Cъдбата на изборните правила и на бъдещ кабинет изглеждат предрешени

Ралица Фичева, Златина Зехирова

„Не знам“ – така почти без изключение отговаряха днес депутати на въпроса какво ще стане с изборните правила, след като на 17-часовото заседание ГЕРБ, ДПС и БСП прокараха драстични промени в Изборния кодекс, с които върнаха гласуването с хартиени бюлетини, практически обезсмислиха машинния вот, отказаха гаранции за контрол върху броенето на гласовете и ограничиха възможностите на българите зад граница да определят кандидатите си в парламента.

По-малко от денонощие след демонстрацията на сила единственото сигурно, е че трите партии заедно ще решат дали промените да се гласуват окончателно още в петък (18 ноември), какъвто беше първоначалният план, или да има още обсъждания.

Според източници от мнозинството, което се оформи първо при избора на Вежди Рашидов за председател на парламента и беше потвърдено с гласуването за хартиената бюлетина, каквото и да бъде решено, ключовите промени няма да бъдат ревизирани. Отстъпки могат да се очакват по второстепенни въпроси.

Острите политически сблъсъци около среднощното заседание и прокараните промени отекна звучно и в темата за възможностите за съставяне на правителство: бившите коалиционни партньори „Продължаваме промяната“ и БСП няма дори да разговарят за подкрепа и общи политики.

По всичко личи, че дойде официалният край и на колебливите подмятания от ГЕРБ към „Продължаваме промяната“, че може да бъде подкрепен техен опит за реализиране на управленски мандат.

От партията на бившия премиер Кирил Петков пък прекратиха демонстрациите на диалогичност и се върнаха към предизборната реторика и обвиненията за връщане към изборните измами, наричайки опонентите си „мафия“.

Промени през задния вход

Промените в изборното законодателство бяха внесени уж единствено с цел връщането на хартиената бюлетина, което според ГЕРБ, ДПС и БСП ще повиши доверието в изборния процес и ще увеличи избирателната активност.

Между първо и второ четене обаче депутати от трите партии успяха да увеличат подложените на обсъждане текстове до 67 страници, като много от поправките далеч надхвърлят допустимия обхват на първоначално заявените намерения.

Този факт беше отбелязан както от бившия правосъден министър Надежда Йорданова („Демократична България“), така и от председателя на комисията по правни въпроси Радомир Чолаков (ГЕРБ) в началото заседанието на парламентарната правна комисия. Въпреки възраженията срещу разглеждането им, депутатите от ГЕРБ, БСП и ДПС от т.нар. „коалиция хартиена бюлетина“ настояха гласуването да продължи. Йорданова посочи, че така трите партии се опитват през задната врата да променят фундаментални въпроси.

Новообразуваното мнозинство запази единството си по време на цялото заседание и в пълен синхрон отхвърли почти всички предложения на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, и прие всички предложения на ГЕРБ и БСП.

Извън възраждането на хартиената бюлетина като алтернатива на машинната във всички секции, мнозинството осакати напълно машинното гласуване. От партията на Бойко Борисов използваха текстовете на БСП за връщането на хибридната форма на гласуване, за да ги „надградят“ със свои предложения, превръщащи машините в обикновени принтери.

Прието беше, че разписките от машините, които досега се брояха само контролно, ще бъдат приемани за „бюлетина от машинно гласуване“ и ще се броят ръчно от членовете на секционните избирателни комисии. Машините пък няма да издават финален протокол с обобщените данни от гласуването по секции, които да се прехвърлят на технически устройства (флашки) и да се изпращат в „Информационно обслужване“ за сумиране.

„Машината се превръща в принтер, който елиминира невалидните бюлетини“, обобщи промените председателят на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ).

В същото време комисията отхвърли предложенията на „Демократична България“ за създаването на преброителни центрове и постоянен орган към Централната избирателна комисия (ЦИК), който да провежда обучения за машинно гласуване; на ДПС – за машинно броене на хартиените бюлетини чрез поставяне на скенери на урните, както и за промяната в методологията за определяне на мандатите в избирателните райони – по данни от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) вместо от преброяването на населението; на „Продължаваме промяната“ – за отмяна на прага на преференциите, за изчистване на избирателните списъци и разделяне на секциите с машинно и хартиено гласуване.

