеме; но желали бихме, щото и чуждите да си подръпват покровителската ръчица от нашето, защото тя може и да бъде опарена, не основана на много закони, а в такъв случай, християнската любов почва да капризничи...Но хората, които са унищожили Полша, Украйна и Бесарабия, не искат да слушат.
Турили един път те намерение да правят от България Задунайска губерния, нищо свято не ги спира... Това правителство (руското) иска да ни глътне. Не го искаме, защото то има: бесилки, Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки, камбани, шпиони и прочие. Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз-добре дошло. Но то иска дружбата на вълка с агнето!''
Захари Стоянов, 1.03.1886г.
Янко Гочев
