17 намигвания в ЕС срещу Путин

Европейският съвет не постигна съгласие за среща между ЕС и Русия. Тя беше поискана от Франция и Германия, но се натъкна на съпротивата на 17 държави, повечето бивши колонии на Съветския съюз, запознати от собствен опит що е то Кремъл и неговата имперска политика.

Няколко извода се открояват по този казус.

1. Работи демократичният принцип да се зачита мнението на всички държави от ЕС, без значение какъв е техният размер и тежест по различни параметри в рамките на съюза. Ако някой си спомня какво беше СИВ, където безпрекословно се изпълняваше волята на Москва, ще разбере какво искам да кажа.

2. Не работи пропагандната лъжа на руската пропаганда, според която някогашните съветски сателити са “поробени” от ЕС- само си представете как  предполагаемо обща инициатива на евразийския “аналог” на ЕС, начело с Москва, може да бъде демонстративно да торпилирана от Беларус или Казахстан ( независимо от развиващите се там националистически чувства, които в дългосрочен план работят срещу руските имперски домогвания спрямо нейните съседи). 

3. Работи, макар и парадоксално, принципът “внимавай какво си пожелаваш”. Защото Путин и режимът му страстно жадуват да видят ЕС разединен, но в случая ефектът се оказа бумерангов. Разединените европейци препънаха надеждата на Кремъл да се изпъчи като желан събеседник на Европа въпреки разногласията си с нея. “Оказа се”, че Русия изобщо не е така неустоимо привлекателна.

4. Не работи руският опит за суровинен шантаж. Ако изключим България, която така и си остава 90 на сто зависима от доставките на руски енергоносители, останалите държави от ЕС работят усилено за откъсване от руския газов, петролен и прочее потоци от суровини – дори и “Северен поток 2” не променя този стремеж.

5. Работи в някаква степен в България и днес приписваната на кобургите  мантра “Винаги с Германия, никога срещу Русия”. Особено по отношение на втората част от изречението. Българското мълчание сред европейските гласове против среща с Путин може да се тълкува, освен като традиционно снишаване пред Кремъл, също и като нежелание за противопоставяне на Германия.  

6. Във връзка с горната точка възниква въпросът: наистина ли има промяна в България по оста Изток-Запад след като “ балансьорът” Методиевич падна от въжето, върху което жонглираше?

https://ivo.bg/2021/06/25/17-%d0%bd%d0%b0%d0%bc%d0%b8%d0%b3%d0%b2%d0%b0%...