Атентатът в Бургас: колко струва да искаш с големите
Проблемът на българското правителство е, че упорито иска да го възприемат насериозно. Точно това е бедата в така нареченото разследване на атентата в Бургас. Страна, която не умее да разследва дори и пиян шофьор на пътя, през юли 2012 година реши да разследва терористичен атентат с корени в Близкия Изток.
Вие какво очаквахте да открие? „Хизбула“? Иран? Други екзотики, за които повече от трима министри надали са и чували?
колаж: Фейсбук
В момента обаче справедливото възмущение от едно нелепо правителство и съсипано от такива като него следствие е на път да слее всичко в едно: профила на терористичните организации, политиката на САЩ и Израел към „Хизбула“, физкултурната интелектуалност на Цветанов и веществените доказателства от един взрив.
Това, че кабинетът на Борисов е трудно постижим факт сам по себе си, няма никаква връзка с изводите за това кой стои зад атентата.
Налага се да го напомним, защото първите реакции след съобщението на българската държава, че „Хизбула“ стои зад взрива, доведоха до подигравки, че твърдението е невярно, произволно и манипулирано отвън.
Докато то всъщност е
манипулирано отвън, но надали невярно
И със сигурност не е произволно.
Европейските, американските и най-вече израелските служби за сигурност от десетилетия следят развитието на различните групировки в Близкия Изток. Тази професионална и дългогодишна дейност някак им беше отречена в България. Тук реагираха с подозрение на светкавичното твърдение на Израел и САЩ, че зад взрива стои именно „Хизбула“.
Въпросът беше: откъде знаят кой е виновникът, след като още пушекът над взривения автобус не се е разсеял?
Ами ето една хипотеза: това не е знание, добито по съдебна процедура, а знание, породено от опит и систематична грижа за сигурността на едни перманентно заплашени хора.
България по условие е подозрителна към това, защото има щастието да няма и представа какво означава перманентна заплаха за живота в една политически отговорна среда /Израел/.
Друг е въпросът на какво отгоре се твърди, че САЩ и Израел лъжат, след като българската публика изобщо не следи какво става в Близкия Изток. За събитията там рядко се говори по медиите, а когато се прави, това е в най-добрия случай повърхностно. Малкото специалисти по темата са маргинализирани, ако не са идеологически или партийно обвързани.
След взрива България имаше две адекватни възможности:
Първата беше да обяви, че има пълно доверие на заключенията за ролята на „Хизбула“, но че ще проведе разследване съвместно с чуждестранни опитни специалисти, за да се увери, че това вярно.
Втората беше да обяви, че не може да се произнася по заключения за „Хизбула“ или който и да било друг хипотетичен извършител, че няма капацитет за подобно разследване и че моли за професионална помощ.
Последното, което й трябваше, беше да спори с Израел и САЩ по техните изводи, като противопоставя на уникалния разузнавателен, съдебен и политически опит на тези две държави – какво? - собствения си капацитет за разследване.
Капацитет, който е добре известен от Брюксел до Владивосток с неспособността си да открие кой краде пари в многомилионен мащаб, кой убива мафиоти по улиците и кой продава дрога пред всяко трето училище.
Манипулирана ли е България от САЩ и Израел? Това е напълно очевидно. Двете могъщи държави имат не само знания и умения, но и политика в Близкия Изток, която не винаги съвпада с европейската.
За да избегне подобно развитие, България можеше да призове на помощ каквито си поиска
други експерти – френски, полски, норвежки, испански, германски...
От която и да било демократична държава, която няма силно изразени интереси в Близкия Изток, но има опит с професионалното разследване на терористични актове, масови убийства или политически атентати.
Следовател от посочените държави никога не би допуснал да му напътстват веществените доказателства в Белия дом или в Консултативния съвет за национална сигурност. Никога не би позволил да го унижават заради това, че отговаря на обществения интерес, като разказва докъде е стигнал /или не е стигнал/ в разследването си.
И най-вече това: никога не би допуснал да шикалкави, да важничи и да се размотава с престъпление от световен мащаб в продължение на повече от половин година.
Опасно ли е всичко, което стана, за сигурността на страната? Това също е очевидно. Доскоро всеки терорист знаеше, че в България е лесно да влезеш и да се разходиш с взрив пред охранителните камери. Сега вече знае и това, че тази неохранявана територия безропотно слуша „врага“.
Татяна Ваксберг
