Част II: Каква щеше да бъде България без комунизма: Митовете за Царството - 2.1
https://conservative.bg/mitovete-za-tsarstvoto/
Пламен Петров
“О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш
да се наречеш Болгарин!… Или не са имали
Болгаре царство и господарство?”
Фразата “една снимка казва повече, отколкото 1000 думи” е толкова болезнено вярна, че няма как да се изтърка. В тази статия ще се опитам да разбия едни от най-големите митове за последното българско царство.
За масовата представа, че България преди 9-ти септември 1944-та година е била силно изостанала държава спомагат две неща – комунистическата пропаганда, която описва само дрипаво селско население без електричество, индустрия и инфраструктура, но така също и произведенията на Алеко Константинов, които до голяма степен описват същото.
Само че, Алеко Константинов няма как да е свидетел на Третото българско царство, което, строго погледнато, води началото си на 22-ри септември 1908-ма година, при положение, че самият той загива на 11-ти май 1897-ма. Известният му пътепис “До Чикаго и назад”, пък, е написан през 1893-та година, или едва 15 години след Освобождението.
Действително, ето как е изглеждал дори центърът на София непосредствено след Освобождението:
Районът на църквата Свети Седмочисленици. Източник “Изгубената България”
Но ето и как е изглеждал вече в края на 20-те години на XX век:
Изглед от само 5 пресечки по-нагоре, но около 50 години по-късно (В дъното днес се намират Президентството и Министерски съвет). Източник: “Изгубената България”
Обърнахте ли внимание и на хората? На другия край на България, изглед от Варна, също от 20-те години на XX век:
Източник: “Изгубената България”
Няма да навлизам в подробности как е изглеждал всеки един областен или още по-малък град, така или иначе ще си проличи в следващите снимки. Нека преминем към…
Мит номер 1: Селата не са били електрифицирани, дочакват ток чак след 9-ти септември
В София трамваи започват да се движат още през 1901-ва година. Следващите снимки са просто пример какво ниво на електрификация е достигнала столицата към 1930-та:
Светлинната украса на София по повод сватбата на Цар Борис III, 1930-та година. Източник: https://www.facebook.com/wazlaw
Лъвов мост – в друг край на центъра на София – с украсата по същия повод през 1930-та. Източник: “Стара София”
Светлинна украса и на тогавашната централна гара в София (1930). Източник: Дигитален архив на Национална библиотека “Св.Св Кирил и Методий”
Как ли би реагирал на тези гледки Алеко Константинов? Нима е възможно, при такова изобилие от електричество и осветителни тела в столицата, останалата част от страната да е била подминавана от прогреса над 40 години? – Нека разберем:
Русе, богато осветен казино-клуб, снимка от 30-те години. Над вратата се вижда портрет на Цар Борис III. Източник: https://www.facebook.com/StaroRuse
ВЕЦ “Мала Църква” в село Мала Църква, Самоковско, 1934-та година
Момент от електрификацията на село Тополчане, Сливенско през 20-те години на XX век. Източник: “Изгубената България”
Електрически стълбове по улиците на малки населени места – село Лъджене (сега квартал на Велинград), Борисовград (Сега Първомай), Горна Оряховица и село Устово (сега квартал на Смолян). Източник: “Изгубената България”
Електрически стълбове в Банско през 30-те и Солу Дервент (1940-та), преди преименуването му на Момин проход през 1942-ра. Източници и още снимки: https://www.facebook.com/SpomeniOtTsarstvoBulgaria ; http://otioti.info/стари-снимки-на-момин-проход-солу-дерв/ ;
http://www.lostbulgaria.com/?p=1687
Снимки с електрически стълбове от “Св. Константинъ при Варна”, “Шипченски монастиръ” и Кърджали. Източник: https://dronephotosgallery.com/index.php?/category/8
Виждайки на някои от снимките циментови стълбове с характерните бели керамични изолатори, няма как да не си зададем въпроса дали някои от тях не се използват и до ден днешен, по подобие на много улични капаци на шахти, бордюри, павета и дори цели тротоари от онова време, които са още в експлоатация. Илюстрации по този въпрос ще приложа в следващи статии. Нека сега не изпадам в подробности и относно снимките с електрически стълбове преди 1944-та в Свищов, Габрово, Севлиево, Шумен, Видин, Разград и т.н., но ви уверявам, че такива има и разполагам с тях.
Електрическа работилница, неизвестно къде, 20-те години на XX век. Източник: “Изгубената България”
Работничка по поддръжка на електрическата мрежа, 30-те години на ХХ век. Източник: “Изгубената България”
Мит номер 2: Науката, техниката и индустрията са били на примитивно за времето си ниво
Източник: https://www.sandacite.bg/
Аудитория в Агрономо-лесовъдния факултет в София, 20-те години на ХХ век. Източник: “Изгубената България”
Лаборатория по земеделска химия в Агрономо-лесовъдния факултет в София, 20-те години на ХХ век. Източник: “Изгубената България”
Библиотеката на Софийския университет през 30-те
Изглед от разкопките на Симеоновия дворец в Преслав, 1929 г. Източник: “Изгубената България”
Шуменски зъболекар, вероятно края на 30-те години. Източник: https://www.facebook.com/wazlaw
Електрокардиограма от Царство България. Източник: https://www.facebook.com/wazlaw
Военен автобус – подвижна рентгенова лаборатория, близо до Варна, 1943 г. Източник: “Изгубената България”
Не е мит: Царство България има невероятно развита за времето си авиация и самолетостроене.
