“Българска следа” в света на копейките
“Знаете ли, че…”
Например, че една от руските официални агенции разпространи новина, според която “български читатели харесват много новия дизайн на копейката”. Така пише в заглавието на РИА “Новости”.
Признавам си, че не знаех за шикарния (както обичат да казват на руски) нов вид на руската копейка, който е предизвикал възторг сред български читатели. Знам само, че от близо век и половина има българи, който обичат копейките, с които ги купуват като крепостни селяни на руското влияние у нас.
Когато се натъкнах на това заглавие се озадачих и реших да се ограмотя относно причината за въпросния български възторг, който предизвика язвителни коментари в Русия от рода на подигравателната констатация, че очевидно Русия няма с какво друго да се похвали, освен на нивото на “красотата” на копейката.
Оказа се, че става дума за български ентусиасти, които са тунинговали съветски автомобил и това много се харесало на някакви български читатели, обсъждащи въпросните подобрения. https://ria.ru/20210315/kopeyka-1601228001.html
Като става дума за съветските автомобили, ето една снимка от 1980 година. Тя показва бензиностанция в Канада. С големи букви е изписано, че съветските лади няма да бъдат зареждани с бензин докато СССР не се изтегли (от Афганистан).
Не е странно, че толкова много българи от епохата на лада избягаха в Канада при първа възможност, когато СССР се “изтегли” от България в евразийските си простори, за да предаде там Богу дух.
Странно е само, понеже е доста противоестествено, че и 30 години по-късно у нас има некрофили, които хлипат любовно над останките от този съветски труп. Нямам предвид непременно разкрасяването на един от най-непривлекателните автомобили, произвеждан някога, което може да мине за ексцентрично занимание по реанимиране на едно грозно тяло.
Не това реанимиране, а реинкарнирането на съветското ни минало е истинския проблем на духа сред днешните българи, които живеят в един западен материален свят, но се чудят с какво да нахранят ината си, за да не признаят предимства му и да продължават своя Йеремиев плач над “доброто старо” време на съветската окупация.
