Банковият фалит на България - четвърта част

Автор: Едвин Сугарев

Банковият фалит на България (corruptionbg.com)

Продължение от част трета.

ІІІ. Особените случаи[67]

9. Софиябанк – или какво става, когато централата не знае какво правят нейните банкови клонове

Случващото се в тази банка представлява особен интерес, тъй като доказва, че сериозни корупционни практики могат да се реализират не от централното ръководство на банката, а от отделни нейни клонове – а също и защото председател на УС на банката е Пламен Орешарски, който по това време не подозира, че един ден ще бъде министър-председател на България.

От съдържанието на обстойния одит, реализиран от АФА ООД, е видно, че към 31 декември 1994 г. Софиябанк не е имала проблеми с ликвидността и се е радвала на относително добро финансово състояние. Наистина, одиторите визират и някои тревожни според тях моменти – например високия ръст на необезпечените кредити, които към края на 1994 г. възлизат на 2 801 769 000 лева, или 44,05 процента от левовия кредитен портфейл. Обезпокоително е също така наличието на 1 691 127 000 лева несъбираеми кредити и 2 462 855 000 лева лихви по тях. Констатирано е даването на големи кредити, при което са дължими огромни суми не само по просрочената главница, но и по просрочените лихви – такова е положението с „Арсенал” АД, дължащ 891 709 000 лева, и с „Елпида-3” ООД, дължаща 168 811 000 лева, като се има предвид, че само „Елпида-3” има приравнена задбалансова експозиция в размер на 406 млн. лева.

Оказва се, че в Софиябанк има клонове, които изнасят печалбата на банката, но и такива, които благодарение на порочна кредитна политика работят изцяло на загуба. Спрямо един от тях одиторният екип е изразил специални резерви и изводите за неговата дейност звучат шокиращо. Именно въз основа на този прецедент в одиторския доклад се е формирало мнението, че връзката между валутното счетоводство и останалите звена на „Валутна дирекция” към централата на Софиябанк е по-скоро формална.

Изводите на одиторите за дейността на клон Хасково на Софиябанк са доста тревожни. Те подчертават, че наред с постигнатите общо за банката добри резултати от валутната дейност са установени и съществени слабости при осъществяването на валутните операции в клон Хасково, което е довело до формиране на резерв в одиторски доклад.

През проверявания период клонът е осъществил покупки (около 16 млн. долара) и продажби (около 28 млн. долара) на валута в изключително големи за отделен банков клон размери. При това си е осигурявал ресурси при негативни условия и резултати за банката чрез централата и главно самостоятелно – от други финансови институции.

Подчертава се, че извършената проверка от одиторския екип е на репрезентативен принцип и направените изводи не могат да се приемат за изчерпателни. Според одиторите обаче неблагоприятните последици за банката като цяло от състоянието и операциите на клон Хасково в резултат на слабости и празноти в организацията, осъществяването и най-вече в текущия контрол върху валутните сделки, както и по отношение на правомощията на съответните длъжностни лица за поемане от името и за сметка на банката на ангажименти във връзка с тези операции,  крият голям потенциален риск.

Изводите на одиторския екип са потвърдени и от извършената от дирекция „Вътрешен контрол” подробна проверка от 10 април до 2 юни 1995 г. Има се предвид следното:

 

– Към 31 декември 1994 г. в клона са отчетени външни валутни депозити в размер на 3 млн. долара с левова равностойност 198 045 000 лева. Същите са отнесени по аналитични депозитни сметки без конкретно наименование и контрагент. По време и на двете проверки не е представена документацията, доказваща произхода им – договори и първични документи, както и основания за счетоводните записвания.

– По време на проверката при провежданите разговори бившият директор на клона Цецка Петрова представя различни, дори противоречащи на ситуацията обяснения, в които се посочват различни адресати – длъжници на банката, в това число Агробизнесбанк АД, ФБК „Амигос”, клиенти-кредитополучатели като ЕТ „Звездица – Звездица Тикатова”, ЕФ „Милена – ДП” и др.

 

При изпращане на писма за потвърждение до предполагаемите контрагенти за наличие на насрещно салдо в техните баланси проверяващите получават писмени отговори, че те нямат отразени задължения към Софиябанк АД, в частност клон Хасково. Това обстоятелство налага да бъдат изразени и резерви в официалния одиторски доклад по отношение на реалността като размер, произход, съдържание и възвращаемост на тези активи на банката, отразени в счетоводния й баланс към 31 декември 1994 г. като „други активи”.