Нека не забравяме, че първият самолет изобщо е създаден през 20-ти век – от братя Райт през 1903-та година в САЩ.
Първият европейски самолет е всъщност конструиран от бразилец, полита през 1906-та година във Франция и изглежда така:
Самолетът “14-bis” с корпус от опънати платнища. Източник: Collection Jules Beau
Нека на този фон разгледаме следващите снимки…
Български летец преди полет на борда на чисто нов разузнавателен самолет Farman Mf.7 с опашка оцветена в българския трибагреник, Одрин 1912 г.
Източник: G. Woltz, придворен фотограф на Цар Фердинанд, “Изгубената България”
През 1910-та година, край Брюксел, Цар Фердинанд става първият държавен глава, летял със самолет. Малко след това, с указ, той създава Аеропланно отделение в българската армия. В навечерието на Балканската война от 1912-та, то вече разполага с 29 самолета, а на 16-ти октомври 1912 над Одрин българските летци Радул Милков и Продан Таракчиев извършват първия боен разузнавателен полет в Европа.
Разписание на вътрешните полети и тарифи за куриерски услуги на българската авиокомпания “Бунавад” през 1927/28 година
Самолети и цепелинов хангар на летище Ямбол през 20-те години. Източник: “Изгубената България”
Държавна аеропланна работилница “Божурище” през 20-те години – завод за българските модели самолети “ДАР”. Източник “Изгубената България”
Ято самолети “ДАР Узунов 1” в небето над София, 1926-та година. Източник: “Изгубената България”
Тази първа серия български самолети се базира на немски модел и развива скорост до 150 км/ч, при максимален обсег с едно зареждане 350 км. Спомнете си платнения френски самолет едва 20 години по-рано…
„ДAР-3 Гарван-1“, „ДАР-7“ и Heinkel HE-45b Shturkel в хангарите на ДАР, 1936 г.
От 1925 до 1954 г., когато се закрива самолетостроителното производство в България, във фабриките ДАР в Божурище, Държавната самолетна фабрика (ДСФ) в Ловеч и самолетостроителната фабрика „Капрони Български“ в Казанлък, са проектирани 40 прототипа и са произведени около 1000 самолета.
Военен пропаганден плакат от Царство България – “Наши!… Наши, сине!”
Лабораторията по бордни уреди в ДАР (Държавна аеропланна работилница) – Божурище, 1938 г. Източник: “Изгубената България” На стената се виждат схеми на жироскопи и други летателни прибори.
Цехът за сглобяване на самолетни двигатели (моторното отделение) в ДАР (Държавна аеропланна работилница) – Божурище, 1938 г. Източник: “Изгубената България”
Модерното за времето си здание на Летище “Враждебна” в строеж, 1943 г. През “социализма”, тя представлява цялото Летище София, а днес тя е Терминал 1. Източник: “Стара София”
Нека видим още от промишлеността, която “не е имало”:
Фабриката за добив на нерафинирана мед, гара Елисейна, 1924 г. Източник: “Изгубената България”
Снимка от Машинната служба на Държавни мини Перник, 20 юли 1941 г. Източник: “Държавен архив – Перник”
Цели страници, посветени на българската промишленост в брой на вестник “Таймс” от 1925-та година. Габрово е наречено “българският Манчестър” тъкмо поради развитостта си в тази насока:
Параход “България” на плаващ док на дружество “Кораловаг” в близост до Варна през 20-те години на ХХ век. Източник: https://www.facebook.com/istoriyatzarstvoBG (“Истории от Царство България”)
А ето и малко продукти от онова време:
Цигари с бандерол “Царство България” от преди масовата насилствена национализация през 1947-ма година. Впечатление прави известната марка “Арда”.
На следващите снимки виждаме, че, освен “Арда”, и цигарите “Слънце” са съществували доста по-отдавна от общоприетото. Отляво – кутия с бандерол от 1946-та година на оригиналната фабрика “Братя Драганови” – Стара Загора, която след национализацията става фабрика “Тракия” на Булгартабак:
На следващите снимки виждаме, че, освен “Арда”, и цигарите “Слънце” са съществували доста по-отдавна от общоприетото. Отляво – кутия с бандерол от 1946-та година на оригиналната фабрика “Братя Драганови” – Стара Загора, която след национализацията става фабрика “Тракия” на Булгартабак:
Източник 1: http://otioti.info/марки-цигари-от-царство-българия/Източник 2: “Изгубената България”
Грамофонна плоча от Царство България, произведена от “Симонавия А.Д.”
Продължава в следващата част втора
