Безпощадна метафора за днешна България!

Николай Слатински, Фейсбук

Преди известно време написах текста „Законите на живота в амортизираната държава“.

А тази фотография е безпощадна метафора за днешна България!

Аз не мога нищо да променя в страната ни. Мога само, заедно с други мислещи, интелигентни, информирани и загрижени хора да съм нещо като система за ранно сигнализиране. За да може от симптомите и синдромите да се долови болестта, разяждаща отвътре организма.

И няма никаква утеха, че някой ден аз и такива като мен ще се окажем прави.

Тогава огромното мнозинство хора ще се питат – защо нищо не направихме, защо ни бе все едно, защо живяхме с широко затворени очи, защо допуснахме безхаберието и некадърността да разяждат държавата и държавността?

Тогава огромното мнозинство хора ще се срамуват от тези десетина години на безвремие, застой, корупция и уродливост.

Но най-важното е това, което казвам в този текст. Ние живеем в тотално амортизирана държава, в която цялата структура и инфраструктура се рушат; в която се строи в разрез с всички норми и стандарти и тотално безконтролно – защото се краде корупционно и безсъвестно; в която ходим по минно поле на спотаили се нещастия заради безхаберие, андрешковщина, байганьовщина и големановщина; в която въпросът не е Дали ще се случи поредното нещастие, а по Какъв повод ще бъде следващият национален траур.

Българи, бдете, бъдете бдителни, защото започва да става страшно да живееш в България! България е Държавата-Риск.

И не може да бъде другояче, докато България не започне да се управлява съвременно, компетентно, със знание и по законите на стратегическия мениджмънт.

Държава, която не се управлява така, изобщо не се управлява.

Държава, която не се управлява, нищо добро не я чака.

Пак казвам – въпросът не е Дали, а Кога…

Поредната беда е зад ъгъла.

А какво трябва да се направи е написано в този мой текст.