Цар Борис III: ”Моите дипломати са англофили, моите генерали са германофили, само аз съм българофил!”.
Evgeni Kanev
Изкушените наблюдатели на нашия обществен живот сигурно са забелязали дивергенцията, сиреч отдалечаването на кремълската медийна диаспора у нас от понятието “русофил”.
До преди войната за много от тези говорители Путин беше алтернатива на затъващия Запад или най-малкото достоен противовес на западната тяга на света. Но след началото на войната - за да запазят тежест - голяма част от тези говорители спряха да го споменават, а рязко станаха българофили при нуждата да заемат позиция. Това роди и феноменът “патрЕотизъм” - прикрита русофилия, която от позицията на мним неутралитет всъщност се противопоставя на западното влияние у нас.
Противниците на Кремъл вече не са русофоби (защото ще излезе, че слагащите етикет са русофили), а американски шпиони (“Възраждане”), “еврофили” (БАН икономист) или най-малкото не са българофили (както един оборотен ТВ анализатор нарича себе си в опит да влезе в обувките на Цар Борис III).
Историята всъщност определя филството на база единствено гръцката дума за любов - philia. Сиреч, филството като генезис е свързано с любовта или привързаността към един народ. През 19 век и първата половина на 20 век в международните отношения е господствала догмата за геополитическите сфери на интереси и понеже ние сме попаднали в руската сфера след Освобождението - оттам започва русофилството и русофобството. През войните сме били в германската сфера на интереси и оттам германофилството и пр. При всички положения - въпросът на филство е било въпрос на предпочитания към дадена нация и нейната култура. Оттам и известната приказка на Цар Борис III: ”Моите дипломати са англофили, моите генерали са германофили, само аз съм българофил!”. В голяма степен тази нагласа е била важна и при задължителния избор, в коя сфера на влияние България трябва са бъде при военни конфликти между великите сили.
След Втората световна война, обаче, в ООН се въплъщават разработените още от американския президент Удроу Уилсън принципи на самоопределение на нациите и правата на човека, които влизат в нейната Хартата, приета от почти всички нации. Тези принципи и правила са нужни именно, за да защитават малките нации от апетита на големите и така да предотвратят бъдещи войни.
Филството придобива вече съвсем друго значение. А именно - да си фил на държава, която нарушава тези принципи или на държава, която ги отстоява.
Ето това няма да ви кажат новите българофили - патрЕоти.
Няма по-голям и ясен знак за българофилство да се бориш България да отстоява тези принципи на самоопределение на нациите и на неприкосновеност на границите. Защото именно България като малка страна има най-голям интерес от защита на тези принципи. Затова е и е член на ЕС, а не СССР. А ЕС малките страни чрез правото на вето могат да защитават своите интереси. Дори в ЕЦБ - която според противниците на еврото - ще наложи германски диктат върху нас, всъщност малките държави имат по-голяма тежест в гласуванията за паричната политика.
Наш върховен интерес като малка или средноголяма държава е да сме в общност, чиито правила се спазват от всички, включително и най-вече от големите нации.
Само правилата и тяхното прилагане правят нациите богати. Извън ЕС и НАТО сме в лапите на руската мечка.
И всяко българофилство, което зове за неутралитет по време на война, за “собствена” политика и “български национални интереси” в разрез с интересите на ЕС и НАТО като общности са в полза на Русия.
А на нас такова такова ново “българофилство”, което е евфемизъм за старото “русофилство” не ни трябва.
