Част II: Каква щеше да бъде България без комунизма: Митовете за Царството - 2.2
https://conservative.bg/mitovete-za-tsarstvoto/
Продължение от 2.1
Пламен Петров
Мит 3: Начинът на живот на хората е бил примитивен, без битова техника, без модерни условия на живот
Източник: https://www.facebook.com/pg/BGarch203040/photos/?tab=album&album_id=370974929738929 (“Български архитектурен модернизъм”)
София, фоайе в хотел “Славянска беседа”, ул. Славянска № 3, 1935 г. Вижда се радиатор от парно отопление. Източник: https://www.facebook.com/pg/BGarch203040/photos/?tab=album&album_id=370974929738929 (“Български архитектурен модернизъм”)
Около 1895-та година, в Царския дворец в София, заработва един от първите електрически асансьори в света, марка Schindler. По това време в Европа функционират само още два – един в Айфеловата кула и един в Истанбул:
Източник: https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/otkriha-edin-ot-parvite-asansyori-v-sveta-v-carskija-dvorec-v-sofija.html (“БТВ”)
Асансьор от късното Трето българско царство
Новозавършена тухлена жилищна кооперация на ул. Клементина 7 в София.
Детайл от снимката – виждат се пощенски кутии, звънци и, вероятно, домофон. Около 1940-та година. Източник: https://www.facebook.com/wazlaw
Следващите снимки са от 1943-та година, в истински цвят. На тях виждаме къпалнята “Мария Луиза” в София, която е разполагала със собствено котелно отделение, което през зимата е затопляло водата в единия от басейните, чрез система от подземни тръби. Проектирана е от кмета, инж. Иван Иванов, който след промените първоначално е осъден от т.нар. Народен съд на смърт, но след година в тъмницата бива освободен, за да проектира язовир “Искър”, а в последствие, също така, язовир “Жребчево”, каскадата „Белмекен – Сестримо“, ВЕЦ „Пасарел“, ВЕЦ „Кокаляне“ и др.
Източник: Държавна агенция “Архиви”, фонд 1353K, опис 2, архивна единица 25
Интересен детайл от снимката е редицата от душове.
Къпалнята през 1943 г. Източник: Държавна агенция “Архиви”, фонд 1353K, опис 2, архивна единица 25
Тази къпалня, разбира се, е била само “утешението” на столичани, че не се намират на морето. Следващата снимка не е от Брайтън или Борнемут, а от градския плаж на Варна през 1939-та:
Източник: “Изгубената България”
Източник: https://www.facebook.com/wazlaw
Отляво: На варненския плаж през 1938 година. Отдясно: Избиране на “Царица на плажа”, същото място, същата година. Източник: https://www.facebook.com/profile.php?id=100029770730644 (Фотоархив “Тодор Славчев”)
Отляво – заведение на варненския плаж през 1932-та, Отдясно – млади жени на плажа в Бургас през 1939-та година. Източник: “Изгубената България”
Из вътрешността на страната още през 20-те години е имало развит СПА туризъм, както личи от специално посветена страница на вестник “Таймс”:
Статия за минералните бани в Банкя, Меричлери, Вършец. Споменават се още Брезник и Сапарево. Вестник “Таймс”, 1925-та година. Източник: “Стара София”
Предверието на банята в Банкя – детайл от английската статия.
Съвсем не е за подценяване и огромният брой хижи, построени по това време:
Отляво: Витоша, хижа „Тинтява“, 1935 г. Разполагала е с 40 стаи, ресторант, бани и др. Източник: https://www.facebook.com/BGarch203040/ (“Български архитектурен модернизъм”) Отдясно: Туристическа хижа “Трапезица”, Велико Търново. Източник: https://starotarnovo.blogspot.com/ (“Старо Търново”, Павел Енчев)
Витоша, хижа “Боръ”, 40-те години на ХХ век. Източник: “Изгубената България”
Не са липсвали и други видове забавление:
Кино “Екзелсиор” в Пловдив с реклами за премиерата на филма “Рин-Тин-Тин”
Децата през 30-те години са знаели Мики Маус:
Източник: Фотоархив “Тодор Славчев”
След като отворих темата за отвореността към света на тогавашна България, нека демонстрирам и достъпа на хората до известни световни марки:
Реклами на радио Philips в заведение. Източник: “Изгубената България”
Отляво: Реклама на AEG в календар от 1942-ра година. Отдясно: Служители на градския транспорт в Пловдив пред своите автобуси “Мерцедес – Бенц”, оцветена. Източници: https://www.facebook.com/tsarboristime ; https://www.facebook.com/royal.bulgaria.in.colour/
Снимка 1: Фирмен магазин на “Мерцедес – Бенц” се вижда сред разрушенията от бомбардировките над София. Снимка 2: Същата марка и на автомобилен салон в Пловдив през 1939-та. Снимка 3: На пловдивския автосалон се виждат още транспаранти на “Опел” и камиони “Интернационал”. Източници: http://stara-sofia.blogspot.com/ ; https://www.sandacite.bg/
