"Братушки " : Не можете да повторите "българската грешка" на другаря Сталин *

https://www.putin-today.ru/archives/170038?fbclid=IwAR0JIqaQVhTzQ4RCSX_J...

колаж :  https://www.putin-today.ru/

"Братската" обич на сатрапа Сталин : "До края на Великата отечествена война другарят Сталин, в компанията на американския президент и британския министър-председател, обсъжда най-малко два пъти следвоенното устройство на света. Дошлите по-късно исторически реалности ни показаха съдбата на много земи: Прусия, Силезия, Судетите ... Известна е позицията на Сталин, благодарение на която поради някакво недоразумение германската държава, наречена Германия, все още съществува.

И днес ясно се вижда още една грешка на генералисимуса: държавата България не беше унищожена. Същата държава, чието съществуване се основава на руската кръв, пролята във войната с Турция. Да видим как малките братя "благодариха" на Русия за това, че нашето любимо Престолно Отечество, с цената на живота на нашите военни, даде държавност на това географско недоразумение (руският сайт нарича България -"географско недоразумение", а по-надолу в текста и обвинява Бъбгария за "нацистка" -б.ред.  )

1. В Първата световна война България застава на страната на нашите противници, тоест воюва на страната на нашите врагове.

Истината е различна ...

"В своя статия в „Берлинер тагеблат” от 20.11.1915 г. българският пълномощен министър в Германия и бивш русофил Димитър Ризов отбелязва:
„Направената в началото на войната декларация на Русия, че руската империя трябва да владее над Цариград и Дарданелите и да превърне по този начин Черно море в руско море, беше изтълкувана от всеки здравомислещ българин като декларация, която ще доведе България под руско васалство. Русия може да се задържи на Дарданелите, само ако владее военно и морално над Балканите и над българите, а това е равносилно на националното и политическо самоубийство на България. Всичко това естествено допринесе немалко за определяне на сегашното поведение на България през настоящия европейски конфликт.”                                          
Така за да оцелее пред руския натиск, съпроводен с груби диктаторски действия, България предпочита да влезе в Централния съюз. Руската дипломация сама се компрометира с участието си в т .нар.  ,,Деклозиеровата афера’’. Опитът на руския посланик Алексей Савински в София през лятото на 1915 г. с парите на френския предприемач Деклозиер да изкупи не само житната реколта у нас, но и да подкупи политическия ни елит, с цел страната ни насилствено да мине на страната на Антантата завършва с пълен крах.
В крайна сметка Антантата и Русия губят дипломатическата битка за България.
На 6.09.1915 г. е подписан и съюзният договор, придружен с военна конвенция (в гр.Плес, Австро-Унгария) и отделна конвенция с Турция (в София). 
Германия признава правото на България да анексира спорната и ,,безспорната зона’’ в Македония според договора ни със Сърбия от 1912 г., а също и сръбската територия източно от линията от Морава, съгласно границата на Санстефанска България.
С оглед темата ни важно е споразумението относно Румъния, което предвижда, че ако тя нападне България или нейните съюзници, България ще анексира териториите в Добруджа съгласно Берлинския договор от 1913г.
На 1/14.10. 1915г. България обявява война на Сърбия, с което влиза в Първата световна война. Така влизайки във война със Сърбия, България влиза във война и с Русия и съюзниците й от Антантата, което е неизбежна последица от коалиционния характер на Първата световна война. Реакциите против България в Лондон, Париж и Петроград са отрицателни. Злобата против България е най-силна в Русия. Руският император констатира в свой манифест:
„Осъществяването на старите въжделения на българския народ за присъединяването на Македония беше гарантирано по друг начин, съгласуван с интересите на славянството, но тайните сметки, внушени от германските интереси и братоубийственото озлобление срещу Сърбия излязоха победители. България, наша едноверца, неотдавна освободена от турско иго с братска обич и кръвта на руския народ, открито отиде на страната на неприятелите на християнската вяра, на славянството и на Русия. Руският народ гледа на българската измяна с болка и с окървавено сърце, изважда меч срещу България и поверява съдбата на изменниците на справедливото наказание на Всевишния.”                   
Антибългарският курс на официална Русия през 1915г. се приема изцяло от по-голяма част от руската общественост. „И журналисти, и професори, и офицери, и хора без обществено положение - всички открито изказват своята ненавист. И всички говорят с един тон, в който ясно личи желанието България да бъде „наказани”.
Руското Дружество за побратимяване на славянските народи в Петербург малко преди „българо-руския военен сблъсък в Добруджа” излиза с апел със следните констатации и препоръки:
„1. Отговорността за политиката на правителството и на царя пада върху българския народ, който е по-виновен, отколкото неговия цар. …
4. Понеже българският народ показва своята неспособност сам да се управлява, управлението на страната ще бъде поверено на комисари от Антантата, освен това, границите на България ще бъдат променени в полза на Сърбия и Румъния. България трябва да плати военно обезщетение на Сърбия”.

