Борисов нарича "свобода на словото" нещо друго - празните приказки, с които голяма част от журналистите започнаха да заместват реалната работа на терен *
И понеже за българския премиер е важно всичко да изглежда наред, въпреки че по тези географски ширини нищо не прави такова впечатление, той натърти за пореден път колко свободни са средствата за масова информация в България.
Борисов и "свободата на словото"
Твърдение, което всички, включително и той, знаем, че не е вярно. Тъй като ако беше истина, думите му към "разследващите журналисти" на пресконференцията нямаше да звучат като ирония. А тази ирония Борисов може да си позволи, защото в случай че в България съществуваха подобни репортери, именно той щеше да е първият обект на тяхно разследване.
Отбелязвайки, че в България има свобода на словото, министър-председателят за пореден път се "подсмихна" на медиите. А истината е друга - не, в България няма свобода на словото. И Бойко Борисов е сред хората, носещи вината за това.
Тук трябва да припомним откровението му отпреди години, че който контролира медиите и съда - той управлява. В крайна сметка фактите сочат, че контролиращият медийна империя депутат от ДПС Делян Пеевски явно "работи" добре с премиера. Колкото до главния прокурор Сотир Цацаров - него Борисов "сам си избра", както се чу в онзи запис от Банкя.
Борисов обаче нарича "свобода на словото" нещо друго - празните приказки, с които голяма част от журналистите започнаха да заместват реалната работа на терен. А работата на терен е стандарт, който се налага. Когато големите медии отказват или някой ги отказва да разработват значими теми, когато журналистически столчета се "опразват" и представители на властта не се свенят да заплашват други журналисти с това, когато с европейски пари правителството си купува внимание, когато на значими теми, разработени от по-малки медии не се обръща внимание, например заради рекламодател или политически натиск - тогава информационната среда създава вакуум. В този вакуум почти не се появява стойностна журналистика. И свобода на словото няма. Има социални медии, в които се говорят думи. И всеки може да си напише каквото пожелае. Но това не е свобода на словото. Свободата на медиите е те да работят по теми, непритискани от корпоративни или политически интереси, прокарвани с обилни еврофондове, раздавани от правителството.
...
Единственият начин за промяна на България е отвън.
Да, в България единственият път за промяна е отвън. За да бъде обаче подобен натиск ефективен, се искат факти. Факти, за които пък е нужна качествена журналистика.
А за качествена журналистика се искат потребители. Активно население, което да има потребността да се съмнява и да иска да научава истината. А не такова, което се вълнува от журналистите, когато са мъртви. И не такова, за което убитите жени, които не са журналисти, са само статистика. На този фон е важен и въпросът дали моделът "Борисов" създаде вакуум в публичната среда в България, или вакуумът в публичната среда направи възможен този модел...
Част от коментар на Полина Паунова
* Заглавие на редакцията