На този афиш от 1941-ва година самата компания MAN се хвали с пускането на тролеи нейно производство в Горна баня (тогава далечно предградие на София):
Източник: http://gtsofia.info/
Снимка от центъра на София, на която се вижда градски автобус марка “Мерцедес” към “Х. Димитъръ”, а, също така, реклами на Bayer и Agfa:
Източник: https://www.facebook.com/wazlaw
И последно на транспортна тематика – БДЖ:
Първата дизелова мотриса в България, доставена от фабриката GANZ-Будапеща и пусната в експлоатация през ноември 1935 г. Сред описаните отстрани характеристики личи “водно отопление”. Източник: “Изгубената България”
Интериор на влаковете FIAT на БДЖ, които са превозвали пътници по експресна линия между София и Пловдив за време едва 2 часа и 20 минути от 1938-ма година до преустановяването на услугата като “твърде буржоазна” през 1950-та. Източник: http://podtepeto.com/besedka-za-grada/ekspresen-vlak-ptuva-ot-sofiya-do-plovdiv-za-2-chasa-i-20-minuti-oshe-prez-1938-godina/ (“Под тепето”)
Модерен бръснарски салон, София, 30-те години. Източник: “Стара София”
Държавен служител през 30-те. Източник: https://www.facebook.com/backincolors/
Пожарната в Бургас, 1944-та година. Източник: https://www.facebook.com/profile.php?id=100029770730644 (Фотоархив “Тодор Славчев”)
Скопие, октомври 1941 г. Театрални дейци – режисьорът Стефан Сърчаджиев, директорът на театъра Стоил Стоилов и Емил Коралов. Източник: https://www.facebook.com/profile.php?id=100029770730644 (Фотоархив “Тодор Славчев”)
Музикални упражнения на участниците в КТВ (държавен курс по телесно възпитание), 1935 г. Източник: “Изгубената България”
Държавен курс по телесно възпитание в салона на Софийска окръжна жандармерия, “Арсенала” 1935 г. Източник: “Изгубената България”
Предаване на щафета. Традиционно състезание, бягане около Двореца в София, около 1934 г. Източник: “Изгубената България”
Спортисти от “Левски”, “Славия”, “Ботев – Пловдив” и други клубове, участници в атлетически състезания, август 1934 г. Източник: “Изгубената България”
Победата на Дан Колов над Реджи Сики на стадион Юнак в София, 25-ти август 1935-та година. Източник: https://www.facebook.com/pg/backincolors
Редовната автобусна линия Смолян-Пловдив. Служители се борят със снега в Роженския проход, 1937-ма година. Източник: https://www.facebook.com/royal.bulgaria.in.colour (“Царство България в цвят”)
Фотография, запечатала плажуващите на градския плаж във Варна, края на 30-те години. Източник: https://www.facebook.com/royal.bulgaria.in.colour (“Царство България в цвят”)
Картини като горната много рязко контрастират с наложената впоследствие представа за, едва ли не, бедстващо население на фона на микроскопично малобройна “буржоазия”. Нека погледнем още снимки, на които не личи хората да живеят в мизерия.
Честване на празника на Кирил и Методий, около 1940-та година. Източник: https://www.facebook.com/SpomeniOtTsarstvoBulgaria (“Спомени от Царство България”)
Кафе-сладкарницата към хотел “България” през 1939 г. На снимките от “социализма” много често този и подобни салони се представят като белег на просперитета. Източник: “Стара София”
Салонът за хранене на ресторант-пивница “Батенберг”, намирал се на ул. “Цар Калоян”, където впоследствие е построен хотел “Шератон-Балкан”. 20-те години на ХХ век. Източник: “Изгубената България”
Две жени и минувачи на улиците “Знеполе” и “Леге” в София, около 1940-та. Източник: https://www.facebook.com/wazlaw
Случайни минувачи пред сградата на БНБ около 1940-та. Източник: https://www.facebook.com/wazlaw
Детайл от снимката, на който се виждат магазин на “Филипс”, още два магазина за радиотехника, моторист, щори по прозорците и т.н.
Случайни минувачи пред Съдебната палата в София, началото на 40-те. Източник: “Стара София”
Очевидно е, че към 1940-та година в градовете вече въобще не се разхождат хора в носии, а в модерно европейско облекло.
Членове на туристическия съюз на събитие в Бургас, 1940-та. Източник: Фотоархив “Тодор Славчев”
Първото радио излъчване от Черни връх, 1940-та. Източник: https://www.facebook.com/profile.php?id=100029770730644 (Фотоархив “Тодор Славчев”)
Кънкьори на езерото “Ариана” в София, 1940-та. Източник: “Изгубената България”
Отляво: Семейство в Пловдив в края на 30-те. Отдясно: Случайни минувачи в центъра на Варна през 1938-ма. Източник 1: https://www.facebook.com/groups/181670648672870/ (Акция “Фото Пловдивъ”); Източник 2: https://www.facebook.com/profile.php?id=100029770730644 (Фотоархив “Тодор Славчев”)
Продължава в част 2.3
