Ако Йеронимус Бош беше българин, а Виденов и Гечев се бяха родили в Занзибар - част първа

Ако Йеронимус Бош беше българин, а Виденов и Гечев се бяха родили в Занзибар - Zonanews.bg

Днес се навършват 24 г. от паметните събития около НС, когато българските граждани вдигнаха истинско народно въстание срещу антибългарското управление на БСП, довело страната до нечувана финансова, социална, здравна и външнополитическа катастрофа. Текстът, който четете е моят принос в изследването на тези събития - не с мнения и догадки, а на базата на фактите, доказани с документи.

Антон Тодоров

Жан Виденов празнува победата на парламентарните избори декември 1994 г.

Описанието на ситуацията, в която България и българите посрещат новата 1997 г., би било по силите единствено на Йеронимус Бош.  „Гладни цигани крадат мърша от екарисажа“, „13 млрд. лева не стигат за пенсиите“, „6 милиарда не достигат за януарските пенсии“,  „Туберкулозни, луди и стари хора загиват от глад и студ“,  „Деветдесет и седем хиляди са официалните аборти у нас“,  „Пирогов свърши гипса“, „Ток и въглища по-скъпи с 43 %“, „Детските клиники са пред колапс“,  „България-икономическата пустиня на Европа“, „Храната поскъпва с часове“,  „Нощен бой за хляб в Перник“, „Цигани грабят гробищни кръстове за огрев“, „Гълъбите станаха храна на изгладнели пенсионери“,  „С ковашки клещи вадят в Ловеч зъбите на бедните“!

Управлението на БСП през 1995-1997 г. остави разрушителни последици върху българската икономика и финанси. Сривът на БВП от началото на 1996 до началото на 1997 г. е двуцифрен, а индексът на бедност за двете години социалистическо управление нараства от 5,5 % до 36 %.  Към 30 септември 1996 г. държавата дължи 29 млрд. лв. неизплатени заплати и 28 млрд. лв. вноски в държавното обществено осигуряване.  Дори в. „Дума“ пише, че най-големите длъжници са държавните фирми:„Към края на юли (1996 г.) НЕК е имала да внася 4 млрд. лв, „Кремиковци“ – 856 млн.лв., „София БТ“ – 243 млн. лв, а „Арома“ – 115 млн. лв.“
 

Списък на 71 държавни предприятия за финансово оздравяване, генерирали огромни загуби

В края на 1996 г. обменният курс спрямо американския долар бързо се обезценява, което води до ценови шок и срив на заплатите и пенсиите:

„През зимата на 1996-1997 г. е кулминацията на високата инфлация и финансовата нестабилност в страната. По-рано през 1996 г. българите стават свидетели на най-голямата криза в банковия сектор. Повече от 60 % от банките изпадат в несъстоятелност. Непрекъснатата девалвация на лева, националната валута, довежда до ситуация, при която пенсиите достигат 1-2 $ на месец, а заплатите - 3-4 $...Само за две седмици през януари 1997 г. цените на стоките, които правителството следи скачат с 31.8 %. За целия месец инфлацията скача над 100 %....Хиперинфлацията е факт.“  
 

Опашка от вложители пред Първа частна банка

Левът се използва за размяна във все по-малка степен, дори в ежедневните разплащания по магазините се използват щатски долари и германски марки. В началото на 1997  г. паниката на валутните пазари се развива с мощта и силата на цунами и заплашва да помете всичко и всички. На 3 януари 1997 г. курсът вече е 620 лв. за долар с прогноза за седмица да премине психологическата граница от 1000 лв, цената на хляб е 150 лв., а прогнозите са съвсем скоро да достигне 250 лв. На 3 януари Народното събрание се събира преди да е изтекла парламентарната ваканция, но настояване на Обединените демократични сили. В началото на заседанието Иван Костов представя от името на вносителите Декларация за мерките за спасение на България  като акцентира върху оценката, че страната се намира в бедствено икономическо положение, което налага извода, че е изчерпано политическото и общественото доверие в това Народно събрание и в правителството на БСП, което от 21 декември 1996 г. е в оставка. Основните точки на предлаганата декларация са постигане на национално съгласие за спасението на България, постигане на съгласие и обща воля за нов избор на управител и подуправители на БНБ, служебно правителство, което да поеме част от задълженията за въвеждане на валутен борд, предсрочни парламентарни избори, излъчване на екип, който да изработи програма за структурна реформа. Дебатите продължават пет часа, но парламентарното мнозинство отказва да гласува внесената от ОДС декларация  „Мерки за спасението на България“. Благовест Сендов закрива заседанието веднага след като Красимир Премянов предлага да започнат преговори по точките на документа, за да се изработи сериозна позиция за спасението на страната.  След като става ясно, че предложенията на опозицията няма да се приемат, 59 депутати веднага внасят в деловодството на парламента искане за второ извънредно заседание, което Благовест Сендов насрочва за 10 януари. На 3 януари ОДС организира митинг-шествие пред НДК под наслов „Ние, хората на България, трябва да спрем бедствието БСП!“ Съвсем логично, участниците се насочват към централата на БСП и  започват първите директни атаки срещу централата на БСП. Най-напред с камъни и яйца, а впоследствие и с опит за щурмуване на „Позитано“ 20, което с трудност е парирано от полицията. Докато страната навлиза в хиперинфлация правителството и финансовият министър в оставка (това е днешният подуправител, ръководител на управление „Банков надзор” и член на Управителния съвет на Българската народна банка Димитър Костов) внасят в НС проектобюджета за 1997 г., в който са заложени 500 лева фиксиран курс на лева за долар, 72 % инфлация и нулев ръст на БВП. Свирепата валутна криза намери пресечна точка с пълния крах на публичните финанси като резултат от банковата катастрофа, предизвикана от последователо погрешната политика както на ръководството на БНБ, така и на правителстовото.
 

Любомир Филипов, управител на БНБ към януари 1997 г., агент на Първо главно управление на ДС с псевдоним "Ровър"

Продължава във втора част