77 години от "кървавата баня" в Хасково - 12 септември 1944г.

Българските офицери, полковник Велико Маринов, капитан Георги Чукурлиев, поручик Начо Гюлемезов, Панайот Танев, Димитър Маразов, Михаил Илиев и Петър Ангелови - войници са вкарани в капан и безмилостно избити.
Комунистически терористи и червеноармейци съветски другари избиват 7 български офицери от гарнизона начело с командира му полковник Велико Маринов (на снимката) от 2-ри артилерийски полк. Трагично събитие, което отсъства изцяло от така наречената българска история, писана все още от комунисти и русофили и не се отразява от ""българските"" медии.
В продължение на 4 дена след преврата в София на 9 септември 1944г. Хасково отказва да признае ОФ-властта. Войската отказва да предаде властта на доведените от Червената армия шумкари. Комендантът на града и командир на полка полковник Велико Маринов - достоен офицер и герой от две войни, отказва да капитулира. На 12.09.1944г. комунистите организират кървав погром. Полк. Велико Маринов получава предложение от шумкарите от отряд "Асен Златаров" и Борисовградският отряд за помирение между тях и войската. Това е коварен план за разправа чрез измама. Полк. В. Маринов се хваща на клопката и приема предложението. Шумкарите навлизат в града и в двора на 2 - ри арт. полк. Пред щаба на полка се строяват офицери, войници и шумкари. Очаква се идването на командира. Когато полк. В. Маринов излиза от щаба с група офицери, шумкарите откриват огън със шмайзери и го убиват.
Комунистите съчиняват друга версия за събитията. Според нея има провокация. Разнася се картечен откос от прозорците от втория етаж на една от сградите. Анархистът Манол Васев и комунистът Васил Боев предприемат действия по разгрома на подготвяната ""провокация"". Обезвредени са картечните гнезда и офицерите "фашисти". М. Васев раздава на хората наличното в склада оръжие, разбива вратите на оръжейния склад и тълпата се въоръжава. Митингът е окървавен. Убити са 3 граждани, вкл. нелегалният Дойчо Дойчев.
При кървавата саморазправа са убити общо 7 офицери от 2-ри артилерийски полк, вкл. началникът на гарнизона полковник Велико Маринов, капитан Георги Чукурлиев, поручик Начо Гюлемезов, Панайот Танев, Димитър Маразов, Михаил Илиев и Петър Ангелов. Това са 7 командващи офицери. След убийствата някакъв съветски другар минава покрай труповете на българските офицери и демонстративно произвежда контролен изстрел. Това доказва, че провокацията и била заповядана от съветските другари. Техните подведомствени комунисти остават ненаказани за престъплението си. През март 1945г. „народният съд” осъжда мъртвия вече командир, полк. Велико Маринов. В какво е бил обвинен не става ясно от документите, но посмъртно е осъден с конфискация на движимото и недвижимо имущество.
На мястото, където са разстреляни хасковските офицери днес е поставена възпоменателна плоча, до сградата на някогашния военен гарнизон на бул.”Раковски”.