Отбелязано е, че съществува риск една голяма част от сумата да представлява реална загуба за банката, която не е била съответно счетоводно отразена към настоящия момент. Одиторите посочват, че освен незабавното изпращане на екип от дирекция „Вътрешен контрол”, са били проведени множество срещи и разговори с евентуалните контрагенти-длъжници на банката. Само че задълженията не са били потвърдени. И по-точно:

 

Дирекция „Сигурност” издири фирмите и адресите и връчи писмата за потвърждение. Проведени бяха и две заседания на съвета на директорите с наше участие, на които въпросът беше обсъждан. За съжаление, направеното остана без резултат и вземанията останаха непотвърдени. Нещо повече, писмените обяснения, които бяха предоставени на съвета на директорите за случая, не се потвърдиха от извършената от дирекция „Вътрешен контрол” проверка.

 

Констатирано е, че получените валутни депозити не намират съответно счетоводно изражение, с което не се отразяват вярно задълженията и поетите ангажименти; че валутно-финансовите операции не се оформят с необходимата първична документация (съгласно ЗЧ); че липсват договори и първични документи, което не позволява, от една страна, да се проследят взаимоотношенията с контрагентите и какви ангажименти е поел клонът спрямо тях, и от друга – какъв е ефектът за банката. Също – че извършените валутни операции се осчетоводяват чрез прилагане на некоректни отчетни техники и методики, неотговарящи на тяхното фактическо съдържание, като начинът на документиране и осчетоводяване на валутните операции води до създаване на неточна информация за управлението, която завоалира същността на реално извършените сделки и не позволява да се вземат съответните управленски решения за контрол и санкциониране. Например в клона са извършени сделки, които съгласно ЗБКД би следвало да се отразят като кредитни и да се оформят по съответния начин, вместо това те се отчитат като депозити.

В заключителната си оценка одиторите отново изрично подчертават:

 

Изразяваме резерви по отношение на реалността като размер, произход, съдържание и възвращаемост на част от активите на банката в размер на 198 045 000 лева, отразени в баланса като „Други активи” поради липса на категорични документални доказателства и потвърждения за и от насрещния контрагент и установени и от проверката на вътрешния контрол нарушения в клон Хасково при извършване на валутните операции.

 

Казано с думи прости, парите са откраднати, а банката се е опитала да прикрие тяхната липса, вписвайки ги в баланса като „други активи”. Това финансово престъпление е станало повод за съответното подвеждане под отговорност на Цецка Петрова, която година по-късно бива издирвана чрез Интерпол.[68] Разследванията на HCлC и ЦСБОП междувпрочем достатъчно ясно показват къде са отишли въпросните 3 млн.долара – в касите на „приятелския кръг” „Орион” и в личните сметки на Румен Мирчов Спасов. Ако направим рекапитулация на ограбените от приятелския кръг суми, ще видим, че само легалната част от тях надхвърля 19 млн. долара – 10,5 млн. долара необслужвани кредити на „Орион” към БЗК, 6 млн. долара откраднати от Майкъл Чорни (Михаил Чьорни) и 3 млн. долара откраднати от Софиябанк. Според собствените признания на основния дилър на групировката Павел Тренев още около 10 млн. долара са били завъртени в чисто криминални финансови операции от пирамидален тип.[69]

(Първа страница от ръкописно свидетелство от Павел Тренев, в което се описва как е бил отвлечен от Валентин Дарев. Източник: Личен архив. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

 

Поразителното в случая обаче не е финансовото разбойничество на приятелския кръг „Орион”. Поразителното е, че след установените и доказани в одиторския доклад финансови злоупотреби на Цецка Петрова, за които по закон се полагат доста години затвор, въпросната дама става изпълнителен директор на Българска земеделска и промишлена банка (БЗПБ), известна още като „банката на орсовките”, която надлежно е получила лиценз от БНБ. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗБКД при даване на лиценз задължително се изисква да бъдат представени имената и адресите на лицата, които ще управляват и представляват банката, и сведения за тяхната квалификация и опит в банковото дело.