В изявление от 25.09.1915г. Московският славянски комитет е още по-краен :
„Комитетът признава сръбските исторически и етнографски права над Македония, езикът на чието население, както обичаите и песните и славещи сръбските царе и паметници свидетелстват за сръбските права над Македония… Българският народ трябва да помни, че в своето 500-годишно турско робство ни един път не е вдигнал оръжие срещу угнетителите си турци, че е започнал Възраждането си с борба срещу майката-църква, която му запази вярата, езика и изборното свещенство, а днес се отплаща на Русия за спасението и възраждането си с невиждана от просветeния свят черна неблагодарност.
Нека Бог го съди! България не съществува. Не съществува вече славянска България. Вместо нея има немско-фердинандско княжество. Който и да излезе победител в тази война, българското царство няма да съществува. За Русия България вече не съществува.”

Руската дипломация официално заплашва България с ,,унищожение’’ заради някаква нейна предполагаема недоказана ‘’вина’’ ‘’измяна’’ към славянството и православието. Затова войната на България срещу Русия е война за спасението на България и българския народ. Тази война десетилетия ще бъде тема табу, а описанието във всичките й аспекти и до днес липсва в българските учебници по история. Целта е ясна - изтриване на българската национална памет, в което се насажда дълбоко русофилството, а средствата за това са добре познати - лъжи, фалшификации, манипулации, скриване или премълчаване на истината за гигантския сблъсък между България и нейната ‘’освободителка’’, бореща се за унищожението на Родината ни.
Но фактите са категорични. Българо-руската война от 1916-1918г. съществува. И тази война е истинска. Тя се води по суша, въздух и вода , на два фронта - Добруджа , респективно Румъния и Македония.
Първите прояви на руско - българската война са бойните действия по море. Всъщност Русия започва войната си против България тъкмо по море.
Още в началото на световната война руското Главно командване обсъжда варианти и изработва проекти за завземането на българските черноморски пристанища Варна и Бургас. Те са актуализирани във връзка с подготвения поход за завземане на Проливите. Плановете обаче временно са отложени поради противодействието на Англия. Отказът на България да предостави морските си пристанища за руски бази утвърждава мнението в Петроград, че завземането им може да стане само със сила. Руското Главно командване е убедено в своя успех, защото знае, че България има незначителен флот, отстъпващ по мощ на руския. Той действа много агресивно и атакува български териториални води, дори в периода на неутралитета на България. Малко известен факт е, че в периода май - октомври 1915г. руските миноносци навлизат в българските териториални води 14 пъти. Наближават българските брегове и на групи от по 2 до 5 кораба ги обстрелват.
Когато България започва войната си срещу Сърбия на 1.10.1915г., Русия решава да я накаже за ,,измяната’’ чрез удар в гръб с бомбардировката на Варна. Дълги десетилетия това събитие остава скрито, а документацията, свързана с негов Русия е засекретена още в 20-те години на XX век.
Руската бомбардировка на Варна е санкционирана лично от император Николай II и е одобрена от френския посланик в Петроград Жорж Морис Палеолог, френският посланик е потомък на последния византийски император Константин ХI Палеолог.
Това се признава от съвременни руски историци и е документирано със запис в дневника на М. Палеолог след разговора му с руския император на 10.10.1915г. От този запис става ясно, че френския посланик в Русия моли императора да даде заповед за бомбардирането на Варна и Бургас. И Николай II се съгласява, но отлага удара за момента, когато България влезе във войната против Сърбия.
На 14.10.1915г., когато православните християни празнуват Петковден ескадра от руския Черноморски флот атакува българската морска столица Варна. Моментът не е случайно избран. Бомбардировката се осъществява, когато българските войски успешно настъпват срещу сръбските в Моравско и Македония и вече освобождават тези изконни български краища. Затова руската бомбардировка представлява подъл удар в гръб, нанесен от коварния ,,освободител’’ - На място загиват 9 души - петима мъже, едно момче на 12 години и три жени. Ранени са 24 мирни граждани, двама офицери и четирима войници. Те са откарани във военния лазарет. Раните им са тежки. На някои от тях са ампутирани крака и ръце..
Материалните загуби също са значителни. Разбита е външната част на вълнолома. Пряко са засегнати сградите на първи полицейски участък, телеграфо-пощенския клон, мюфтийството и кулата на морския фар. До основи са сринати повече от 50 магазина, къщи  и кантори в града , разположени предимно в престижната гръцка махала. Общо загубите се оценяват на повече от 2 милиона лева"- .http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=artic...

