60 подписа срещу един
Николай Флоров
От 27 години до днес чувам все същия вопъл: «ТОЛКОВА ЛИ БЯХМЕ НАИВНИ?»
Става дума за цялата каста пишман революционери, прогресивни интелектуалци, и любители на «Комунизма си отива», които считат, че нещата не са проработили по техен кеф след главозамайващата 1989-та година.
Ами не проработиха. А бяхте ли наивни? Ами да, бяхте – малко или много им повярвахте.
Да бъдем по-точни – повярвахте на комунистите че могат да са нещо друго освен това, което са – престъпници!
Днес е ясно – 1989-та беше белязана от най-големия си недостатък – наивността, че всичко може да стане «со кроце и со благо».
Приспана съвест? Промити мозъци? Поетични романтици? Може би от всичко по малко.
Но е непростимо след цели 27 години да излезе един-единствен човек с един-единствен подпис срещу дъщерята на комунистическия гаулайтер Георги Боков, жадуваща да служи на Москва като генерален секретар на ООН! 60 подписа срещу един – 60 : 1 за Държавна Сигурност!
Непростимо е да гледаш как никой не прояви своята колективна отговорност за участие в една решителна антикомунистическа опозиция, макар че всички до болка виждат гаврата, поднесена на страната като демокрация!
Макар че законите са там, правата са там и то гарантирани по конституция – къде сте вие, наивници? Докато те си плетат кошницата, вие предпочитате да словоблудствате по форумите!
Наивници ли? Ами какво друго!