Следователно, за да бъде лицензирана БЗПБ с изпълнителен директор Цецка Петрова, са възможни само две хипотези. Или никой в БНБ не е чел одита на Софиябанк и не е чувал за скандалния случай с нейния Хасковски клон (което едва ли е възможно), или някой съзнателно е премълчал известните му обстоятелства и с това е нарушил и закона, и банковата етика. Право, но и задължение на прокуратурата е да установи кой по-точно е бил този някой. Това, разбира се, не се случва.

10. Сирбанк, или замитането на следите

 

Обикновено банковата консолидация се разглежда в контекста на съзнателните усилия за стабилизиране и укрепване на неимоверно разроилата се банкова система. В някои случаи обаче тя се превръща в механизъм, прикриващ следите от сериозни банкови злоупотреби.

Емблематичен пример в това отношение е Сирбанк. Когато в края на 1996 г. се развихря най-драматичната банкова криза в историята на прехода, Сирбанк отдавна не съществува. Регистрирана с 50 млн. лева капитал на 11 декември 1990 г. при 93,7 процента държавно участие, през 1995 г. банката се консолидира с Елинпелинската търговска банка (ТБ) и Карловската търговска банка (ТБ) в ТБ Средец. По-късно и самата ТБ Средец на свой ред е консолидирана. След две поредни консолидации, естествено, е трудно, да не кажем невъзможно, да се открият дирите на извършените финансови нарушения – банката е мимикрирала, следите са заметени. Може би защото някой е бързал да прикрие впечатляващата кредитна дейност на тази банка, която съдържа доста емблематични примери за това как се дават кредити без покритие и как се произвеждат кредитни милионери.

Сирбанк е била твърде щедра в това раздаване. В разрез със законовите изисквания банката е раздала кредити на фирми и граждани, повечето от които съмнителни и несъбираеми, в размер на около 20 млн. долара, което е десетки пъти повече от нейния основен капитал.

Проверката, направена за дейността на Сирбанк през 1993 и 1994 г. от дипломирани експерт-счетоводители[70], констатира, че за обезпечение на отделни валутни и сконтови[71] операции са били приемани записи на заповед, които са подписани само от управителя на самата фирма, без да бъдат подписани от поръчители или да са авалирани от други търговски банки. Констатира се също предоставянето на кредити без проучване на финансовото състояние на съответните фирми и без проверки на място с цел установяване на наличността и състоянието на приетото обезпечение. Всичко това е довело до рязко влошаване на кредитния портфейл на банката: през 1994 г. в сравнение с предходната рязко са намалени раздадените редовни кредити – от 504 266 000 лева на 160 886 000 лева За сметка на това съмнителните кредити група „А” са се увеличили 22,6 пъти и са достигнали 2 049 842 000 лева. Съмнителните кредити група „Б” са нараснали 3,4 пъти, а безнадеждните – 2,4 пъти, достигайки сумата 587 308 000 лева, т.е. банката с 50 млн. лева собствен капитал е успяла да раздаде 587 млн. лева несъбираеми кредити!

Парите са раздавани с размах, но не на когото и да е. Двайсет и три фирми са получили 85 процента от всички раздадени кредити. Сирбанк например е предоставила на „Елпида-3”[72] кредити в размер 5 пъти по-голям от нейния собствен капитал, на ФБК-105 – в размер близо 4 пъти по-голям от капитала си, на Търговско-брокерска агенция (ТБА) „Холекс” – 6 пъти по-голям, на АФ „Агроюг” – Петрич – 3 пъти по-голям. Големи кредити са давани също на „Транскомерс” ООД, „Кедър – мебелна компания” ЕООД и др.

Не са заделени отговарящите на тази кредитна експанзия провизии в размер на 261 818 000 лева. Крайният рисков компонент се измерва със сумата 1 904 546 000 лева, а степента на покритие на активите е само 1,94 процента – или 100 лева активи имат покритие в капиталовата база само 1,94 лева.

Кому и как са били раздавани тези кредити? Това личи от състоянието на валутните сметки на Сирбанк към 7 април 1995 г. – непосредствено преди консолидацията. Общият дебит в тях се измерва с 1 095 000 591 лева, а отрицателното салдо е 812 790 762 лева. Най-голям длъжник е „Реформ Арсенал Инженеринг”, чието отрицателно салдо надхвърля 12 млн. долара. С по над 2 млн. долара на зелено са „Бромак Трейд” ЕООД, „Атлантида” ЕООД, „Елпида-3” и ТБА „Холекс”. Между големите длъжници са също „ЗММ – Михайловград” (905 000 марки), „Континентъл Пропъртис” ООД (1 млн. долара), „Оптим” ЕООД (954 000 долара) и др.