Една безумна нощ

Заседанието, започнало в 14.30 ч. на 16 ноември и приключило в 7.50 ч. на следващата сутрин започна с опит от страна на „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ да отложат дебатите с аргумента, че депутатите се нуждаят от време да се запознаят с обемните предложения, които бяха внесени във вторник вечерта, и за да може да бъде проведено обществено обсъждане. Мнозинството на ГЕРБ , ДПС и БСП отказа.

В по-голямата част от заседанието взимаха думата единствено представители на „Демократична България“, „Продължаваме промяната“, „Български възход“ и ГЕРБ. Заради желанието да се дебатира по всяко предложение депутатите на Бойко Борисов ги обвиниха, че умишлено протакат заседанието.

На следващия ден пред „Дневник“ Надежда Йорданова коментира, че ако дебатът не е бил проведен по този начин, не е имало как да стане ясно, че „БСП, ГЕРБ и ДПС формираха едно много ясно мнозинство“.

В хода на вечерта „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Български възход“ направиха предложения за прекратяване на заседанието, но и двете бяха отхвърлени с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП. Малко след 23 ч. в правна комисия се появиха съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев и депутатите Константин Бачийски и Калина Константинова.

Последните двама не се включиха с изказвания, за разлика от Василев, който започна усилено участие в дебата. ГЕРБ също извика свое подкрепление и малко след полунощ се появиха Жечо Станков и Делян Добрев. Така, заседанието продължи с опити за отпор и дебат от страна на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ и натиск за по-бързо приключване на гласуванията от страна на ГЕРБ.

„Някои глупости натворихме“, или за отстъпките на ГЕРБ

По неофициална информация от депутати на т. нар. хартиена коалиция има две причини за развоя на заседанието на правната комисия: 

• Да се демонстрира на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, че не могат да надделеят техните предложения
• Опасения, че кворумът на комисията е на ръба, да не се поема риск бързото прокарване на исканията на ГЕРБ, ДПС и БСП да се осуети. Трите партии имат 12 от общо 23 депутати в комисията

Неофициално източник от противопоставящите се на „хартиената коалиция“ партии допусна, че е възможно акцията по изборните правила да е била тест към левицата доколко е „вярна“ към бившите си коалиционни партньори и доколко е склонна на надграждане на амбициите за връщането на бюлетината в съглашение с ГЕРБ и ДПС.

„Някои глупости натворихме“, коментира неофициално депутат от ГЕРБ в кулоарите на парламента, като е на мнение, че 17-часовото заседание е било излишна демонстрация на сила. Аргументът на партията на Борисов обаче бил, че противниците ѝ отказали заседанието да протича бързо, като не спорят по предложенията.

Тези настроения в парламентарната група обаче се обсъждат след инструктажа от Борисов сутринта в четвъртък (17 ноември) част от предложенията да бъдат оттеглени. Нареждането пък дойде след реакция на „Продължаваме промяната“ в пленарната зала на парламента и заявка за протест срещу хартиената бюлетина.

По-късно се разбра, че партията на Петков и Василев и „Демократична България“ организират такъв – под надслов „За честни и свободни избори“ за петък от 18.30 ч. пред Народното събрание. Във „Фейсбук“ присъствие са заявили едва около 2300 души, а интерес около 5 хил. души.

По неофициална информация ГЕРБ е склонна на следните отстъпки: 

• Да се откаже от заличаването на район „Чужбина“. Неговото обособяване предполагаше гласуващите зад граница да могат да влияят на разпределението на депутатите, в зависимост от броя гласове по партии.
• Да се откаже от заличаването на обществения съвет към Централната избирателна комисия. Неофициално депутати от ГЕРБ и БСП коментираха пред „Дневник“, че звеното „така или иначе не върши някаква работа“ и е излишно. Дори и това да е вярно обаче, се пропуска обстоятелството, че в съвета участват неправителствени организации, които може и да имат критични становища към решенията на изборната администрация, която е от политически назначения
• Да се откаже от увеличения праг от 40 на поне 100 заявления за откриване на нови секции в чужбина.

Засега без промяна обаче остават позициите на ГЕРБ, ДПС и БСП да отхвърлят предложението на „Демократична България“ протоколите от гласуването с хартиени бюлетини и машини да се броят в отделни преброителни центрове, вместо във всяка секция, което води до повече грешки и носи риск от подмяна на вота.