НА РУСКИТЕ ВОИНИ

Иван Вазов

О, руси, о, братя славянски,

защо сте вий тука? Защо сте

дошли на полята балкански

немили, неканени гости?

 

Желали би вас възхитени

да срещнем со сълзи и с китки...

Но идете вий настървени,

на грозни зовете ни битки!

 

Желали би вас да прегърнем

и тоз път сърдечно, горещо.

Но взорът ви свети зловещо...

Как ръце сега да разгърнем?

 

О, руси! Аз друг път ви славях

за подвиг велик и чудесен,

високо ви лґкът поставях

във мойта душа, в мойта песен!

 

Вий някога знаме Христово

развяхте за благо човешко –

строшихте ни игото тежко,

а днеска ни носите ново!

 

И пак не ви мразим (не крия:

обича ви още народа);

но любим и свойта свобода,

стократно пµ любим я ния.

 

За тоз кумир ние се бием

и с чужд, и със близък упорно

и няма ний врат да превием

пред никакво иго позорно!

 

О, колко ви, братя, жалея!

О, как би желал, братя клети,

свобода и вам и за нея

кат нас да живейте и мрете!

 

 

1916

2. По време на Втората световна война братята славяни също се бият като съюзници на Вермахта и хитлеристкия нацистки режим.

Истината е различна ...

"Действително от 1 март 1941 г. България официално е съюзник на нацистка Германия, т.е. присъединила се е към оста „Берлин-Рим-Токио” , но за разлика от Италия, Финландия, Унгария, Румъния, Словакия и Хърватия, войната на Съветския Съюз не е обявявала. От 13 декември 1941 г. тя е в състояние на война със САЩ и Великобритания, но не и със СССР. Българите не воюват със СССР, независимо от всички молби на Хитлер. Нещо повече, между държавите дори не са разтрогнати дипломатическите отношения. Посолството на СССР в София и българското посолство в Москва напълно спокойно са продължили работа и след 22 юни 1941 г. 

В състояние на война СССР и България се оказват единствено на 5 септември 1944 г., когато Съюза обявява война на България и съветската войска преминава нашата граница. Никой обаче, не оказва съпротива на руската армия. 

След началото на Великата Отечествена война съветският черноморски флот още през август се разполага в български черноморски води с четири подводници, а през октомври те вече са пет. На съветски мини попада и потъва българският транспортен кораб „Шипка”, а на 9 септември 1941 г. съветската подводница Л-4 е потопила българската „Успех”. 

През 1942 г. съветски самолети бомбардират български градове. През нощта срещу 13 септември са нанесени въздушни удари по Стара Загора, като един човек загива, а 17 са ранени. Също така на бомбени въздушни атаки са подложени Казанлък, Русе и Горна Оряховица. 

От септември 1944 г. до май 1945 г. българската народна армия е загубила в бой 10 124 души. Ранени са 21 541 души. 360 български офицери и войници са наградени със съветски ордени и медали, 750 съветски офицери и войници – с български"- https://fakti.bg/mnenia/437142-chetiri-mita-za-balgaria-po-vreme-na-vtor...

снимка : Под лупа . Сталин предлага Бургаски регион да бъде откъснат от България за наказание и да се даде на Турция на 16 декември 1941 г.

3. В съвременната история България е направила всичко, за да допринесе за стратегията на Запада, насочена към унищожаването на Русия, руския народ и руския свят:

Истината е различна ...

Цената на тригодишната съветска окупация по най-скромни изчисления достига почти половината от целия брутен вътрешен продукт на България за периода 1944 - 1947 г.