Как са били раздавани кредитите и срещу какви гаранции личи от Констативната записка за финансова ревизия[73], изготвена от банковите експерти на новоучредената ТБ Средец.

(Първа страница от констативна записка от Стоян Гигов, Пенка Христова, Емилия Узунова, Кира Поповска относно финансова проверка на клон "Сирбанк" от 25.04.1995 г. Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 49, а.е. 1424, л. 155. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

 

Почти постоянна практика са липсата на запис на заповед, липсата на отговорно пазене на заложената продукция, липсата на застраховане в полза на банката, изисквано от вътрешния правилник на Сирбанк. Широко застъпена е изключително порочната практика неизплатените заеми да се разсрочват, като се снижава при това и лихвеният процент. Няколко примера са особено показателни в това отношение:

 

1. С договор от 28 декември 1994 г. на „Елпида-3” е разрешен валутен кредит в размер на 300 000 долара със срок на погасяване 30 юни 1995 г. С анекс от 15 февруари 1995 г. размерът на кредита се увеличава на 1 420 000 долара. Предвижда се обезпечаване на кредита с бензиностанция в Петрич и с още три бензиностанции в Ботевград, Хасково и Ямбол. Увеличението в анекса е прието с протокол на съвета на директорите от 2 февруари 1995 г., който протокол обаче не е подписан и до ден днешен от председателя на съвета на директорите, тъй като ипотека за три от четирите бензиностанции изобщо не е учредена, с което се нарушават изискванията на Наредбата по кредитирането на Сирбанк.

2. Пак на „Елпида-3” е предоставен валутен кредит в размер на 10 500 000 долара. Кредитът е предоставен на 2 октомври 1992 г. със срок за еднократно погасяване 26 ноември 1992 г., който с анекс е удължен до 31 януари 1993 г. Към 18 април 1995 г. просроченият дълг е в размер на 3 004 081 долара плюс лихви в размер на 36 925 долара. Въпреки че с този заем „Елпида-3” ясно показва, че е некоректен длъжник, Сирбанк продължава да й отпуска кредити.

3. С договор от 23 ноември 1993 г. на „Нитекс” ЕАД е предоставена валутна кредитна линия в размер на 1 500 000 марки със срок на погасяване 30 декември 1994 г. Малко преди падежа, на 14 декември 1994 г., размерът на кредитната линия е увеличен на 1 700 000 марки, а лихвеният процент е намален от 20 процента на 18 процента. Съгласно протокол на кредитния съвет заемът трябва да бъде гарантиран със залог на движимо имущество и запис на заповед в размер на 1 200 000 марки, авалирана от фирма „Руен”. Такъв запис на заповед обаче липсва в кредитното досие, вместо това са заложени незастраховани готови облекла. Към 18 април 1995 г. дългът на фирмата е 1 609 646 марки.

4. На „Ратола” ЕООД е разрешен кредит от 300 000 марки. с краен срок на погасяване 30 юли 1994 г., обезпечен със запис на заповед на президента на фирмата и застрахователна полица с изтекъл срок. Просроченият дълг към 18 април 1995 г. е 208 072 марки главница и 17 227 марки лихви. Издаденият запис на заповед не отговаря на параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 9 на БНБ – не е авалирана от банка или безупречен платец. Не е сключен договор за залог на движимото имущество и няма фактури, удостоверяващи собствеността на стоките.

5. На „Ратола Мотърс” е предоставен овърдрафт кредит от 256 690 марки със срок на погасяване 28 юни 1994 г. Кредитът е обезпечен със залог на автомобили. Впоследствие се установява, че всички заложени автомобили са продадени, а сумите не са постъпили за погасяване на кредита. Просроченият дълг към 18 април 1995 г. е 256 690 марки главница и 44 716 марки лихви.

