136 години от избухването на Априлското въстание

„Братия!

Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от екът на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...3

Коприщица, 20 априлий 1876 г.

Т. Каблешков.“

Неуспехът на замисленото през лятото на 1875 г. “всенародно въстание” довежда до ново общо събрание под ръководството на Филип Тотю в Букурещ. Участниците в събранието се обединяват около идеята, че въпреки допуснатите грешки политическата обстановка на Балканите продължава да бъде благоприятна за нови въоръжени акции срещу Високата порта. При така възникналата ситуация по-революционно настроените емигрантски дейци решават да не чакат повече и сформират в Гюргево нов комитет – Гюргевски революционен комитет (ГРК).В хода на дискусиите членовете на ГРК разработват конкретен план за бъдещото въстание, в който се отчитат всички допуснати през лятото на 1875 г. грешки. Територията на страната се разделя на окръзи, като за всеки окръг се определят апостоли.

Плановете на Гюргевските апостоли са за повсеместно въстание, което да обхване всички по-големи селища. Планира се въстанически отряди да поемат охраната на старопланинските проходи. Предвижда се разрушаването на жп линията Одрин – Белово и подпалването на Одрин, Пловдив, Пазарджик, София и на няколко мюсюлмански села. Целта на тези диверсионни акции е да се парализира дейността на местните турски власти и да се предизвика паника сред мюсюлманското население. За вдъхване кураж на българите пък се решава да се пусне слух, че Сърбия и Русия чакат само обявяването на въстанието, за да нападнат Турция. Същевременно на територията на страната се замисля изграждането и на 24 опорни точки, в които при необходимост да се укрият жените, децата и възрастното население. Предвижда се и обособяване на свободна територия, управлявана от временно правителство.

Специално внимание се отделя на съгласуваността между отделните окръзи, на революционната агитация, на действията на емиграцията в решителния час, на доброто въоръжаване на населението. Към всички българи на служба в руската и сръбската армия се отправят призиви да се включат в подготовката на въстанието. Изготвя се и текстът на въстаническата клетва. Гюргевските дейци не фиксират точна дата за вдигане на въстанието в България. По време на своите заседания те отчитат необходимостта от повече гъвкавост и предлагат няколко възможни дати (18 април, 1 или 11 май). В хода на подготовката всеки окръг следва да прецени степента на готовност и да определи кога населението може да се вдигне на въстание, като общата дата окончателно да се съгласува между апостолите на всички окръзи.

Най-добре подготовката върви в IV окръг. След пристигането си апостолите решават да преместят ръководния център в Панагюрище, тъй като в Пловдив обстановката е напрегната и съществува опасност от разкриване на комитетското дело. Само за два-три месеца се изгражда широка комитетска мрежа. Особено активни са дейците в района на Средногорието и родопските села. Мъжкото население се организира в отряди, започва изработването на топове от черешови дънери, подготвят се укрепени лагери и складове в планинските местности. За привличане на цялото население се използват и различни пропагандни методи, като например широко разпространеното твърдение, че буквеното изписване на 1876 г. означава „Туркия ке падне”. На 14 април в местността Оборище, близо до Панагюрище, се провежда и събрание на представители на комитетите в IV окръг. Събранието уточнява плана за бъдещите действия. Пратениците полагат клетва и приемат, че в случай на предателство въстанието може да се обяви и по-рано. По молба на П. Волов събранието утвърждава Г. Бенковски за главен апостол на окръга.

Въстанието в България избухва преждевременно на 20 април 1876 г. в Копривщица. Същия ден то се обявява и в Панагюрище, където Г. Бенковски сформира конен отряд, който става популярен като “Хвърковатата чета”. Начело на своя отряд Бенковски разпалва бунта из цялото Средногорие, селищата по десния бряг на р. Марица и част от родопските села. Първоначално властите се смущават, но скоро всички мюсюлмани се призовават на свещена война и башибозукът плъзва към въстаналите селища. Първа пада Стрелча, а след нея – Клисура. На 26 април започват боевете и за Панагюрище. След четиридневни сражения се превзема столицата на IV окръг и се подлага на разорение. На 7 май турците влизат в Брацигово. Арестуват ръководителя на въстаниците Васил Петлешков и го подлагат на нечовешки изтезания, за да предаде другарите си. Издържайки на инквизицията, Петлешков поглъща отрова и така загива в името на свободата.

Не по-малко доблест и саможертва показват и въстаниците в Перущица и Батак. В Перущица, след като отстъпват позициите си, революционните дейци се събират в училището, черквата и няколко околни къщи, където се сражават до последната възможност. Когато виждат всичко вече изгубено, за да не попаднат живи в ръцете на врага, въстаниците решават сами да сложат край на живота си. Кочо Чистеменски застрелва жена си, сестра си и новороденото си дете. Спас Гинев убива цялото си семейство – пет невръстни деца и бременната си жена. Техният пример следват Иван Тилев, Георги Мишев и други. Още по-трагична е съдбата на Батак, където се посичат или изгарят живи повече от 3000 души.

По времето, когато башибозукът разсипва въстаналите селища в IV окръг, “Кървавото писмо” пристига в Търновско и Сливенско, но тук въстанието не получава масов характер. Местните комитети сформират чети, с които се надяват да водят успешни действия срещу турците. След тежки боеве обаче четите и в двата окръга са разбити. Особено ожесточени сражения води отрядът на поп Харитон, който успява да се укрепи в Дряновския манастир и в продължение на девет дни се отбранява срещу 10-хилядна редовна турска армия.

Въпреки неуспеха Априлското въстание се оказва истинско предизвикателство към Високата порта и към Европа. Посичат се над 30 хиляди мъже, жени и деца, изгарят се 80 селища, а други 200 се разграбват напълно. Тази варварска жестокост обаче не остава скрита. През юли 1876 г. специална анкетна комисия с участието на руския вицеконсул в Пловдив княз Церетелев, секретаря на американската легация Юджин Скайлер и кореспондента на в. “Дейли Нюз” – Дж. Макгахан, посещава районите на въстанието. Резултатите се оказват разобличителни за властите. По безспорен начин се доказват извършените зверства, а чрез пресата откритите свидетелства стават достояние и на демократичната общественост в големите европейски страни. В Германия, Англия, Франция, Русия, Италия, Австро-Унгария и САЩ се надига възмущение срещу Портата. Политици, писатели, учени се обявяват в защита на българите. Организират се събрания, митинги, парламентарни дебати. Виктор Юго, Дж. Гарибалди, Бисмарк, Уилям Гладстон и Чарлз Дарвин, Толстой, Достоевски, Тургенев, Менделеев са само част от имената на най-видните представители на тогавашния европейски свят, които застават на страната на българите. Значение за популяризиране на българската кауза има и мисията на Драган Цанков и Марко Балабанов, които посещават европейските столици, за да представят на правителствата на великите сили желанието на българския народ да добие право на самостоятелно управление.

Петко Петков

Редакцията на „Под лупа“ се извинява за евентуални пропуски и грешки. Засегнатите имат право на отговор.