Битката за Балканите
Николай Флоров
До тук битката върви добре: Гърция изрита безцеремонно двама руски дипломати, вселенския патриарх показа среден пръст на московския, когато първия заяви претенции за константинополската патриаршия – ни по-малко, ни повече от старата царска мечта за Москва като третия Рим.
И двата шамара бяха звучни, особено след като кагебист Путин с лъснали очички седна на трона в Света Гора.
Изглежда безпрецедентната реакция на Македония срещу опитите на московеца да разбуни македонското просръбско малцинство го обиди страшно и в същото време направи българската дипломация да се пържи в собственото си двуличие и мълчание.
Да не си правим илюзии – Русия си иска Балканите и е готова и за преврати, както стана с проваления опит да се преобърне палачинката в Черна Гора.
И днес в тия събития Сърбия се лута като муха без глава, готова както винаги да двуличничи, готова да седи на два стола между Европа и Русия.
До тук московският олигархичен КаГеБизъм губи. И губи, защото Русия никога не си е давала сметка, че Балканите са на космическо разстояние от нейното късогледство – Балканите са и днес мозайка от народи като огледален образ на старата Източна Римска Империя, етнически, религиозно и политически, един от главните (ако не и най-главния) кръстопът на народите.
Да не забравяме, че заради агресивния турски ислям възраждащата се Западна Европа беше принудена да заобикаля цяла Африка, за да се добере до пазарите на Азия. Заради него тя също пое с корабите си да търси път към тях на запад и откри Америка.
Ислямът днес (и то много отдавна) е в идейна криза и балканските народи, престояли за дълго време под неговия похлупак, търсят своето бъдеще към Европа.
И днес Балканите са на този важен кръстопът, на който още Рим с гениално прозрение е прокарал пътищата, свързващи Европа и Азия.
Този факт продължава да определя до голяма степен развитията в този район и логично налага засилване на икономическите и политически отношение между разпокъсаните балкански народи, ако не искат да плащат скъпа цена за националните си грандомании.
България е в уникално положение: като част от европейския свят и НАТО тя е почти най-главния фактор за обединението на тези народи и тяхната европеизация и, колкото и парадоксално да звучи, е напълно в приемствеността на старата Римска Империя.