 

Могат да се посочат още много подобни примери. Още по-тежко е положението по сметка 666, където фигурират сконтовите записи – което личи от констативната записка от 25 април 1995 г. Сконтовите записи, предоставени срещу записи на заповед, не отговарят на параграф 1, т. 1 от Наредба № 9 на БНБ, не са спазени и изискванията на чл. 26 от Наредбата за кредитиране на Сирбанк. С изтекъл срок са сконтовите записи за 1 млн.  долара към ТБА „Холекс”, като записът на заповед е авалиран само от управителя на фирмата като физическо лице.[74]

(Запис за 1 млн. долара към ТБА "Холекс". Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 49, а.е. 1424, л. 167. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

 

 

Записът за 80 000 долара на „Континентъл Информейшън” пък изобщо не е авалиран.[75]

(Запис за 80 000 долара на „Континентъл Информейшън”, който не е авалиран.Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 49, а.е. 1424, л. 169. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

 

Отпуснатите на „Ракос – Константин Тотев” ЕТ 75 000 долара са свързани с ръкописен банков „документ”, при който гаранциите се поемат не с подпис и печат, а просто по телефона. Изтекъл е срокът и на заема от 25 750 долара, отпуснати на „Континентъл Пропъртис” ООД въз основа на запис на заповед, авалирана от незнаен чужденец и без фирмен печат.[76]

(Запис на заповед, с която „Сирбанк“ отпуска 25 750 долара на „Континентал пропъртис“, авалирана от незнаен чужденец и без печат – както и без договор за залог.Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 49, а.е. 1424, л. 172. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

 

Президентът на ТБА „Холекс” Стоян Стойчев пък попълва записи на заповед и сам си ги авалира в противоречие с Наредба № 9 на БНБ. Така той получава веднъж заем от 1 млн. долара с падеж 9 май 1995 г. и още веднъж 1 млн. долара с падеж 3 май 1995 г., като към 7 април 1995 г. по втория заем са погасени само 16 511 долара.[77]

(Заем от 1 млн. долара с падеж 9 май 1995 г. на Стоян Стойчев, президент на ТБА "Холекс".Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 49, а.е. 1424, л. 176. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

 

(Заем от 1 млн. долара с падеж 3 май 1995 г. на Стоян Стойчев, президент на ТБА "Холекс".Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 49, а.е. 1424, л. 177. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

 

„Бромак Трейд” ООД пък успява да измъкне 1 млн. долара чрез запис на заповед, авалирана от ФК „Фина-С” АД с подписа на небезизвестния Цветан Василев за фирмата, имаща междувпрочем същия адрес като „Бромак”.[78]

(Запис на заповед за 1 млн. долара, подписана от Цветан Василев.Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 49, а.е. 1424, л. 178. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

 

Авалираната сума обаче не е блокирана по сметките на „Фина-С”. 2 500 000 долара пък получава „ФБК 105” с авалиране от „Меридиан-1” ООД, от които 1 046 000 долара минават в друга партида за погасяване на сконтирана сума на „Сик Карс”.

Най-странен е обаче пинг-понгът, разигран с четири записа на заповед между „Атландида“ ЕООД и „Елпида-3”, всичките с един и същ падеж и издадени на една и съща дата. Схемата е следната: на 1 декември 1994 г. Бизнес банка – Петрич авалира пред Сирбанк запис на заповед в полза на „Атлантида”, въз основа на който сметката на фирмата с № 8804637443000 е заверена със сконтираната сума от 1 003 356 долара.[79]

(Едно от писмата, с които „Бизнес банк“ изпраща записи на заповед, авалирани в полза на фирма „Атлантида“ ЕООД на Никовай Вълчев Гайдаджиев.Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 49, а.е. 1424, л. 184. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

 

С друг съседен входящ номер, с друг мемориален ордер и с други подписи обаче е заверена същата сметка със същата сума.[80]

(Един от документите, с които фирма „Атлантида“ ЕООД авалира записи на заповед в размер на 1 180 000 долара в полза на „Елпида - 3“ ООД.Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 49, а.е. 1424, л. 187. Кликнете тук, за да видите останалите.)

 

Със същото писмо от Бизнес банка в два екземпляра с различни входящи и изходящи номера и с два записа на заповед от „Атлантида”, авалирани в полза на „Елпида-3” и джиросани на Сирбанк, сметките на „Елпида-3” са заверени също с двукратната сума от 1 002 970 долара. Така на практика с една и съща гаранция, авалирана от Бизнес банка – Петрич, двете фирми са измъкнали по над 2 млн. долара от Сирбанк.

