Carnegie center: Байдън приема Русия като основна заплаха за САЩ, ще се опита да я върне в положението на придатък на Запада

Реалният Джо Байдън е далече от образа, създаден му от медиите – немощен старец, който ще бъде само номинален държавен глава

 

С него ще бъде екип от амбициозни помощници, които се стремят да оставят следа в историята на САЩ и на целия свят

Дмитрий Тренин, Carnegie center

През 2011 година Байдън каза, перефразирайки Дордж Буш-син, че погледнал в очите на Путин и там не видял душа.
Отговорът на Путин бил: "Ние се разбираме един друг".
Сега, когато Байдън стана 46 президент на САЩ, а Путин може да остане в Кремъл до 2036 година благодарение на поправките в Конституцията, техните отношения може да се окажат най-студените в цялата история на контактите между лидерите на Русия и САЩ.
В Русия външнополитическата линия на Байдън често е сравнявана с подхода на Барак Обама. 
И действително, много от тези, които сега ще получат постове в Държавния департамент, Съвета за национална сигурност, Министерството на отбраната и представителството на САЩ в ООН са работили и при Обама.
Но самият Байдън е човек в много по-голяма степен изкушен от външната политика отколкото бившият му шеф.
Байдън е на 78 години и, за разлика от 

Обама е виждал Студената война със собствените си очи,

а не е чел за нея в книгите.
Той става сенатор през 1972 година, а Москва посещава за пръв път през 1979 г., когато е подписан злополучният Договор за ограничаване на стратегическите въоръжение-2. 
Байдън се връща обратно в съветската столица десет години по-късно, веднага след подписването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег - същия, от който Тръмп оттегли САЩ миналата година. 
В руските медии много обичат да показват снимка, на която Байдън се ръкува с Громико, намеквайки по този начин за възрастта му.
Тази снимка, обаче, прекрасно илюстрира главната разлика между Байдън и Обама в подхода към Русия: за Байдън сегашното противопоставяне с Русия е послепис към Студената война, който, както и самата война,

САЩ трябва да спечелят

Разбира се, Байдън не поставя знак на равенство между Русия и Съветския съюз. 
Сенатор от началото на 70-те, дългогодишен председател на сенатската Комисия по външна политика, вицепрезидент два мандата заедно с Обама– Байдън активно участва в световната политика вече почти половин век. 
Макар, че според него, основният конкурент на САЩ е Китай, като главна заплаха той категорично посочва Русия.
Байдън смята, че Русия е в дълбок упадък, отмира, изцяло е зависима от цените на нефта, и е 

второразрядна държава, управлявана от корумпирани кгб-ейци,

която не е в състояние да се конкурира със Запада.
Той смята, че Москва се опитва да отслаби Запада отвътре, подкопавайки единството в НАТО, ЕС и либералния световен ред като цяло. Русия за него е агресивна, реваншистка сила, която изнася противопоставянето със САЩ извън границите на бившия СССР и все по-активно се сближава с Китай.
Едновременно с това, Байдън не смята, че предприетия в края на Студената война опит Русия да бъде интегрирана в оглавяваната от САЩ международна система, е бил грешка.
Опитът се проваля съвсем не заради разширяването на НАТО на изток, както твърди руската пропаганда, а заради това, което Байдън нарича "руска параноя", и, според него, е защото властта в Русия попада в ръцете на силоваците.
Но той не губи и надежда за по-добро. Потушената "революция" от 2011–2012 година не успя да свали путинския режим, но в бъдеще може да се появят нови възможности.
Байдън смята, че Русия не трябва да бъде притискана в ъгъла: първо, тогава тя ще стане твърде опасна за САЩ, а второ, защото Путин удържа властта само благодарение на национализма и антиамериканските настроения. 
Все някога Русия ще се опомни, ще се откаже от путинската политика и ще разбере, че не може да се развива без сътрудничество със Запада.
Всичко това позволява да съдим за бъдещата политика на Байдън към Русия. 
Най-вероятно, той ще създаде координация в работата на различните американски институции спрямо Русия, ще започне настъпление против Москва в киберпространството, ще се заеме с укрепването на отношенията със съюзниците и партньорите на САЩ и ще оказва натиск върху Русия, принуждавайки я да плаща висока цена за всяко "прегрешение".
Що се отнася до противопоставянето между двете страни, то Байдън ще го разглежда не като конфликт между САЩ и Русия, а между престъпния руски режим и народа. 
Америка в този конфликт ще подкрепя руското гражданско общество.
Така че при Байдън следва да очакваме нови разобличения за корупцията сред руското ръководство, които трябва 

да дискредитират Кремъл в очите на обикновените граждани

Успоредно с разширяването на руско-американското противопоставяне във въпросите на демокрацията и правата на човека, Байдън ще активизира присъствието на САЩ в постсъветското пространство.
При Обама той отговаряше за Украйна, а в последните месеци остро критикува Русия за подкрепата на Лукашенко и действията и в Нагорни Карабах. 
Сега, когато той вече е президент, няма съмнение, че между САЩ и Русия ще се добави напрежение и в постсъветското пространство.
Победата на Байдън, най-вероятно, ще ни върне към единството в политиката на НАТО. 
В последните няколко месеца позицията на Европа към Русия се втвърди и се доближи до американската позиция. Германия се превърна от адвокат в главен критик на Русия в Евросъюза и инициира нови санкции.
Възможно е Байдън да предостави на германците да решават сами съдбата на "Северен поток-2", за да преодолее създадения от Тръмп раздор между Вашингтон и Берлин.
Но безпокойството на Вашингтон по повод зависимостта на ЕС от руските енергоносители няма да изчезне. Американският Конгрес все по-твърдо ще противодейства на всеки енергиен проект на Москва в Европа, затова е по-вероятно да продължи политиката на Тръмп и да притиска 

Германия да се откаже от "Северен поток-2"

Байдън може да продължи политиката на Тръмпа и по отношение на разработката и разполагането в Европа на американски ракети със среден обсег, които ще бъдат насочени към руските командни пунктове и стратегически обекти.
Байдън е за запазване на системата за контрол над въоръженията, включително и за удължаване на договора между САЩ и Русия съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия, но предпочита да води преговори от позиция на силата и затова, напълно възможно е, да разположи американски ракети в близост до руските граници.
Ако при Байдън САЩ започнат преговори с Русия по въпросите на стратегическата стабилност, то те може да се окажат едни от най-трудните в цялата история.
Укрепването на отношенията с Европа може да бъде съпроводено от мини-разведряване с Китай – Пекин също се стреми към това.
И първото, и второто ще засили геополитическия натиск върху Русия, което още повече ще намали пространството и за маневриране.
Всички тези елементи ще станат за администрацията на Байдън част от по-широка стратегия, в която Русия ще присъства, макар и не с водеща роля.
Крайната цел на Белия дом явно е да отслаби съпротивата на путинския режим, да разруши квазиалианса на Москва с Пекин и да върне Русия в положението на Русия в придатък на Запада.
Президентският мандат на Байдън изтича в същата година, в която и сегашния мандат на Путин – през 2024 година. 
За тези години руският президент ще трябва да реши ще се кандидатира ли още веднъж, а до тогава може да се случат много неща.
Затова е много добре в Кремъл да са наясно с кого ще си имат работа.

Превод: Faktor.bg

https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-carnegie-center-bay...