През 1960 г. 20 тона от българския държавен резерв се отправят с влак към Русия. Руснаците не чакат дълго и го продават на Лондонската фондова борса още същата година, а доларите задържат под предлог, че България дължи на СССР.

После следват още 12 тона злато.

Общо до 1964 г. – 32 тона злато по същата схема.

а) Проектът за нефтопровод Бургас-Адександропулос беше отхвърлен.

Истината е различна ...

 

 

1.     Трасето на тръбопровода пресича големи области, включени в мрежата на Натура 2000.

2.     При вариант разтоварване с Естакада ще има драгиране на морското дъно в залива Ченгене скеле в размер на 8 милиона куб. м пясъци и глина, което вероятно ще наруши много екосистеми по морското дъно, както и при депониране на изкопаната маса отново в морето на място източно от Созопол.

3.     Наличието на промишлени съоръжения в районите, използвани или определени за отдих, поражда сериозна загриженост у заинтересованите страни, ангажирани в туристическия бизнес. Туризмът е основният източник на приходи за много домакинства в областта. Основната загриженост е към намаляването на потока от туристи поради потенциалната опасност от замърсяване при разлив на нефт.

4.     Не централен, но също важен за туризма е въпросът с визуалното въздействие на съоръженията на тръбопровода (помпени станции, резервоари и др.), танкери и обслужващи плавателни съдове.

5.     Наличието на забранени за достъп зони около морските съоръжения на проекта ще удължи маршрутите на риболовните лодки, които ще трябва да заобикалят тези зони и ще намалят площта за риболов, тъй като риболовът в тези зони ще бъде забранен.

6.     В допълнение, драгирането (само за алтернатива с Естакада), увеличения трафик и евентуални нефтени разливи могат да влошат качеството на морската среда в залива и да прогонят рибата от него.

7.     Повечето от изразените опасения обаче гравитират около безопасността на предлаганата система за разтоварване на танкерите - единичните закотвени платформи. ЕЗП са относително нови съоръжения, които не са използвани в България до момента, и по тази причина са непознати.

8.     Опасенията на населението по отношение на безопасност и замърсяване също така се подхранват от опита на рафинерията Нефтохим и НТ Росенец, и двете собственост на Лукойл Нефтохим. В миналото Бургаският залив и близкото крайбрежие са потърпевши многократно от малки разливи на нефт.

9.     Заинтересованите страни се опасяват не само за бреговата ивица в Бургаския залив, но и за цялото крайбрежие между нос Емине и река Резовска (до границата с Турция). На сушата особено „горещи“ теми са пресичането на язовир Мандра и на големите реки - Марица и Тунджа.

10.   Предвижданият микротунел под Мандренското езеро за да не преминават по открит начин тръбите също вероятно ще нарушат някои екосистеми в езрото.

11.   Вероятни ограничения върху плаванията на  рибарските лодки, яхти, моторни лодки. Които  са особено активни през летния сезон.

Такива са някои от нелицеприятните изводи налагани от извършената ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда) с евентуалното построяване и възможното функциониране на нефтопровода „Бургас – Александруполис“.

Всъщност това беше аналог на днешните взривени Северни потоци, когато беше изградена инфраструктура за заобикаляне на Босфора и Дарданелите за износ на нашия петрол. През 2012 г. България се отказа от създадения през 2007 г. консорциум с Гърция и Русия.

 

б) Същата съдба застигна и друг важен геополитически инфраструктурен проект: Южен поток. Освен това на етапа, когато много етапи от конкретна работа вече са завършени.

Отбелязвам, че според мен именно позицията на България по двата газопровода принуди Русия да промени коренно отношенията си с Турция, залагайки на изграждането на практически приятелски отношения с нея, което Ердоган използва многократно в ущърб на собствените ни национални интереси.

Истината е различна ...

 

През 2014 г. Газпром имаше

няколко причини да спре проекта „Южен поток”

Първо, анексирането на Крим от Русия промени отношението на Брюксел към новия руски тръбопровод, в който италианската Eni имаше 20%, а германската Wintershall и френската EDF по 15%. По време на парламентарно изслушване в Рим през март 2014 г., главният изпълнителен директор на Eni Паоло Скарони заяви, че по негово мнение бъдещето на газопровода „Южен поток” изглежда доста мрачно, защото руско-украинската криза би направила рискови необходимите разрешения от страна на ЕС.