Невероятното обаче не е в това. Невероятното е самият характер на залога. Какво ли е заложила „Атлантида”, фирма с уставен капитал от 50 000 лева с едноличен собственик Николай Вълчев Гайдаджиев, та да привлече в своя полза и в полза на „Елпида-3” такива огромни кредити? Обикновено се залагат валутни кредити, трайно движимо или недвижимо имущество, оставено на отговорно пазене. Г-н Гайдаджиев обаче се е изхитрил да предложи, а подуправителят на Сирбанк се е съгласил да приеме като залог не друго, а риба – жива риба! За целта е съставен специален договор за учредяване на залог, в който 2 500 000 броя жива риба – шаран, пъстърва, сом, бяла риба и костур са оценени на 250 млн. лева – по 100 лева парчето.[81]

(Първа страница от договор за учредяване на залог върху движимо имущество като обезпечаване на кредит, движимото имущество тук е жива риба на брой 2 500 000 (шаран, пъстърва, костур, сом, бяла риба) на стойност 250 000 000 лева.Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 49, а.е. 1424, л. 192. Кликнете тук, за да видите целия документ.)

 

Чудно наистина как ли са ги преброили, докато са си плували?! Неведоми са далаверите на техен гръб в язовира край Ивайловград. За да бъде всичко в ред, застрахователното дружество на „Мултигруп“ – „София Инс”, застрахова шараните и костурите, наречени формулярно „животни”[82].

(Застрахователна полица №4800239 от 27.09.1994 г., за застраховане на 2 500 000 броя риби.Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 49, а.е. 1424, л. 193. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

 

Има дори и „ветеринарно заключение” от ветеринарния специалист д-р Камен Янков, според което рибите са „технически обезпечени” и „свободни от заразни заболявания”[83]. Има и протокол за отговорно пазене, подписан между Сирбанк и „материално-отговорното лице” – който се оказва пак президентът на „Атлантида” Николай Гайдаджиев.[84]

(Протокол за отговорно пазене на 2 500 000 риби.Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 49, а.е. 1424, л. 194. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.)

 

И така – рибата във водата се е оказала повод за даване на 4 млн. долара кредит. Случаят е емблематичен за абсурдните залози, учредявани при даването на кредити фактически без покритие. Дребна подробност е, че Николай Гайдаджиев не само че не е собственик на имагинерните 2 500 000 броя жива риба, но според полицейски източници дори няма редовен договор за аренда на язовира край Ивайловград. Както и фактът, че „Атлантида” всъщност е повече борческа структура, отколкото нормална фирма, и че Николай Гайдаджиев е всъщност близък „съдружник” на Иво Карамански, както и че по-късно същият – вече не скрит зад „Атлантида“, а зад „Булфиш” – хазяйничи на други язовири благодарение на скандални арендни договори или изобщо без такива.

Трябва ли да ни учудва, при наличието на такъв прецедент, нещо в дейността на Сирбанк? Например, че предоставената по договор за управление от ФБК-105 сума в размер на 1 355 000 долара е разсрочвана от година на година, докато най-накрая записът на заповед, предоставен на банката от ФКБ-105 и издаден от „Меридиан-1”, се е оказал авалиран от БЗК със срок 2000 г.? Или например факта, че "„Броман” ООД е измъкнала от Сирбанк 5 102 920 лева с чек без покритие, издаден от ЕТ „Белла-Белла Хърлова”? Или че банката е дала огромен кредит на „Братя Сярови” – Стара Загора, за който нито има решение на съвета на директорите, нито има учреден залог. Или че са раздавани заеми, без да е искан баланс и отчет за приходите и разходите от кредитополучателите, както и със заемите, отпуснати на „Елпида-3”, „Аско-ВАГ”, „Виа Инвестмънт”, „Деспотов ЕТ” и много други. Банката обаче така или иначе е „консолидирана”, при това на два етапа. Принципът на консолидациите по български, изглежда, е такъв – към една потъваща и прогнила от корупция банка се привързват две-три добри банки и се получава един средно лош банков конгламерат, обременен от стари наследени грехове и задължения. Това обаче не е било от значение за ръководството на БНБ. Изглежда, по-важно е било тъкмо тези стари грехове и задължения да бъдат прикрити, а следите от финансовите престъпления – заметени.

 

Край на четвърта част. Следва продължение