“Борисов русофоб” е виц на годината, измислен в Русия
Понякога една – две думи, казани на място, могат да опишат цяла страна, макар и необятна, каквато е Русия.
На руския историк Карамзин се приписва такъв интелектуален подвиг, макар да се спори в самата Русия дали го е извършил в Париж пред негови сънародници в началото на 19 век или пред собствения му самодържец в Петербург в отговор на въпроса “какво става в Русия”. “Крадат”, отвърнал той кратко, но достатъчно изчерпателно, за да се превърне репликата му в основна характеристика на Русия, валидна и днес.
В областта на театралната критика нещо подобно постигнал Бърнард Шоу след състояла се премиера на пиеса в Лондон. “Защо”, написал той кратко на следващия ден.
Путин се “прослави” с лаконичната проява на цинизъм по отношение на трагедията с руската подводница “Курск”, при която загинаха всички моряци на борда й. Интервюиращият го Лари Кинг се опита да изтръгне от него отговор какво е станало с подводницата. “Потъна” отвърна ехидно Путин.
Спрямо самия Путин американският президент Байдън се увековечи с потвърждение, че Путин е убиец. Една дума, но ще остане в историята, просто защото с тази оценка се ангажира лично американският президент. Нещо като съкратена версия на афоризма за Русия, за която Байдън подхвърли предизбрно, че там мечтите за величие винаги завършват с купони за храна.
Показателно е, че неговият предшественик Тръмп ще се запомни като”бащата” на краткото общуване с публиката във възможно най-ограничена форма ( в двата смисъла на думата) откакто съществуват средствата за комуникация. Но същевременно Тръмп не остави след себе си нито едно запомнящо се президентско остроумие, освен ако самохвалствата му могат да минат за нещо подобно.
Същото се отнася за неговия имитатор у нас Бойко Борисов. Той също “откри” предимствата на пряката ( и не винаги членоразделна) реч чрез преките си обръщения към публиката без посредничеството на медиите. Дали сам е решил да блесне или са го посъветвали обкръжаващите го мозъци с техния съмнителен блясък, но лозунгът му за изборите “Работа, работа, работа” никак не е оригинален. Прекопиран е от на “завета” на неговия духовен баща Тодор Живков “Дела, дела и пак дела”.
Самият Живков прави първата копка на магистрала “Хемус” на 4 септември 1974 г., а продължителят на неговото дело Борисов я довършва с европейски пари мъчително бавно и съмнително като качество ( според днешните стандарти за такова строителство по света).
“Работа, работа, работа” е по-скоро гузно преправена препратка към предишно кратко послание на Борисов, който патетично заяви на строителите ( на съвременна България по негов образ и подобие) “Работата ще ви направи свободни”.
Откъде да знае вождът на дебелокожите, че буквално е цитирал надписа от входа на “Аушвиц” “Arbeit macht frei”. Нали не го пише във “Винету”…
Опитите на Борисов му да флиртува с “обикновените хора” на тема работа са намигане към електората, носталгичен по времето, когато за Труда се крещеше лозунгаджийски като за най-голямата добродетел на човечеството.
За самия Борисов обаче вече може да се каже с една дума нещо подобно, като в стария съветски расистки виц “Евреин миньор”.
“Борисов русофоб”.
“Смешно” е колкото и антисемитският съветски виц, но се различава от него по факта, че Борисов наистина се прави на русофоб, какъвто никога не е бил и не е. Настоя да го покаже с верноподаническата си реакция. В деня, в който Кремъл му дръпна ушите заради шумното разгласяване на акцията срещу “бойците на тихия фронт” в редицата на московската пета колона, Борисов светкавично реагира с извинителен демарш, ръкувайки се за снимка в кабинета си с пратеничката на Москва Елеонора Митрофанова.
Истината е че за Борисов умилкването на Кремъл и като дружбата с СССР за Георги Димитров.
“Борисов русофоб”? Ха,ха…Тъжна лъжа.
