Ако спечелят те - губи цял народ

Управляващи, политици, държавници – победихте, аз се отказвам. Спирам: да се боря с вас, да искам да се върна в моята родина, да мечтая за смислен живот в България, да бъда при семейството си. Спирам с илюзиите, че това е възможно за мен и хиляди други емигранти.

Наистина победихте! Поне с мен, се сбъдна една ваша мечта – българите от чужбина да си стоят там, да не ви се месят и само да пращат пари. А аз пари ще продължа да пращам, защото в България са моите родители.

Същите, които цял живот са работили и хрантутили предшествениците ви, а сега чакат края на дните си, карайки на мизерна пенсийка и това, което успея да заделя. Тези, които ми помогнаха да получа добро образование, което в момента не ми дава дори фалшивото самочувствие на интелигентен човек от средната класа.

Успяхте да ме направите цинична, апатична и твърдо уверена, че който и да е от вас, няма да оправи нещата, напротив – ще става по-зле и по-зле.

Защото, господа политици, криза има и при вас. Преди ни управляваха пряко посочените от червените кукловоди, след тях дойдоха слугите, а сега на дневен ред са слугите на слугите, тези, които не са допускани и през задния вход на седенките на сивите кардинали, дирижиращи жалкия реквием на една обещаваща държава, превърнала се в клоака. Мрачна помийна яма от бълбукащи дребни страсти за власт, пари, дрога, сласт и убийствено нисък интелект, всичко това постигнато за по-малко от сто години...

Омръзна ми да се надявам, че този народец най-сетне ще прогледне и ще заеме твърда позиция за единственото бъдеще, което му е останало - да го има въобще на картата на света. Но всичко, което видях и чух последния месец, последната седмица, вчера, ми доказа, че греша – промяна не може да има. Не и с тези хора, които ни се предлагат, не и с мазните лакейчета с лъснати тумбачета, със скрити и явни далаверки на дребно и по-едричко.

Хитреци, управлявани я от някое пожарникарче, я от някое ченгенце, я от олигарсче в сенчица, я от...Арменския поп или кой знае още кого. Чат-пат някое ново лице ме изумява, даже за момент и аз се поддадох на 20-годишния инстикт за избора на по-малкото зло или да се дава отрицателен вот, но не, този път няма да го допусна.

Нито искам аз да имам пръст в опорочаването на някой невинен гражданин, решил да се пробва в политиката, но абсолютно неподготвен за българския й вариант, пълен със съблазни, манипулации и откровено изнудване. Хора, несвикнали с лукса и въпросния манталитет, за по-малко от месец ще се превърнат в някакви подобия на Волен Сидеровци, Яне Яневци и всякаква друга такава паплач. А на България само това й липсва – нови сатрапи, с недоказани и неизживени фантазии.

Така че, аз наистина се предавам и приемам философията на старите емигранти – давай си част от парите в България, но не разчитай, че това отново някога ще е твоя родина.

Реши сам за себе си как ще научиш децата си на родолюбие, без да ги приковаваш и тях за тоя воденичен камък – България, защото, когато те започнат да работят, дори няма да имат близки в тази държава, позната им по-скоро като туристическа дестинация и атракция от селски тип, отколкото като страната, дала някога живот на родителите им.

Затова още известно време ще ви даваме парите си, но никога повече гласа си.

Йорданка ДИМИТРОВА