Не се очертава отстъпление и от превръщането на машините в просто принтери, тъй като „хартиената коалиция“ прие разписката от машината, която досега служеше за контролни цели, да се смята за бюлетина. „Ще се борим героично и ще паднем“ – така обобщи ситуацията депутат от противниците на изборните промени за съдбата на правилата.

„Аз не съм хартиена коалиция“

Очаквано гласуването на промените в Изборния кодекс в правна комисия доведе до остри сблъсъци сред политическите сили. Първи реагираха от „Продължаваме промяната“, които с декларация от парламентарната трибуна определиха акцията на ГЕРБ, ДПС и БСП като „хартиена мафия“.

В отговор лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се разсърди, че „привързвали“ партията му като към темата за бюлетината, защото вносител на предложението била БСП. „Аз не съм хартиена коалиция“, заяви Борисов.

В пълен противовес на поведението на представителите на ГЕРБ в правната комисия, Борисов няколко пъти спомена, че партията му „нямала зор“ да променя Изборния кодекс, защото е победила на последните избори и по старите правила.

В отговор заявките на „Продължаваме промяната“ за протести от ДПС също изразиха готовност за демонстрации и не пропуснаха на свой ред да отправят обвинения към партията на Кирил Петков и Асен Василев, наричайки ги „мафия на венецуелските машинации“.

Остра беше реакцията и на БСП. В контраатака срещу „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, които обвиниха социалистите, че са се върнали към статуквото, лидерът на левицата Корнелия Нинова заяви: „Лепят етикети „статукво“ и се гнусят, но не се гнусят да гласуват със статуквото ГЕРБ и ДПС износ на оръжия за Украйна, плащане на нови самолети.

Тя добави, че социалистите няма да изтеглят законопроекта си за промени в Изборния кодекс, какъвто призив отправи по-рано през деня съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов.

(Не)възможното правителство

Отношенията между „Продължаваме промяната“ и БСП охладняха още в началото на сегашния парламент, но „извършеното предателство срещу честния вот“ – по думите на Кирил Петков – задълбочи разрива.

„Продължаваме промяната“ се закани на БСП, че, ако гласува окончателно промените, няма да покани левицата на преговори за правителство. Това не трогна Корнелия Нинова и на свой ред тя атакува, че „истерията“ срещу смесеното гласуване буди съмнения за манипулиране на машинния вот.

С това развитие изглежда все по-сигурно, че вторият мандат, който „Продължаваме промяната“ ще получи, защото е втора по големина парламентарна група, ще получи подкрепата единствено на „Демократична България“.

На този етап не е сигурно, че партията на Петков и Василев въобще ще предложи кабинет или ще върне мандата веднага на президента. Попитан за това от „Дневник“ Кирил Петков не отговори и повтори тезата си, че няма да има разговори с БСП, ако не преосмисли позициите си.

Неофициално депутати от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ допускат, че още с първия мандат – който предстои да получи най-голямата парламентарна група ГЕРБ – може БСП да измени на отдавнашната си теза за отказ от подкрепа и да подпомогне кабинет на партията на Бойко Борисов. И в четвъртък Корнелия Нинова повтори, че това сега няма да се случи, но не отхвърли промяна в бъдеще.

На въпрос на „Дневник“ дали в следващ парламент БСП би подкрепила мандат на ГЕРБ или ДПС, Корнелия Нинова отговори така: „Много далеч очаквате от нас да влезем в прогнози какво ще стане след нови избори и в следващия парламент. Нека да видим кой ще влезе в следващ парламент, дали ще има следващи избори или правителство. Не искайте от нас да гадаем“.

Ако се приеме за сигурно, че мандатите на ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ ще са неуспешни, то все по-ясно се очертава, че единствено, ако третият мандат – който президентът връчва на избрана от него парламентарна група – отиде при „Български възход“, има шанс за редовно правителство. Той може да получи подкрепата на ГЕРБ, ДПС и БСП и така да събере достатъчно гласове – общо 140.

Ако БСП получи третия мандат, ще е неуспешен, защото няма да получи подкрепата нито на „Продължаваме промяната“, нито на ГЕРБ (заради решение на партиен конгрес), нито на „Демократична България“.

Неофициално се смята, че е слабо вероятно „Демократична България“ да получи третия мандат, тъй като има сериозни различия с президента.