Болшой театър „Позитано” не знае умора
Евелина Гечева
Какво искаше да каже Нинова с „оставка има – оставка няма” – това се пита лявоориентираният избирател днес. Конгресът на БСП, който трябваше да гласува все още неподадената (!) от Нинова оставка и да премери силите на кандидатите за нейния пост, остави и други въпроси, не по-маловажни. Но ходът на лидера заслужава специално внимание.
Ако е просто хрумване, дори да е с цел запазване на единството на партията, не говори добре за стратезите на „Позитано”. Дали изобщо има такива обаче? И не можеха ли да калкулират рисковете предварително?
Нинова каза, че не иска партията да върви разединена към избори и това звучи напълно логично. Заговори се за връщане на членски книжки и за натиск върху структури – все неща със звучене от предишния лидерски сблъсък – между Първанов и Станишев. Той обаче завърши добре и за двамата – единият с два мандата държавен глава, другият – с бляскаво реализирана еврокариера. Къде ще отиде Нинова, ако душманите й надделеят? Това е въпросът, който вероятно тя самата си е задала и отговорът я е мотивирал да се откаже от оставката си.
Вариант Б е по-интересен. С риск да припишем на Нинова непритежавани от нея качества, имаме симптоми на отлична апаратна сръчност – дали нейна, дали на опитни в партийните игри съветници. Ако оттеглянето на оставката не е просто „за доброто на партията”, а за да се подлъжат враговете, да се покажат и да разкрият плановете си – браво, успешен ход. Дори необявилите се до момента като опозиция на лидера вече са видими. Полакомилите се пък за поста й тепърва ще видят другия край на партийната дружба.
От хода с оставката Нинова безспорно печели. Печелят и феновете на визията за БСП като огледално отражение на лидерската партия ГЕРБ. Но печалбите са дотук.
И по отношение на въпроса продава ли се БСП, стока ли е или кауза, също има интересни моменти. Може и да има истина в думите на Нинова за негативните последици от Станишевата дружба с ДПС, но кой да помни чак дотам. Днес ДПС повече от всякога работи като корпорация и това трябва да подхване Нинова, ако иска да е истински ляв лидер. Защо не го прави знаят само тя и група съветски учени. Една партия, която се обявява за опозиция на мафиотско управление, в действителност има по-малко сериозни ходове срещу мафията от шепа разследващи журналисти. Факт.
„Оставка има – оставка няма” беше забавно политическо шоу. То не просто показа на света от какво се вълнува БСП. Всички знаем – от себе си. То показа, че Болшой театър „Позитано” не знае умора и ще продължи. На всеки километър. И така – до края на света.