На второ място, след „кримските санкции”, наложени от ЕС и САЩ, много банки замразихаплановете си за финансиране на проекта „Южен поток”. Газпром не успя да набере средства за навременното изграждане на офшорната секция на тръбопровода.

Трето, по-високата цена на заетия капитал и други фактори увеличиха общите инвестиционни разходи с 50%. Вторият основен акционер в проекта, Eni, категорично отказаха да платятповече от първоначално одобрената сума от 600 млн. Евро за подводния участък и предупредиха Газпром, че ще излязат от партньорството.

На 24 ноември 2014 г., една седмица преди официалната смърт на „Южен поток”, новият изпълнителен директор на Eni Кладио Дескалци пристигна в Сочи, за да обсъди проблемите с главния изпълнителен директор на Газпром, Алексей Милър. Милър не живее, нито работи в Сочи, но това е любимото място на Владимир Путин в Русия. Очевидно Путин трябваше да се присъедини и срещата да приключи успешно, но Дескалци и Милър

не постигнаха споразумение

Публикуваното прес съобщение на Газпром за срещата няма традиционния приповдигнат тон за успеха на проекта „Южен поток”.

До края на ноември 2014 г. разходите на проекта нарастваха, но финансиране липсваше и главният европейски акционер се оттегли. Това беше краят. Каквото и да се случваше с българските, сръбските и други сухопътни участъци в Европа, нямаше значение, защото най-важната офшорна секция беше в задънена улица.

Обикновено изкупителната жертва е най-слабата връзка, така че седмица по-късно, когато Владимир Путин обяви прекратяването на „Южен поток”, той прехвърли вината на България. 

 

в) Третата стъпка в демонстративно оплюване на Русия направиха малките братя в проекта за изграждане на АЕЦ Белене. Отказът от сътрудничество беше реализиран изцяло в рамките на стратегията на Брюксел и Вашингтон за максимално сдържане на Русия и в ущърб на собствената им българска икономика.

акад. проф. д-р Александър Садовски

 

 считам за необходимо да вземете предвид следните документи:

г) През 2004 г. България се присъедини към НАТО. Тоест тя влезе в „демократичното семейство на европейските народи“, чиято цел е унищожаването на Русия и избиването на колкото се може повече руски хора, което последните събития в Украйна превърнаха в неопровержим факт.

д) България е една от страните, които с особена ловкост се присъединиха към всички санкции на своите брюкселски и задгранични господари. Особено показателен беше демаршът, когато тази страна отказа самолетът с нашия министър Лавров да лети за Сърбия.

Истината е различна ... "Братушките" винаги са желаели да грабят и управляват България, а защо не и да я унищожат ... Истинските им цели са посочени в публикацията на https://www.putin-today.ru/archives/170038?fbclid=IwAR0JIqaQVhTzQ4RCSX_J...

Така е съвсем очевидно, че е дошъл моментът да се поправи “българската грешка” на другаря Сталин. Предлагам, както в случая с Казахстан, Украйна и Закавказието, да се приеме решение на заинтересованите страни под условното наименование „Конференция за България“ между Русия, Турция и Сърбия:

а) Част от България отива към Сърбия.

б) Черноморското крайбрежие и коридорите към Сърбия и Гърция отиват към Русия.

в) Турция получава останалото.

*****

От опита с България вече е ясно, че трябва да се „унищожи” нацисткото образувание, наречено Украйна. Думата унищожавам тук е взета от мен в кавички, за да подчертая, че на унищожение подлежи именно държавността на русофобското географско недоразумение.

В края на бележката искам да припомня едно показателно събитие, случило се преди време. Всяка година Русия внася резолюция в ООН за предотвратяване на прославянето на фашизма и нацизма. По традиция две гнезда на оси на световния нацизъм винаги са гласували против нашата резолюция: Съединените щати и Украйна. Но тази година няколко глашатаи „показаха истинското си лице: към нацистите от Съединените щати и киевската банда на Бандера се присъединиха „опитните“: Германия, Австрия, Италия.

Затова не трябва повече да повтаряме „българската грешка” на другаря Сталин: всички тези нацистки държави трябва да бъдат унищожени. Защото, ако ние не ги унищожим, те ще ни унищожат!

„Защо ни е нужен такъв свят, ако там няма Русия?

*Заглавие променено от "Под лупа"