The Blue Room

Николай Флоров

 

Никой не е успял да опише новия съветски човек така, както другаря Леон Троцки – нито Ленин, нито Сталин: «ЦЕЛТА НА ЧОВЕКА ЩЕ БЪДЕ ДА ОВЛАДЕЕ ЧУВСТВАТА СИ, ДА ИЗДИГНЕ ИНСТИНКТИТЕ СИ ДО ВИСИНИТЕ НА СЪВЕСТТА, ДА ОВЛАДЕЕ ЧРЕЗ ВОЛЯТА  СКРИТИТЕ СИ ЖЕЛАНИЯ, А ОТ ТАМ ДА ИЗДИГНЕ СЕБЕ СИ НА НОВА ВИСОТА И ДА СЪЗДАДЕ НОВ ОБЩЕСТВЕН БИОЛОГИЧЕН ТИП, НЕЩО КАТО СУПЕРМЕН.»

В интервюто си с президента на България журналистът Кристиан Гайниц от авторитетния «Франкфуртер Алгемайне Цайтунг» пише, че в президентската резиденция «Бояна» до стаята за фитнес има стая за игра на покер и кино-заличка със сини кресла, използвана навремето от членовете на политбюро. В случая журналистът иска да каже «стая за BLUE MOVIES» (малък евфемизъм за порнография).

А сега да видим кои са били немирните момчета от политбюро, които са се развличали с покер и порн в «синята стая». Политбюро, (тоест супермените на партията, ОВЛАДЯЛИ ЧРЕЗ ВОЛЯТА СИ СКРИТИТЕ СИ ЖЕЛАНИЯ) съществува още от 1945 година. Да си припомним само имената на онези, които са доживяли до десетоноемврийския пленум в 1989 година:

Генсек – Тодор Живков

Членове на политбюро на ЦК на БКП:

Георги Атанасов, Милко Балев, Добри Джуров, Йордан Йотов, Пенчо Кубадински, Петър младенов, Иван Панев, Димитър Стоянов, Гриша Филипов.

Невъзможно е покрай тях да не са се облажили и кандидат-членовете на политбюро: Петко Данчев, Петър Дюлгеров, Георги Йорданов, Андрей Луканов, Стоян Овчаров, Григор Стоичков.

Честно ли би било ако не споменем, че в меда са бъркали с пръстче и секретарите на ЦК на БКП Йордан Йотов, Димитър (пардон – Дмитрий) Станишев, Димитър Стоянов, Емил Христов, Васил Цанов?

От 1945 до 1989 е изтекла много вода и много другари са минали през политбюро. Ние можем само да гадаем откога са решили да си направят своя тайничка BLUE ROOM, но затова пък знаем, че вилите и резиденциите достигат седемдесет и две-три. Ако само в половината е имало такива залички за разтуха и отмара на авангарда на работническата класа, то ние логично трябва да предположим, че политбюро и ЦК са се превърнали в  една солидна клиентела за BLUE MOVIES. От тук и съответните дискретни доставчици чрез посолства и всякакви там шпиони на всеки километър. Колко ли сладък им се е виждал медът – бъркаш в него и си ближеш пръстите!

Има обаче и неясни въпроси: колко богат е бил каталога с такива филми, или къде са тези филми сега? Без тях би било трудно да узнаем вкусовете на нашите лидери от златния век на българската култура. Признателните поколения днес искат да знаят и да пазят паметта за тези славни години, когато, щом всичко беше прекрасно, нямаше нужда да знаем за нищо.

Ето например в седемдесетте години на миналия век Принцеса Людмила беше написала статия във вестник «Култура» за филма DEEP THROAT, в който ни уверяваше, че филма е досадно скучен, тъй като актрисата само това правела през цялото време. Не се казваше какво е правела, но Принцесата явно беше гледала филма и знаеше. Загрижена за нашите ИНСТИНКТИ, КОИТО ПАРТИЯТА НА БАЩА Й ИСКАШЕ ДА ИЗДИГНЕ НА ВИСИНИТЕ НА СЪВЕСТТА, ДА ОВЛАДЕЕМ ЧРЕЗ ВОЛЯТА СИ СКРИТИТЕ СИ ЖЕЛАНИЯ, А ОТ ТАМ ДА ИЗДИГНЕМ СЕБЕ СИ НА НОВА ВИСОТА И ДА СЪЗДАДЕМ НОВ БИОЛОГИЧЕН ТИП – ХОМО СОВИЕТИКУС, Принцесата беше решила, че филма трябваше само да ни се обясни, но не и да ни се покаже. Не е известно също дали Принцесата не се е посвещавала в най-новото на порно-промишлеността в синята стая! 

Има и любопитни въпроси, за които нямаме отговор. Например знаели ли са верните съпруги, другарки в борбата на  палавите момчета от политбюро, за синята стая, или са знаели за «дългите им съвещания» за бъдещето на социализма?

А още по-любопитно е от кого е излязла първо идеята за синя стая, за малко повечко, така, секс? През постните години на купонната система злобните на майтапи българи дори са се майтапели с комсомолците, изпратени на пропагандна работа на село, за които никоя мома не е искала да се залепи, та им залепили и поговорката: «Закъсал като комсомолец на село». Та възможно е от ония години на комсомолски спомени на борба с онанизма да са се развинтили и фантазиите на бъдещите партийни ръководители!

Възможно е например и да са изкопирали опита на другарите от ГДР (виж филма «Животът на другите»). Немците по традиция не си поплюват със секса, особено жените, та може някой член на политбюро да се е осмелил да предложи и тия услуги за всеобщо ползване от висшите другари в партията. 

А може би идеята е излязла от самия генсек, другаря Тодор Живков? Защо не – той си падаше по тая и оная другарка, или поне очичките му шареха насам-натам също като на другаря Кубадински! 

Но най-любопитно е дали идеята за синя стая е била координирана и съгласувана със съветските другари! Дали от там са дошли нареждания и определения какво да се гледа и как да стане? 

Остава неясен и въпроса дали другарите са посещавали синята стая дружно или индивидуално. По моему, индивидуално би изглеждало като съмнително мероприятие, особено ако някой от другарите зачести повече от другите. 

При всички случаи е редка гледка да видиш цялото политбюро в синята стая, с  чаша бърбън и пура в ръка и с оня особен блясък в очите, напомнящ на известните думи на писателката Катрин Портер: «Изглежда всичко, което човек харесва, е или нелегално, или неморално, или раздебеляващо!»

Днес, когато синята стая има само музейна стойност,  комунистите чисто и просто са се предали на човешката си природа. Какво чудно има тогава, че те са  мафиоти, когато знаем че това им е природата, че за това най ги бива? И дори вече не трябва да се крият!