2017 – България е по-малко европейска отпреди 10 години и повече „евразийска“
© Георги Кожухаров
В края на годината „Дневник“ спази традицията си и се обърна към философи, политолози и социолози за оценка на процесите, събитията и личностите на 2017 г. Днес публикуваме оценките на проф. Евгений Дайнов. Четете вспециалната тема „Годината“.
С какво ще запомните българската политическа 2017 г.?
– С разгръщането на държавна политика за тормоз над критиците на властта – политика, почерпена от книгата „1984“ в частта „петминутка на омразата“. Публикуват се списъци и свитъци (писани от анонимни лакеи на властта) на „врагове на народа“ – нещо, невиждано от диктаторските времена насам. За всички свои провали, особено по линия „Европейски съюз“, ГЕРБ обвинява ту „Зелените“, ту – „Да, България“; все партии, никога не упражнявали никаква порция от властта.
В бъдеще може би ще гледаме на 2017-та като годината, в която властта се опита да омаскари и заглуши всички свои критици със средствата на Гьобелс от 30-те години и на Путин / Ердоган днес.
Коя е думата на тази година в България (Жана Попова предложи в „Култура“ да е „постцензура“)?
– „Председателството“, членувано.
Защо в края на 2017 г. управляващите се заеха да търсят виновни за „престъпната приватизация“?
– Няколко видими причини:
1. За да ударят Корнелия Нинова и й отслабят позициите вътре в БСП;
2. За да внушат следното равенство: „Костов/ОДС = крадци = всички днешни наследници на „синьото“ и те са крадци = да си налягат парцалите, да не вземем да ги арестуваме“.
Второто положение просто осъществява, с инструментите на превзетата власт, пропагандните тези на изданията на Пеевски относно „слугите на олигархията“ и подобни. С което ГЕРБ постигат обаче следното равенство, което не са планирали да постигнат: „Пеевски=ГЕРБ“.
3. За да делегитимират частната собственост изобщо; и да пре-легитимират държавната. Така подготвят почвата за лозунга „Всичко в държавата, нищо извън държавата, нищо против държавата!“, разработен от Бенито Мусолини през 1923 година. Целта, за разлика от Мусолини, е битова: чрез държавата властващата групировка да присвоява ресурси.
В пост-социалистическа страна като България, делегитимирането на частната собственост неизбежно делегитимира и демокрацията като форма на организация на властта. ГЕРБ не знаят това (не четат книги), но го чувстват. Затова по-дългосрочната перспектива (т.е. отвъд експроприацията на собственост) е – подготовката за някакъв вид не-демократично управление. Дали това е възможно в рамките на ЕС и НАТО – предстои да видим.
Какъв е приносът на Обединените патриоти в управляващата коалиция?
– Постепенно покриват с битово-нацистки лак сегашния модел на властване. Полека превеждат нравите на милиционер-социализма в национал-социализъм. От тази гледна точка ОП печелят, в стратегически план, повече от ГЕРБ, чиито ползи са само тактически: национал-социализмът е по-привлекателен, за типа гласоподаватели, които гласуват за партии като ГЕРБ, отколкото – милиционер-социализмът.
Как оценявате Бойко Борисов в новата му роля на „дипломат и геополитик“ (по израз в медиите)? Изненадва ли с нещо министър-председателят в третия си мандат?
– Стоплянето на отношенията с Македония е постижение, макар по-голямата част от него да е на самите македонци, които престанаха да „се правят на интересни“. Фарсовите визити по арабски емирства и султанства не се броят – имаше такива и миналия път, от които не последва нищо (освен може би някакви лични приходи за някои участници). Слугуването на Русия става все по-видимо. Не желая да коментирам приноса на Борисов за стабилността на Германия („Прегърнах Меркел и й дадох кураж да прави правителство“…).
Борисов ме изненадва с това, че страхът, който видимо го гони от около година и половина, като че се усилва. От какво е този страх? Подозирам, че отговорът, когато го научим, ще промени нашата представа за управлението на страната.
Мнозинството или опозицията задава тона в парламента?
– Опозицията е имитациона, което личи от гласуванията по ключови въпроси. Мозинството – т.е. Борисов и Цветанов – задават тона.
Чия партия е ГЕРБ?
– На Пеевски и Борисов, в този порядък.
Чия партия е БСП?
– На различни боричкащи се кланове, над които се рее Нинова, опитваща се да е над клановите боричкания, за да не затъне с някой от замесените в противоборството. БСП може да не е „на Русия“, но е категорично инструмент, работещ в интерес на Русия.
Чия партия е ДПС?
– На Ахмед Доган.
Как оценявате първата (почти цяла) година на президента Радев?
– Очевидно човекът не е злонамерен – на няколко пъти заставаше зад правилни позиции, изразявани в обществото. Проспа обаче извънредното законодателство на ГЕРБ, което е глупост от негова страна, защото след края на мандата му това законодателство може да го вкара в ареста за доста време. Изобщо – време е да престане да сънува самолети и да става политик, инак ще го оглозгат, а и гражданството няма да има полза от него.
Има ли действително разделение на властите?
– Не. Реалната власт е, в основни линии, събрана в трима – Борисов, Цацаров, Пеевски. А те не са разделени в основната си политическа философия: че властта е неограничена и служи, за да се усвоява ресурс от обществото. Което е философията на руските, да речем, царе от Иван Грозни насам и обяснява лекотата, с която българската върхушка си общува с кремълската.
Европейска страна ли е България десет години след влизането в Европейския съюз?
– Някои индустрии и някои градове в България са европейски. По отношение обаче на основни „европейски“ репери – независим живот на гражданите, свобода на изказа, закрила на частната собственост, свобода от произвола на властта – България е по-малко европейска отколкото беше преди 10 години и повече „евразийска“: гражданите са все по-зависими и по-незащитени срещу произвола на властта, свободата на изказа е силно ограничена, частната собственост се превзема непрестанно.
