2023 г.: „Спасител“ няма да дойде. От нас зависи
Надявам се, ако в рамките на 48-ия парламент не се формира правителство, 49-то Народно събрание да затвори този изборен маратон.
По традиция в началото на всяка година „Дневник“ публикува прогнозите и пожеланията на наблюдатели – философи, писатели, политолози, социолози. Какви са очакванията им за новата 2023 г.? Ще донесе ли тя мир и справедлив край на войната на Русия срещу Украйна? В национален план – ще се състави ли устойчив кабинет или отново ще има поредица от парламентарни избори? Ще донесат ли промяна местните избори? Ще стане ли животът ни по-добър?
Публикувахме равносметката за изминалата 2022 г., а сега четете какво мислят нашите автори за новата година. След проф. Ивайло Дичев, Добромир Живков, Боряна Димитрова, Асен Асенов, Деян Кюранов и Калоян Велчев днес Ви предлагаме отговорите на доц. д-р Наталия Киселова, преподавател по конституционно право. Заглавието е на редакцията.
Какви са надеждите ви и какви опасенията за 2023 г.?
– Надежди за озаптяване на пълзящата инфлация и за съставяне на парламентарно правителство би следвало да има. Но опасенията ми са по-скоро за повишаване на инфлацията и още поне половин година без редовно избрано правителство. Особено ако рафинерията в Бургас затвори, то тогава ще имаме „перфектната“ буря.
Ще свърши ли войната?
– Иска ми се да кажа „да“, но е възможно да продължи още поне година. Усилията вече трябва да се насочат към спиране на огъня и сядане на масата за преговори и за дипломация. Двете страни трябва да имат усещането, че излизат достойно от този конфликт (единият да мисли, че не е загубил, а другия – че е морален победител). Който постигне преговори и мир, ще получи Нобел.
В глобален план кое е най-доброто и най-лошото, което може да се случи?
– В глобален план мисля, че трябва да наблюдаваме Великобритания (заради новия държавен глава и усилията на Шотландия да обяви самостоятелност) и Италия (Джорджа Мелони ще се опита да стане лидер на ЕС). Много интересно ще бъде и в Израел (поведението на Бенямин Нетаняху като премиер за шести път).
Кое е неизбежно?
– Надявам се, че мирът в Европа.
Фокус България: ще има ли най-накрая стабилно ново управление?
– Надявам се, ако в рамките на 48-ия парламент не се формира правителство, 49-то Народно събрание да затвори този изборен маратон и да се установи по-стабилно мнозинство, а от там и правителство. Изборният маратон изтощава едни партии, а на други не вреди съществено. Това не разбраха някои нови политици.
Очаквате ли нови политически проекти, които могат да имат тежест/шанс за изборни успехи?
– На пръв поглед няма нови субекти на терена, но според мен е възможно „Спаси София“ да се преобразува в „Спаси България“ или нещо подобно. Особено ако има предсрочни парламентарни и редовни местни избори едновременно.
Кои ще са факторите с най-голяма тежест върху вътрешнополитическите процеси?
– На политическия терен с най-голяма тежест е държавният глава по силата на своя мандат (формално започна на 22 януари 2022 и ще продължи до 22.01.2027 г.). Всички останали политически играчи имат много по-къс хоризонт към момента.
Вторият субект е квазиполитически – главният прокурор. Неговият мандат започна на 18 декември 2019 г. и ще приключи към декември 2026 г. Всички други са с по-къси мандати или с малки възможности към настоящия момент да повлияят на политическия процес у нас.
Местните избори ще разклатят ли феодалните практики?
– Възможно е, ще имаме повече разнообразие в кметове на общините в сравнение с 2019 г. и това ще доведе до разместване на пластовете. Дали ще се преодолее феодализацията – зависи не само от правилата, но и от правителството.
Очаквате ли изненади и какви от местния вот?
– Изненади ще има. В градовете, които са областни центрове, са възможни промени. Както леви избиратели подкрепиха десни кандидати, очаквам десни избиратели да подкрепят леви кандидати. Най-голямата изненада ще е кмет от ГЕРБ в София при това пилеене на пари без подобряване на средата за живеене (настилките на тротоарите са най-малкото, но най-видимото).
Има ли шанс да се случи някоя от неслучилите се над 30 години реформи? В коя сфера?
– Реформата не е въпрос на една календарна година. Коя реформа се провежда, че да завърши през идващата? Странно предположение правя, но да кажем, че е възможна смяна на върха в БФС. Сериозно, можем да направим крачка при създаване на процедура за търсене на отговорност на главния прокурор (дисциплинарна, наказателна).
Ще изплува ли мнозинството от българското общество от блатото на руската пропаганда, дезинформацията и апатията?
– Влиянието на медиите не е толкова силно, както беше преди появата на социалните мрежи. Поради това и дезинформация от всякакви източници много по-силно влияе. Мисля, че пропаганда има от повече от една държава.
За съжаление, печатната преса, във вида, в който я познаваме, умира, и това ще даде почва за все повече конспирации, намеса на изкуствен интелект и от там вместо гледни точки – деизнформация в социалните мрежи.
Какво пожелавате за 2023 г.?
– Ако през 2022-ра сме се разделили с илюзиите, че войната не е само във филмите, книгите или картините на стената или че промяната на режима е само въпрос на избор на политици с дипломи, които да ни управляват.
Пожелавам си да осъзнаем като общество, както в приказката за неволята, че излизането от калта е въпрос на наши съвместни усилия и поемане на отговорност. „Спасител“ няма да дойде. От нас зависи. Както е казал поета: „о, мъчна участ да си свободен!“.
